Криминалe

Ако някой каже, че у нас не си живеем като по филмите, значи не дооценява случващото се в последните години. За съжаление филмите са доста широко разпространени, но не са с щастлив край, а екшъни на които някой криминалист е писал сценариите. Показните отвличания или опитите за това вече се предлагат за "добро утро" на гражданите, които определено са решили да се пазят сами от злото. 
Будиш се сутрин, пускаш новините и гледаш поредния опит за покушение, било то над дете, бизнесмен или обикновен човек. Родните полицаи често са като повече неща в България - калпави. Явно вече никой не очаква от тях да свършат някаква работа. Стигнахме дотам, че разчитаме на оръжието в джоба си, отколкото на спрялата близо до нас патрулка. Хората толкова вече не вярват в институциите, че предпочитат сами да се разправят с нападателите си.
Интересно е обаче, ако не си бизнесмен и не носиш пистолет в джоба си, какво ще направиш като те нападнат? Българите се страхуват да ходят в тъмното, да пускат децата си сами на училище. Защото като в калейдоскоп се завъртат маскирани мъже, показни убийства, покушения, подслушвания на политици, изнудвания на семейства, банкови обири, живеене в постоянен страх...
А уж бившите управляващи бяха пречупили гръбнака на организираната престъпност, нали уж всички лоши хора бяха прибрани на топло, а всеки ден наблюдаваме ново криминале.
 Ще минат години, докато върнем вярата си в държавата. Вярата, че може спокойно да се разхождаш по улиците, на които си израснал, вярата, че си гражданин на европейска държава, и полицията те пази, вярата, че някой ден централната емисия новини ще започне с хубава новина, а не с поредното криминално престъпление.
Поредният филм, който вече сме гледали...