Крис Шарков ни води из "Галерия Стриндберг"

След "Серотонин" и "Демони" режисьорът Крис Шарков отправя ново предизвикателство със спектакъла "Галерия Стриндберг", изграден върху част от пиесите ("Кредитори" - по превода на Васа Ганчева), "По-силната" (по превода на Меглена Боденска) и "Игра-сън" (превод Теодора Джебарова) на един от най-значимите автори на модерността - Аугуст Стриндберг. Премиерата е на 17 декември от 19 ч. в театър "Азарян". С подкрепата на програма "Култура" на Столичната община и Министерството на културата. Действието се развива в галерия за съвременно изкуство и обединява три различни истории - любовен триъгълник между художник, писателка и завърнал се от миналото преподавател по мъртви езици; среща между две актриси и историята на човек, който години наред чака любимата си на служебен вход. Актьорските превъплъщения са поверени на Димитър Николов, Мак Маринов, Биляна Георгиева, Славена Зайкова и Александър Узунов - едни от най-интересните млади актьори в България, участвали в спектакли в различни театри. 

"За пръв път работя по текст на един от любимите ми драматурзи - Стриндберг, след като досега 4 пъти съм поставял пиеси на Ибсен. Паралелите между тях са всеизвестни, но и разликите не са малко. Стриндберг има сравнително непознати за българската публика пиеси - едноактни, фрагментарни, съноподобни, интимни. От там, както и от неговата работа като художник и фотограф, дойде идеята за обединяващо място на действие - галерия за съвременно изкуство. Мисля, че живеем в общество и време, в което човекът е все повече приеман като обект, независимо и може би според модите на новата политическа коректност. Тази тема ме вълнува силно", споделя режисьорът Крис Шарков. 

Аугуст Стриндберг често е обвиняван за един от най-сексистките писатели и драматурзи, въпреки своята безспорна гениалност и чувствителност. "Галерия Стриндберг" е спектакъл, който преоткрива този автор в контекста и кризата на новите понятия за пол и идентичност. Това е и още един спектакъл-поглед към изчезващия човек преди неговото окончателно превръщане в обект.

Димитър Николов е младото откритие в областта на актьорското майсторство. Комплексен талант, деликатност и фина актьорска игра, която се запечатва в съзнанието на всеки зрител. Сред ролите му са тези в "Наблюдателите" на сцената на НТ "Иван Вазов", "Стъклената менажерия" в ТР "Сфумато", както и във филмите "Безкрайната градина" и "Христо".