Крилатият витяз на Русия

В старите легенди витязите са представяни като благородни смелчаци, надарени със сила, ловкост, бързина, точност и умение да владеят оръжието. Днес да наречеш някого витяз ще предизвикаш най-малкото снизходителна усмивка. И все пак нашият сътрудник Веселин СТОЯНОВ,  полковник инженер о.р. военен пилот първи клас, автор на повече от 20 документални книги и над 50 сценария за филми, посветени на авиацията и космонавтиката, смело ни предложи заглавие, в което тази дума е съставна част. Защото наистина става дума за легендарен човек - Валерий Павлович Чкалов, когото и образно, и фактически можем да наречем крилатия витяз на Русия.

През декември м.г. се навършиха 75 години от неговата гибел и авторът се срещна със събеседник, на когото името и подвизите на Чкалов са придали изключително силен импулс да стане летец. И докато е воювал в тила на врага през Втората световна война, никакви изпитания не са отклонили от съкровената мечта 18-годишния Добрин Добрев, днес генерал-лейтенант от авиацията, о.з. заслужил летец на Република България.
Той е роден на 29 юни 1923 г. в Сливен, но през 1925 г. цялото му семейство емигрира в Съветския съюз, тъй като е преследвано за революционна дейност. След завръщането си в родината през 1945 г. младият пилот, който е придобил основни летателни умения в спортната и военната авиация на СССР, последователно заема различни командни длъжности в бойните части. За да достигне през 1959-1963 г. до командващ Противовъздушната отбрана и Военновъздушните сили на НРБ. 
Ето откъси от неговия разказ: 
"През 1940 г. завърших моторно летене в Тамбовския аероклуб с надеждата да постъпя във военноавиационно училище и да стана военен летец. Това мое голямо желание се подхранваше от огромната популярност на редица прославени съветски летци. Ще започна с Валерий Павлович  Чкалов - любимеца на всички съветски момчета и младежи по онова време. Той придоби всенародна известност, когато на 20-22 юли 1936 г. с щурмана Александър Беляков и втори пилот Георгий Байдуков осъществиха със самолет АНТ-25 безпрецедентен полет без кацане от Москва до Петропавловск Камчатски и по-нататък до далекоизточния остров Удд, преодолявайки разстояние от 9375 километра за 56 часа и 20 минути.

Генерал-лейтенант о.з. Добрин Добрев, заслужил летец на Република България

Тримата летци бяха удостоени със званието "Герой на Съветския съюз" с връчване на ордена "Ленин", а въведеният през 1939 г. медал "Златна звезда" - вече след смъртта на Чкалов, беше връчен на децата му... през 2004 г.! На 18-20 юни 1937 г. Чкалов със същия екипаж за първи път в света прелита с АНТ-25 без кацане 8504 километра от Москва през Северния полюс до Ванкувър. Чкалов е провъзгласен за един от най-знаменитите хора в света. Подаряват му личен самолет У-2 (По-2), а световноизвестната германско-американска актриса и певица Марлене Дитрих взима от него автограф. Впрочем двата рекордни полета на Валерий Чкалов и неговия екипаж, носят официално наименованието "Сталинский маршрут" чак до началото на "борбата с култа към личността на Сталин". 
През декември 1937 г. Чкалов е избран за депутат във Върховния съвет на СССР. По молба на неговите земляци родното му селце Васильово е преименувано на Чкаловск. Това ми дава повод да отбележа, че там е неговият корен. Роден е на 20 януари (2 февруари) 1904 г. в работническо семейство. Майка му умира, когато Валерий е шестгодишен. През 1916 г. завършва основното си образование и баща му го изпраща в Череповецкото техническо училище. Две години по-късно училището е закрито. С началото на навигацията по Волга през 1919 г. започва работа като огняр на парахода "Баян". Тогава за първи път вижда самолет и привлечен от идеята да стане летец, през същата година постъпва в Червената армия. Летците и механиците го обикват и понякога започват да го взимат със себе си на борда по време на полети. През 1921 г. командването на авиопарка удовлетворява молбата му и го изпраща в теоретичното авиационно училище в Егоревск. Това е първото съветско училище за летци. И обучаваните, и преподавателите обикват едрия, силен момък, който в свободните часове им разказва за скъпата на сърцето му Волга. През септември същата година група военни летци изпълняват маршрутен полет с дължина около 3500 километра и тази информация силно вълнува курсантите от Егоревското училище.

"Там, където е трудното и неизвестното, там намирам своето място. Там, където става дума за щастието на моя народ, там си търся работа. Останалото - почести, опасности - над тях никога не съм се замислял. Само в борбата чувствам живота. Иначе губя чувството за неговото величие" - В.П.Чкалов

- Ние ще летим още по-далеч, но засега се учим. А след това за нас ще построят още по-добри самолети, разпалено уверявал другарите си Валерий. През пролетта на 1923 г. той завършва успешно училището и както всички негови другари получава званието червен командир. В Борисоглебкото летателно училище Чкалов попада в групата на инструктора Вениамин Очев - взискателен и строг летец. Обучението започва с рулиране на самолет "Моран Парасол" - буквално слънчев чадър. На 9 октомври 1923 г. Валерий завършва сред първите десет най-добри ученици и го изпращат в Московското училище за висш пилотаж. Там самолетите са бойни - немски "Фокери" и английски "Мартинсайд", на които трябва да усвоява фигурите от висшия пилотаж. Негов учител и наставник е Александър Иванович Жуков. Той записва в атестацията му следното: "Чкалов е пример на умен  и внимателен пилот... Той бързо съобразява и действа с енергия и решителност, разкрива причините за своите грешки и сполучливо ги отстранява. Чувства добре самолета и скоростта на полета".
Валерий Чкалов се обучава в Серпуховското висше авиационно училище по стрелба, бомбомятане и въздушен бой. През лятото на 1927 г. училището се пребазира от Серпухов в Оренбург, а през 1939 г. е разделено на две самостоятелни училища - за пилоти и щурмани. В досегашната история на Оренбургското училище над 150 са генералите, над 450 - Героите на Съветския съюз, Героите на социалистическия труд  и Героите на Руската федерация, 250 са световноизвестните изпитатели, заслужили летци и щурмани. И едно съдбовно, поразително съвпадение: в училището на Чкалов през 1955-1957 г. е курсант Юрий Алексеевич Гагарин - бъдещият първи космонавт на планетата Земя!
През юни 1924 г. Чкалов получава назначение като военен летец-изтребител в Ленинградската Червенознаменна изтребителна ескадрила. Необходими са сериозни интелектуални усилия, за да бъдат разбрани "в цял ръст" широко скроените, нестандартни личности в историята на руската и съветската авиация. По време на службата си в ленинградската ескадрила Валерий Чкалов се проявява като дързък и смел пилот, който изпълнява рисковани полети, за което неведнъж е наказван или отстраняван от летене. А една от непотвърдените с факти и документи легенди за него е, че прелетял под Троицкия мост в Ленинград. От 1926 г. Чкалов служи на летище Гатчина, Ленинградска област - по-късно там е създадено и първото частно авиационно училище "Гамаюн". Сред неговите първи випускници през 1911 г. са първата руска жена летец Лидия Зверева  и бъдещият въздушен ас през Първата световна война Константин Арцеулов - човекът, който изпитва първия планер на Сергей Корольов - бъдещия Главен конструктор на космически системи. В деня, в който лети Юрии Гагарин, на първа страница на в. "Правда" е публикувана рисунката на Арцеулов "Към звездите". През 1918 г. гатчинското училище получава името "Социалистическо авиационно училище на работническо-селския червен въздушен флот".
През 1927 г. Чкалов се жени за ленинградската учителка Олга Орехова. От нея има три деца - Игор, Олга и Валерия. През март 1928 г. е преведен на служба в 15-а Брянска авиационна ескадрила, там  Чкалов допуска авария, обвинен е във въздушно хулиганство и многократни нарушения на дисциплината. Заради това на 30 октомври 1928 г. е осъден на една година лишаване от свобода и уволнен от Червената армия. Той изтърпява това наказание по-малко от месец и то е заменено с условно. В началото на 1929 г. офицерът от запаса Валерий Чкалов се връща в Ленинград и до ноември 1930 г. ръководи школа за планеристи и е летец-инструктор, но броени дни по-късно е възстановен във военно звание. Назначават го на работа в московския Научноизследователски институт на ВВС на Червената армия. Там през следващите две години изпълнява над 800 изпитателни полета, като усвоява пилотирането на повече от 30 самолета. Смятан е за безспорен автор на новите за онова време фигури на висшия пилотаж - възходящ свредел и бавно тоно. На 5 май 1935 г. Николай Поликарпов и Валерий Чкалов са наградени с най-високата правителствена награда - ордена Ленина за създаването на най-добрите самолети- изтребители.
Към началото на 1938 година обаче съветският основен изтребител И-16 вече не отговаря на новите изисквания. Конструкторското бюро на Поликарпов започва работа по новия изтребител И-180. На 7 декември И-180 е вече на летището. Три дни по-късно Чкалов рулира с него по земята, при което двигателят често гасне. Според историческите документи пилотът е бил длъжен да извърши само първия полет, след което машината трябвало да бъде поета от друг изпитател - Степан Супрун.
На 15 декември 1938 г. Чкалов излита от Централното летище, което се намира на Ходинско поле. През този ден температурата на въздуха е около минус 25 градуса и Поликарпов увещава Чкалов да не излита, но той не се съгласява. При насочването за кацане двигателят М-88, който не е оборудван със странични жалузи, се преохлажда и заглъхва при опит на пилота да измени режима на неговата работа. Чкалов се опитва да достигне до летището, но вече на подхода към него преценява, че няма да може да прелети над жилищата отдолу, енергично отклонява самолета, който се удря във високоволтов стълб. Два часа по-късно Валерий Чкалов умира от получените травми в Боткинската болница. Урната с праха му е вградена в Кремълската стена на Червения площад. Името му носят кораби и ескадрили, метростанция, остров в Охотско море и астероид номер 2692, улици в много руски градове и във Ванкувър, бронзов бюст пред сградата  на "Боинг" в Сиатъл и на много други места, летателни училища, две планини в Антарктида. Сред реликвите е неговата снимка, изпратена на борда на Международната космическа станция. Валерий Чкалов живя само 34 години, но те белязаха целия XX век.