Крилца и перца

Ако вляво политическата ситуация е някак предвидима откъм политически сили, при десницата протичат самоубийствени процеси. И от това е възможно да произтече само един процес - пълното изчезване на произлизащите от някогашното СДС партии. Днес дясното продължава да е на мода в повечето от бившите социалистически държави в Европа. Полша държи палмата с липсата на каквато и да било левица и дори се дава като учебникарски пример за "справяне" с класическото "ляво". Повлияни от т.нар. одесняване на Централна и Източна Европа, нашите десни влязоха в заключителната си битка за някогашния електорат на СДС. Защото всеки един от лидерите е убеден, че полското настояще ще е българското бъдеще. Българската десница (като се изключи ГЕРБ, условно определяща се като такава) се нарои в безброй партийки до такава степен, че достигна дори до ДОСТ, възникнало в дебрите на ДПС. 

Къде е Костов?

Повечето десни избиратели си задават непрестанно този базисен въпрос, особено след като Реформаторският блок се трансформира в три производни политически сили. Дори в четири, като се има предвид, че младият проседесарски настроен лидер на Народна партия "Свобода и достойнство" Корман Исмаилов отиде при Лютви Местан в ДОСТ, заедно с видни представители на някогашното СДС Евгений Михайлов и Георги Боздуганов. Така и ДОСТ придоби очертания в синьо. Въпросът къде е позициониран Иван Костов, вълнува десния избирател, който е разделен на две. Първите, които възвеличават някогашния лидер, и вторите,  които смятат, че той е в дъното на днешния разпад на държавата и десницата.
Така Костов индиректно става основен фактор в нароилите се дребни подобия на СДС, всяко от които смята, че е истинската десница, т.е. продължител на идеите на СДС от 1990 година. Мечтата за сините знамена и пълните площади със симпатизанти действа като мираж в пустинята за повечето десни лидери. Всеки от тях се изживява като победител от януарските събития през 1997 година. Нека припомним, че тогава онази десница спечели над 60 процента от гласовете на избирателите.
ДОСТ със сигурност обаче не е Костов, но се възползва от носталгията по него. Човек се чуди какво правят там близките от миналото лица от СДС. Вероятно отговорът може да бъде даден от Касим Дал, гравитиращ към костовото СДС и лидерът Лютви Местан, бивш кандидат за депутат от квотата на СДС някога. Днес това е само параван, а част от десния електорат вече си въобразява, че, давайки гласовете за Е.Михайлов и Боздуганов, ще успее да разгроми една "империя на злото" посредством друга. В този ред на мисли няма логика, но има емоция. Антируска. И толкова. Така към ДОСТ се очаква да прелеят едни гласове, които някога са били за СДС. Та Костов е

ДСБ и онова "нещо" "Нова република"

Достатъчно е да се видят на първите редици Екатерина Михайлова, Йосиф Сърчаджиев, Александрина Пендачанска, Веселин Методиев и прочие познати лица, за да се проумее, че Радан Кънев е прероденият Иван Костов. Да, да, ама не съвсем. Вроденият елитаризъм на тази шепа лица от миналото, оглавени от Кънев и странния политически субект Трайчо Трайков, не препращат към СДС. Просто им липсва потенциал. Увлечени по-скоро в модно говорене и модно обличане, те забравят, че СДС се крепеше на масите, не на клубна модна дейност и демонстративен снобизъм. Затова немалко от десните избиратели още не знаят, че тези от "Нова република" са Костов. Или пък, дори и да подозират някаква приемственост, не я усещат. Ако човек види програмата на "Нова република", недвусмислено се набива изводът, че тази партия не търси "прости избиратели". "Нова република" търси хора, които могат без кратък философски речник да гласуват, тълкувайки Едмънд Бърк, Тома Аквински и Августин Блажений ведно и ако може пътьом да пляснат по един Цицеронов цитат на латински. А те у нас са със сигурност под 1% и то, ако спомените от ученото по време на следването, са още живи.
Всъщност управленската програма на "Нова република" може да служи като настолно четиво как НЕ бива да се влиза в изборна кампания. Надута, елитарна и префърцунена. Тя е далече от простия изказ на Иван Костов, който тези дни поиска просто да излезем от валутния борд. Да не говорим, че липсва демонстрация на пряка приемственост между "Нова република" и ДСБ, което вероятно се корени в документите на регистрация на втората. Вероятно не е напълно ясна собствеността върху марката ДСБ, което води до нейното изчерпване.

Реформаторският блок и Командира

Въпросът с кой е Костов засяга пряко и Реформаторския блок. Защото там като говорител стои лицето Петър Москов, син на близката до фамилия Костови Ема Москова. И не само това, Реформаторският блок има привилегията да е в сградата на СДС. Някак позната е носталгията по "Раковски" 134. Там кипеше живот някога, сега тъмнеят залите, а туристическа фирма най-долу предлага екзотични екскурзии, които голяма част от електоралните единици на десницата не могат да си позволят.
Реформаторският блок все по-често се идентифицира само с "Раковски" 134 и ... Меглена Кунева. Междувременно тя каза, че не иска да е депутат и обърна кариерния си поглед към бъдещето на общата европейска прокуратура. Но това, че Кунева формално не е в РБ, не означава, че не е най-познатото лице там. Единствено обявеният от Иван Костов "най-успешен кмет" на Плевен Найден Зеленогорски се опитва да я конкурира по броя на изявите от името на коалицията. Ако не друго, РБ са се вкопчили един в друг с цената на огромен брой компромиси, само да минат 4%. И за разлика от останалите се наблюдава процес на мъчителна консолидация вътре в коалицията. Така ДОСТ, "Нова република" и "Да, България" изглеждат напълно безперспективни.

"Да, България" и Костов

В тази крехка и наситена също с елитаризъм формация почитат Иван Костов като гуру. Но не приемат Радан Кънев за лидер. И това е основният проблем, който ги накара да се регистрират сами. Самочувствието им дойде чрез улиците на София. Точно там, при протестите срещу премиера Пламен Орешарски, тези активни хора укрепнаха в група. Която днес си регистрира коалиция-движение. Вариантът за победа при тях граничи с нула, но със сигурност това е най-шумната част от разпадащата се традиционна десница у нас. Именно по тази причина, те са търсен неформален партньор и за ГЕРБ, в случай, че не са на власт. Елитаризмът е на почит и там, а в битката за "умни и красиви", те са безспорен фаворит.

Голям въпрос за десни "дребосъци"

И той е КОЙ ще се коалира след избори с ГЕРБ - политическото чудовище, което години наред "закусва" с малки десни лидери и ги прави за смях пред цяла България. ГЕРБ плаши хората наравно с БСП и с Иван Костов. Но това не води до отлив от кандидати за коалиционни партньори. Напротив, дори когато ругаят ГЕРБ, те, лишените от достойнство, по най-недостоен начин се самопредлагат. Заради властта.
Именно участието в управлението превърна последното издихание на СДС, в лицето на Реформаторския блок, в управленски парцал. С който да се обърше не една кал при власт, доминирана от ГЕРБ. Защото Борисов не обича да носи отговорност и с радост я споделя с някой дребен коалиционен партньор. И колкото повече партньори, толкова повече възможности да си измива ръцете с някой друг. И странно на всяка логика, кандидати за тази срамна роля има в изобилие.


Заиграването с "масите"- Радан Кънев, лидер на "Нова република" на столичен пазар


"Да, България" е като клуб на стипендиантите на фондация "Отворено общество" в България

Реформаторският блок- винаги готови за министри