Криза в мъжки род

След настъпването на икономическата криза един пол се очерта като слаб и той е мъжкият. Това е едно от заключенията на документ, който бе публикуван от Центъра за стратегически анализи във връзка с трудовата заетост на мъжете и жените и последиците от половата сегментация на пазара на труда. Кризата, която се зададе през 2008 година, дори е имала „защитен” ефект за работещите жени. Обяснението е просто: „В най-засегнатите от кризата сектори, като промишлеността и строителството, присъствието на мъжете е силно изразено. И обратното – най-малко засегнатите сектори като услугите са с висока концентрация на жени”, пише френският в. "Либерасион", цитиран от "Фокус".
Според документа в европейски мащаб три четвърти от съкратените по време на кризата работни места са били заемани от мъже. Това обяснява факта, че през 2011 година за първи път в световната история безработицата при мъжете стана по-висока от тази при жените. Тези данни съвпадат със статистиката на френския икономист Лоран Давези за безработицата във Франция, като в последния си труд „Наближаващата криза” той разкрива, че през първата половина на кризата (2007-2009) 92% от закритите работни места са засегнали именно мъжете.

80-те години

Според икономиста наблюдаваният феномен се дължи на внезапното ускоряване на основен процес, започнал от началото на 80-те години на 20 век. „Секторите с най-силно мъжко присъствие са и тези, които пострадаха най-много през последните десетилетия – промишленост, земеделие, търговия и занаятчийство”, обяснява Давези. В същото време новите професии, които компенсират тези загуби, предимно в сектора на услугите, са силно феминизирани”, обяснява икономистът. Така, в общи линии, тези, които понесоха големите загуби, са работниците от промишлените райони. Добре се справиха междинните категории професии, които за средните класи често носят втората заплата вкъщи.
Това заключение обаче по никакъв начин не променя факта, че на трудовия пазар жените са изключително потърпевши, особено по отношение на равнопоставеността на заплащането. Според Венсан Шрики, директор на Центъра за стратегически изследвания, тези данни са всъщност „двете страни на една монета”. „Сегментацията представлява едновременно предимство и недостатък, тя е както причината, така и последствието от неравенството между мъжете и жените. Отчасти тя обяснява различията в заплатите, тъй като в промишлеността възнагражденията са по-високи от тези в сектора на услугите. От друга страна, услугите, които са слабо цикличен сектор, са по-предпазени от кризата”.

Висшистки

Документът на Центъра за стратегически изследвания отбелязва изненадващата устойчивост на сегментацията в професиите между мъжете и жените, въпреки че квалификационното ниво на жените непрекъснато се увеличава, а професионалната им активност не спира да расте. През последното десетилетие делът на работещите жени се увеличи от 57 на 62%, а ЕС си постави за цел през 2020 година той да достигне 75%. „Човек би си помислил, че увеличеното присъствие на жените на трудовия пазар ще намали сегментацията. Но това не се случи. Ограничаването й е дългосрочна цел. Тя минава през образованието, особено това на момичетата”, коментира Шрики. Промишлеността обаче, въпреки всички усилия и осведомителните кампании, изпитва затруднение да привлича младите висшистки. В доклада си Центърът анализира и друга тема – тази за насърчаването на мобилността на работещите от един сектор в друг и постепенното навлизане на мъжете в силно феминизираните професии.