15 Септември 2019неделя21:57 ч.

Интервю

Доц. Владислав Миланов:

Криенето зад клишета стана професия на политиците

Бедният език е равен на бедна мисъл, а ни трябват богато мислещи хора, които да ни управляват, убеден е езиковедът

/ брой: 203

автор:Кристиела Симеонова

visibility 2425

Владислав Миланов е преподавател по езикова култура и по история на новобългарския книжовен език в СУ "Св. Климент Охридски". Директор е на Центъра за анализ на политическата и журналистическата реч. Автор е на книгите "Езикови портрети на български политици. Част първа." и "Езикови портрети на български политици и журналисти. Част втора." (в съавторство с доц. Надежда Сталянова). Предстои да излезе от печат книгата му "Право, правопис и правоговор", предназначена за студентите юристи от СУ.

"Корнелия Нинова се опитва да формулира ясно посланията на опозицията"


- С какво ниво на езикова култура първокурсниците прекрачват прага на университета, доц. Миланов?
- Не съм от привържениците на идеята, че в университета идват все по-неграмотни и по-несериозни млади хора. Трябва да уважаваме тези, които са останали в България и са в аудиторията на университета. Грамотността е много сложен за обяснение процес. Той зависи както от личната мотивация на човека, така и от семейството, от училището, от това, което държавата ни предоставя като възможности чрез образованието и чрез реализацията след това. Когато слушате нагли политици, които не познават и не признават нормите на книжовния език, които се държат невъзпитано и демонстрират езикова агресия, няма как да получите добър модел и да го следвате.
Има студенти, които четат много и проявяват непрекъснат интерес към езика, към литературата и към четенето, и това се долавя още в първите изречения, с които се представят. Личат образният език, богатството на изразните средства, с които не само информират, но и въздействат и убеждават. Има и друга категория млади хора, у които се наблюдават сериозни пропуски от средното училище. За съжаление, през последните години то си поставя свръхзадачи по български език и товари учениците с граматични проблеми, които затрудняват дори студентите. Децата учат наизуст, без да разбират, след което бързо забравят. Идеята е в часовете по български език да накараме децата да пишат грамотно и да говорят уместно, да се научат да подбират изразните средства в зависимост от ситуацията. И когато утре ги чуем да говорят вече като специалисти, да бъдем спокойни, че зад думите има смисъл и умения да се представи светът убедително.
- Съвременното общуване днес се извършва предимно през социалните мрежи. Каква е речта в тях?
- Социалните мрежи също са много разнородни и там виждаме различен образ на българина. Има хора, които проявяват уважение към езика, спазват добрия тон в общуването, изразяват свободно и спокойно мнението си, аргументират го убедително. Има я обаче и другата крайност - на езиковата агресия, на непрекъснатото желание да обиждаш, да атакуваш, да налагаш по не особено подходящ начин вижданията си по определени теми. Много често наблюдаваме крайно неадекватни реакции, които показват, че преди да загубим силата на езика, сме загубили силата на характера си и лесно се поддаваме на това да унижаваме, да обиждаме, да не изслушваме събеседника си, да бъдем единственият коректив. Като че ли загубихме толерантността към човека, а оттам и толерантността в езика.
- Споменахте езика на политиците. Успяват ли родните политици да предадат посланията си чрез словото?
- От години наблюдаваме политическата реч и в нея има някои много устойчиви тенденции. На първо място са клишетата. При тях политикът може да употребява много думи, зад които обаче няма информативност, а така лесно бяга от отговорност. Другата тенденция е небрежната разговорност. Очакваме от политиците както добре разбират понятието дрескод и в парламента отиват в представително облекло, така да познават нормите на книжовния език и да спазват правилата на речевия етикет. Очакваме от тях езиково поведение, което да ги представя като личности с висок морал и с ценностна система. А те се научиха да се крият зад клишетата и новобрюкселските думи. За тях словото стана професия, затова и трудно ги разпознаваме като хора. От изброявания и експертни фрази трудно долавяме същността на посланията им. Българските политици не могат ясно да поставят една теза и със силата на риториката да я защитят убедително, да бъдат силни чрез езика, затова много често слизат в ниския регистър - там е по-лесно да нападнеш, да обидиш. Другото е по-трудно, то е въпрос на възпитание, на висока езикова култура и на това да осъзнаваш, че представляваш целия народ в една от най-сериозните държавни институции. Разговорната небрежност, непреодоляването на редица диалектни особености, непознаването на книжовноезиковите норми са част от неумението на политиците да се представят добре в езиково отношение. Много слабо и неубедително говорят политици, които се опитват зад общите приказки, зад граматически верните изречения да внушават смисъл, а там има само празнословие.
- Можете ли да посочите политик, който е най-отчетлив пример за това, което казахте?
- Не правим такава класация, защото политици, които сме наблюдавали в една ситуация, се оказва, че в друга проявяват езикова агресия и небрежност. Определено има политици, при които се разбира ясно, че не могат чрез силата на езика да представят нито себе си, нито политическите си идеи. Неубедително например говори лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ. Политиците създават един жаргон, в който се чувстват добре и уютно, и той все повече се отдалечава от хората, затова тази реч ни звучи високопарно, демонстративно, много често показва театрализирана агресия - пред камерите представители на управляващи и опозиция се нападат, зад тях се държат приятелски помежду си. Това показва лицемерието на българските политици. Проблем е и това, че след толкова много изговорени фрази в публичното пространство, все повече са въпросите и темите, които нямат никакъв реален отговор от избраните да ни управляват. Има много думи, но зад тях няма реалности.
- Като че ли не могат политиците да намерят баланса - хем да не използват уличен жаргон, хем да говорят на разбираем за широката общественост език.
- Тъй като в последните години политическата ситуация е сложна, се усложни и изказът. Вероятно има големи интереси, които ние не разпознаваме и които карат българските политици да се разполагат в двете крайности - от езиковата агресия до ниското обидно говорене. Това, което казахте, е много вярно. Не можем да намерим средата, да намерим политиците, които говорят човешки, които си дават сметка, че всичко казано достига до хората. Обещанията се размиват, днес думите са едни, утре - други. Лесно се отричат от казаното днес и бързо намират думи, с които да мотивират нови позиции, определени от актуалното за днешния политически ден. Прави впечатление, че през последните месеци Корнелия Нинова, лидер на БСП, се опитва да формулира ясно посланията на опозицията. Тя поставя теза в изказванията си и когато говори, нещата изглеждат конкретни и човек може лесно да се ориентира в посланията, които отправя.
Преди имахме оратори като Гиньо Ганев, Йосиф Петров, Блага Димитрова. Това бяха политици, които използваха езика като сила, като средство, чрез което да достигат до хората. Днес такива оратори все по-трудно се намират. Но трябва да отбележим, че в другите европейски страни езиковата агресия достига вече и до физическа. Нашите политици вероятно са на крачка и от това ниско равнище.
- Наблюдаваме такова говорене и при американския президент Доналд Тръмп.
- Може би идват времена, в които политиците все по-малко си дават сметка колко е важно чрез силата на езика да представят силата на политиката си. Затова сме свидетели на този езиков хаос, на обясненията, че политикът не е бил разбран, че някой трябва да го тълкува. В част от основата на световните конфликти стоят именно езиковите недоразумения, неумението да водиш диалог, неспособността чрез силата на думите да убеждаваш, да намериш решение на даден въпрос и да създаваш светове на разбирателството.
- А каква е посоката на действие - дали обществото предполага такова говорене или политиците подценяват нивото му и затова така му говорят?
- Възможно е и това да бъде обяснение. Когато критикуваме речта на премиера, неговите защитници казват, той намалява дистанцията, хората искат да се говори по този начин. Държавата и управниците стоят много високо и затова ние всички като граждани очакваме някой да ни управлява мъдро и умно. Очакваме от управляващите да покажат, че щом умеят да говорят добре, значи имат силата да бъдат личности, да оформят политика, да отправят смислени послания, зад които стоят смислени действия. Един човек, който може да говори добре, и показва, и доказва, че зад красноречието има богата мисъл, а на нас ни трябват хора с богата мисъл, които да могат да управляват. Бедният език е равен на бедна мисъл. Ако чуем ясно формулирани идеи, сериозна аргументация, образно говорене, уместно употребени метафори, сравнения, ние ще се радваме на политиците и няма да възприемаме такова говорене като дистанция или като неумение чрез речта да представиш себе си и своите идеи. Добре е, когато политиците отиват при своите избиратели, да сменят кодовете на общуване и да избират  изразните средства, за да бъдат близо до хората и чрез речта да намалят дистанцията. 
- Какъв е езикът на медиите, които също участват във възпитаването във висока езикова култура?
- Езикът на медиите често е огледало на това, което политиците задават като модел. От журналистите очакваме да ни покажат богатството на езика, защото те достигат до всеки български дом най-вече чрез силата на словото. При редица журналисти се наблюдават езикова агресия, неумението да се оформи конкретен въпрос, да се изслуша събеседникът, неприятно впечатление прави прескачането от тема на тема, без да се задълбочи разговорът. Търсенето на евтина сензационност приближава повече до спецификата на жълтите медии, отколкото до сериозната журналистика. Журналистите трябва да разберат, че понякога имат по-голямо въздействие върху аудиторията, отколкото ние, езиковедите, или училището и учебниците по български език.
- Стартирам, финализирам - все по-често тези думи срещаме в медиите вместо българските им еквиваленти. В езика навлизат и думи като номофоб (пристрастеност към мобилните телефони) и фабинг (човек, който непрекъснато се занимава с телефона си), които обозначават нови реалии. Заплашена ли е чистотата на българския език от такива чужди думи?
- С навлизането на някои реалии, за които нашият език няма съответните наименования, се налага заемането на тези думи от чужд произход. Понякога това е въпрос на езикова мода и тези думи бързо излизат от речника на езика ни. Най-важното е, когато има българска дума, с която да назоваваме, да употребим нея. Не бива да се страхуваме чак толкова от навлизането на чужди думи, такива процеси винаги е имало в езика ни. Много по-опасно е например лошо написан учебник по български език и въздействието му върху едно дете, отколкото една чужда дума, която днес е актуална, а утре може да остане в архаичния пласт на лексиката.
Но сме длъжни като общество да уважаваме родния си език и българското лексикално богатство, да черпим от това богатство, защото то е част от националния ни образ пред света и условие да се запазим като нация в бъдеще.

Манолова иска ревизия за отпадъците в София

автор:Дума

visibility 40

/ брой: 177

Анелия Клисарова е кандидатът на БСП във Варна

автор:Павлета Давидова

visibility 28

/ брой: 177

Корнелия Нинова: ГЕРБ ги е страх от нас

автор:Павлета Давидова

visibility 28

/ брой: 177

Българите са най-недоволни от работата си

автор:Дума

visibility 30

/ брой: 177

Обмислят енергиен данък за авиокомпаниите

автор:Дума

visibility 28

/ брой: 177

Пускат юбилейна монета за БАН

автор:Дума

visibility 25

/ брой: 177

Национализират "Дунарит"

автор:Дума

visibility 23

/ брой: 177

Джонсън не бил вярвал в Брекзит

автор:Дума

visibility 29

/ брой: 177

Йеменски бунтовници атакуваха саудитски рафинерии с дронове

автор:Дума

visibility 27

/ брой: 177

В САЩ нарочиха Корбин за човек на Русия и Иран

автор:Дума

visibility 35

/ брой: 177

Киев подготвя спорни предложения за Донбас

автор:Дума

visibility 27

/ брой: 177

Малко ученици и учители, много промени за първия звънец

автор:Деси Велева

visibility 34

/ брой: 177

Лов на вещици

visibility 26

/ брой: 177

Медийна солидарност

автор:Павлета Давидова

visibility 24

/ брой: 177

Вечер на мъдрост и духовност

автор:Трифон Митев

visibility 23

/ брой: 177

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ