Криза отвън

Властта се търкаля по улицата и никой не иска да я вземе. Тази крилата мисъл на Ленин настойчиво се повтаря у нас от 2021 г. насам. И от година на година тя става все по-вярна, доказвайки, че марксисткият анализ винаги хваща нещата в перспектива и е в състояние да опише и най-безнадеждните тъпотии на пазарното общество.
Вчера окончателно стана ясно, че България отива на нови избори. ИТН обяви, че връща мандата и добави, че въпреки съвпаденията на идеи между отделните партии, ПП-ДБ и ГЕРБ с отказите си от подкрепа на надпартийно правителство отново натикват България в окото на бурята.
Големият въпрос е защо? Защо първите политически сили у нас системно се провалят в опита да предложат нормално управление. ПП-ДБ за кратко се сглобиха, но резултатите от правителството им бяха плачевни, корупционни и гадни.
Оказа се, че българската политическа система може да функционира само с външнополитически цели. Когато трябва да се обърне внимание на проблемите на българските граждани, тя се разпада и ражда нови и нови избори.
Което подсказва, че има външна зависимост за властта. Някой никак не иска да има пробългарско правителство и закопава отново и отново всяка възможност за създаването му. Това обезсмисля партиите, унищожава парламентаризма и буквално торпилира нормалния живот на страната. Бягството от отговорност е най-големият симптом за тази криза. Тя е като КОВИД - идва отвън, но ни парализира напълно.