23 Септември 2021четвъртък03:04 ч.

ново:

България празнува 113 години Независимост България празнува 113 години Независимост

Хенрик Свенсен предупреждава:

Краят е близо!

Историята на знаковите природни бедствия ни учи как да оцелеем, смята норвежкият геолог, който пристига у нас за премиера на своя книга

/ брой: 255

автор:Дума

visibility 992

Какви са рисковете да бъдем сполетени от земетресение, изригване на вулкан, наводнение, свлачище или друго природно бедствие? Можем ли да се предпазим и да противостоим?
Интригуващо и с много любопитни факти Хенрик Свенсен разказва в книгата си "Краят е близо" историята на знакови природни бедствия като Лисабонското земетресение (8,4 по Рихтер, съпроводено от цунами и взело живота на 60-100 хил. души), урагана Катрина (2005), земетресенията в Сан Франциско (1906) и Хаити (2010), промените в климата, довели до суши и наводнения с милиони жертви в колониална Индия, Русия, Китай и днешна Африка, изригването на вулкани като Везувий (Италия), Санта Мария (Гватемала), Паракутин (Мексико) и тези в Исландия, мащабните пожари и свлачища...
Историята на тези бедствия ни учи как да оцелеем. Това е опитът на човечеството и ако го познаваме, в съчетание с проучванията на конкретната ни природна среда от специалисти, можем да спасим живота си в един свят, над който тегне заплахата: Краят е близо!

Земетресението в Сичуан

През последните 10 години Хенрик Свенсен (роден 1970 г.) е винаги на горещите места, където природата демонстрира силата си, за да напомни, че и съвременният човек й е подвластен. Свенсен участва в експедиции, изследващи природни бедствия в Южна Африка, Мали, Аржентина, Шпицберген, Гренландия, Калифорния, Източен Сибир... Той е доктор по геология и старши научен сътрудник в университета в Осло.
Книгата му "Краят е близо", която на 22 ноември излиза на български, е на път да се превърне в международен бестселър и вече е преведена на различни езици. Във време, когато и България е подложена на предупреждения от страна на разгневената природа, Хенрик Свенсен е човекът, който може да даде отговор на въпросите, които ни вълнуват. Той не само разказва историята на най-опустошителните природни бедствия, но споделя и личния си опит от изследването им, анализира реакциите и стреса на оцелелите, както и климатичните, политическите и историческите промени, станали в резултат от тях.
Хенрик Свенсен ще пристигне в България по покана на ИК "Персей" за премиерата на книгата си и ще остане у нас от 22 до 24 ноември, научи ДУМА от издателя Пламен Тотев, който ни предостави за публикуване откъси от "Краят е близо".


Как опасната природа отвръща на удара на уязвимото, крехко, но самозабравило се човечество

Калифорния, САЩ - 50-60 земетресения на седмица
Как могат хората тук да намалят риска от това, че живеят в земетръсна зона? Центърът по земетресения на Южна Калифорния е издал брошура, в която казват на хората какво могат да направят. 1. Идентифицирайте потенциални опасности в дома си и ги премахнете. 2. Съставете план за готовност в случай на бедствие. 3. Пригответе комплекти с провизии в случай на бедствие. 4. Идентифицирайте потенциалните слабости на вашата сграда и ги отстранете. 5. Защитете се по време на трусове чрез "падни, покрий се, дръж се". 6. След земетресението проверете за наранявания и щети. 7. Когато всичко свърши, продължете да следвате плана си за готовност в случай на бедствие.
Природните бедствия често разкриват социални конфликти и проблеми в едно общество. Ураганът и наводнението в американския град Ню Орлеанс през септември 2005 г. разкриха на целия свят колко неравностойно засягат природните бедствия всяко общество с големи класови разделения.
 
Ураганът Катрина - август 2005 г., брегът на Луизиана, САЩ
Четири дни след урагана Ню Орлеанс все още е под вода, а десетки хиляди жители на града живеят в несигурност - какво ще се случи с тях. Област от 230 000 кв. км, обхващаща четири щата, е обявена за бедствена зона. Доверието в президента Буш спада драстично, след като се разбира, че той не е знаел за добре документираните рискове от мощен ураган в Мексиканския залив.
Какви уроци можем да научим от Катрина? Не толкова произволният избор на жертви на урагана в Ню Орлеанс прави по-лесно разбирането на драстичните разлики в начина, по който природните бедствия засягат богати и бедни страни. Можем да сравним уязвимостта на Латинска Америка към урагани с уязвимостта на САЩ: ураганът Андрю стана причина за 55 смъртни случая в САЩ през 1992 г., докато материалните щети възлизаха на повече от 22 млрд. долара. Над 130 000 домове бяха унищожени и почти 90 000 души загубиха работата си. Ако контрастираме това с подобен по сила ураган в Централна Америка, ще открием, че той върна назад развитието на региона с двадесет години. Единадесет хиляди души загубиха живота си, когато огромното количество валежи, причинени от ураган Мич, доведоха до наводнения и свлачища в Хондурас и Никарагуа. Имаше около един милион свлачища по склонове из цялата страна, причинени предимно от пренаселеност и обезлесяване. Ураганът Мич не беше толкова силен, колкото ураганът Андрю, но въпреки това 11 хиляди души загинаха. Тенденцията е типична: материалните разрушения са по-големи в богатите страни, отколкото в бедните, но броят на жертвите в богатите страни е много по-малък заради по-високия стандарт на живот и по-малката степен на уязвимост.

Европа ще бъде засегната най-сериозно от глобалното затопляне

Лятото на 2003 г. бе изключително горещо. Продължителната жега бе природната опасност, довела до това Южна Европа да бъде засегната от бедствие с необикновен мащаб. Над 72 000 души загинаха по време на жегите. Поради по-голямата продължителност на живот и големия брой възрастни хора крайните температури вече представляват най-големия природен риск за Европа. Страните по средиземноморското крайбрежие са най-изложени на този риск, като и горещините от 2006 г. доведоха до най-много човешки жертви в Италия, Франция и Испания. Тъй като жегите ще станат по-често явление в Европа в резултат на глобалното затопляне, това са лоши новини. Броят на тези, които ще умрат в резултат на природни бедствия в Европа, най-вероятно ще се увеличи в следващите години. От 1970 г. досега 2 процента от смъртните случаи, причинени от природни бедствия в тази част на света, са били свързани с крайно високи температури. Общо 45 на сто от всички смъртни случаи са били причинени от природни рискове, които най-вероятно ще се увеличат поради климатичните промени. Това включва и крайния студ.
През зимата на 2006 г. студеното време отне живота на 800 човека в Украйна. През лятото на същата година температурите в Европа отново бяха крайни, като имаше 3300 жертви на жегите през юли и август. Най-засегнати бяха Франция и Белгия. Екстремните температури също доведоха до редица бедствия с по-малък обхват в годините след 2006-а, като например студената вълна в Румъния през 2010 г., отнела над 50 човешки живота. Тези бедствия припомниха на европейците две важни неща: първо, че те все още са уязвими към природни бедствия, и второ, че климатичните промени могат да увеличат както броя на природните бедствия, така и степента на нашата уязвимост към тях.

Предсказването на земетресения

Никой не знае точния час, когато някое голямо земетресение ще отправи своето предизвикателство към човечеството. Но знаем, че те ще се случат рано или късно. Земетресенията не стават напълно произволно. Най-общо казано, те са ограничени в определени зони. Колкото повече време е минало от предишното земетресение, толкова по-силно ще бъде следващото. Според една нова теория налягането, освободено от земетресението, не изчезва, а се запазва в някоя друга част на разлома. Това на свой ред може да доведе до увеличаване на опасността от нови трусове. Тази теория е основана на проучването на вторични трусове, които представляват една трета от всички измервани земетресения. Вторичните трусове следват точно определен модел, известен като закона Оморис. Той гласи: броят на вторичните трусове спада до десет процента след десет дни и до един процент след сто дни. Чрез прилагането на този принцип към главния трус учените откриха, че опасността от нови силни трусове в други точки на разлома се увеличава значително след особено силно земетресение. Тази теория е била изпитана успешно в Калифорния и Турция.


Хората местят повече почва и камъни по повърхността на земята, отколкото природата с нейните реки и ледници. Променили сме и състава на атмосферата. Съдържанието на въглероден двуокис в нея се е увеличило драматично от 50-те, когато започнахме да го измерваме. Климатът се променя. Отиде си чувството, че живеем на планета извън човешкия контрол и сред природа, която остава непроменена и незасегната от нашето съществуване.
Какво например си е мислил човекът, отсякъл последното дърво на Великденските острови? Обща черта на всички общности, за които знаем, че са изчезнали, е тяхната изобретателност и напредналост - те никога не са били примитивни, както бихме очаквали. Най-важните фактори за упадъка на една цивилизация са увреждането на околната среда, промяната на климата и отношенията на държавата с нейните съседи. Ако някое общество откаже да вземе под внимание околната среда, екологията и взаимодействието с природата, последствията могат да бъдат много сериозни. Нещата днес са различни. Всички ние сме част от един глобализиран свят. Големи промени в една държава могат да доведат до невъобразими последствия за останалия свят. Но с увеличаването на нашето негативно влияние над природата (замърсяване, обезлесяване, прекомерно строителство, климатични промени) се увеличава и нашата уязвимост.

 

Независимостта се гради с усилията на посветени държавници

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 182

Обезличаването на партийните идеологии може да е опасно

автор:Дума

visibility 118

/ брой: 182

Бизнесът иска 840 млн. лв. компенсация за скъпия ток

автор:Дума

visibility 108

/ брой: 182

Борисов поискал оставката на шефа на Столичния общински съвет

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 182

Над 82 млрд. лв. прахосала администрацията за 23 г.

автор:Дума

visibility 125

/ брой: 182

Цигарите и алкохолът - с нови бандероли от януари

автор:Дума

visibility 110

/ брой: 182

Правителството изтегли още 300 млн. лв. заем

автор:Дума

visibility 114

/ брой: 182

Ще мислят как да подпомогнат авиопревозвачите

автор:Дума

visibility 106

/ брой: 182

Словакия осъди прокурор, разследващ корупцията

автор:Дума

visibility 116

/ брой: 182

Европейците не желаят Студена война срещу Китай и Русия

автор:Дума

visibility 123

/ брой: 182

Радев призова за реформа на ООН

автор:Дума

visibility 118

/ брой: 182

Виена затяга мерките срещу КОВИД-19

автор:Дума

visibility 108

/ брой: 182

Момчето си отива

автор:Деси Велева

visibility 137

/ брой: 182

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ