Кривите сметки на ГЕРБ в акция "Лов на пари"

Планът "Юнкер", с който Брюксел реши да съживи инвестиционната активност в Европа, се оказа голяма хапка за правителството на ГЕРБ. С лека ръка хората на Борисов пропиляха (поне за тази година) възможностите в страната да постъпи свеж финансов ресурс за реанимиране на полуживата ни икономика. България няма да получи почти никакви пари, въпреки гръмките приказки и фанфари за това какви прекрасни проекти сме представили на обща стойност 3.5 млрд. евро. Причината изглежда формална и доста тривиална - планът "Юнкер" е предназначен да финансира проекти на частния бизнес и публично-частните партньорства, а не такива на правителствата на страните членки.
Логично възниква въпросът знаели ли са предварително тази дребна "подробност" великите "експерти" на ГЕРБ, когато са изсипали в Брюксел своите оферти за цели 3.5 млрд. евро? Ако са знаели, това не е ли опит да бъде подведена Еврокомисията на принципа "ако мине"? Ако пък не са знаели, не е ли самопризнание за некадърност и липса на професионален капацитет? Така или иначе гафът не може да служи за оправдание и правителството трябва да обясни колко пари на българския данъкоплатец са прахосани, за да се плати на съответните спецове и консултанти за писане на провалените проекти.

Няма пари за прословутото саниране

Прави впечатление, че сред представените 18 проекта, с които България кандидатства по плана "Юнкер", най-мащабният е свързан с прословутото саниране. Хората на Борисов са поискали за целта 600 млн. евро. Но каква точно е тънката сметка на ГЕРБ тогава при положение, че за въпросното "безплатно саниране" вече има заделен ресурс в държавния бюджет за 2015 г.? От колко източника възнамеряват да набират средства, доколко това е известно на обществото и дали въобще е законно? А ако догодина пак кандидатстваме по "Юнкер", като променим правилата и статута на Програмата за енергийна ефективност, както се кани Борисов, това няма ли да създаде още по-голям хаос?
А всъщност всичко се оказва само на книга. Налични пари към момента няма - от Европа, както се вижда, няма да дойдат, а тепърва Българската банка за развитие (ББР) тръгва "на лов", за да ги осигури чрез заеми, независимо че програмата по санирането е в ход и вече се набират оферти.
Известно е, че правителството ще даде държавна гаранция на стойност 1 млрд. лв. (предвидени са в бюджет 2015), с която държавната ББР ще тегли заем - или от вътрешния пазар (т.е. от банки у нас), или от международните пазари. Идеята е тези кредити да бъдат с минимална лихва, защото именно държавата (сиреч всички ние данъкоплатците) е най-сигурният гарант за връщането им. Как точно ще се изпълни обаче схемата засега не е ясно. Самата ББР също очаква указания. Твърде възможно е търсенето на изгодни заеми да се проточи във времето, като се има предвид, че напоследък страната ни разчита именно на заеми, а дългът ни главоломно расте. Възможно е до януари догодина, когато трябва да започнат и реалните плащания от ББР, този милиард все още да не е събран. Ако това не стане, самата ББР обещава да финансира проектите, но тя разполага с под 1 млрд. лв, а парите държавата пак ще трябва да й върне. 
И още нещо подсказва, че хаосът ще става по-голям, а нещата се вършат в движение. Разходите по реализацията (връщането на парите, дадени от ББР) ще бъдат разхвърляни във времето според това какви възможности има бюджетът и ще се покриват поне 5-10 години. Никой обаче не би могъл да се наеме с прогнози какви ще са "възможностите на бюджета" през следващата, че и по-следващите години. Ясно е само, че следващото правителство, каквото и да е то, също ще бъде натоварено да изпълнява инициативата на ГЕРБ. А ако съдим по досегашния опит при санирането, който хората на Борисов следваха и изпълняваха, нещата никак не изглеждат розови.

Провалът на предишния проект

на МРРБ - "Енергийно обновяване на българските домове" по ОП "Регионално развитие" 2007-2013, е факт. И оттам са взимани пари за "саниране". Независимо от сключените рамкови споразумения и започналите процедури, готовите проекти са само за 4 сгради в София. В столицата има още 18 проекта, които са на финала преди окончателното им одобрение, а за друга група от 27 блока тече процедура по избор на изпълнител. В останалите райони на страната обаче има само сгради, които са възложени за проектиране, или за които текат тръжни процедури за проектанти изпълнители. Крайният срок за усвояване на европейското финансиране от 50 млн. лв. обаче изтича... в края на 2015 г. и опасността да загубим пари е съвсем реална. А потърпевши отново ще са хората. Защото собствениците, за чиито жилищни сгради парите не са стигнали, ще продължат "състезанието" за саниране по новия проект, който ще се финансира от новата оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. - още един източник на пари за същото саниране. Програма, която обаче още не е одобрена от Брюксел...

38 млн. евро за американски ТЕЦ

Неволно или умишлено е прокарано, но един проект от изпратените от страната ни 18 е с реални шансове да получи европейско финансиране по плана "Юнкер". И той е за изграждането на електрическа връзка между ТЕЦ "Марица изток 1" и гръцката "Неа Санта". Уточнението е важно да се направи, защото първоначалните информации бяха за газов интерконектор между България и Гърция. В случая държавата ни подпомага проект не за някое българско предприятие, а за частната централа, собственост на американската AES. Е, тук поне "лука не е сгазен" и всичко е по правилата. Все още не е ясно обаче дали има или няма скрита кореспонденция между правителството и Брюксел, свързана по принцип с договорите с двете щатски централи у нас. В публичното пространство отдавна се появиха информации за това, че ЕК подозира наличието на неправомерна държавна помощ по тези договори, свързана с изкупуването на еленергията. От енергийното министерство засега упорито отричат. Факт е обаче, че след изпратена от регулатора жалба до ЕК през юни 2014 г. от Еврокомисията са поискали подробности около фактологията по сключените договори, а това на практика означава, че е налице процедура, която да изясни ситуацията.