Кризата в Украйна удря "Южен поток"

Украинската криза прави още по-твърда позицията на Европейската комисия за "Южен поток", предупреди в интервю за в. "Файненшъл таймс" европейският комисар за енергетиката Гюнтер Йотингер. "Днес, с оглед на кризата в Украйна, ние заемаме все по-отбранителна позиция спрямо руските тръбопроводи в сравнение с година по-рано. Сега предоставянето на привилегии за "Газпром" не влиза в моите приоритети", декларира енергийният еврокомисар.
"Не съм против "Южен поток", но искам той да отговаря на правилата на ЕС за вътрешния пазар", обобщи Йотингер.
На 30 април Русия внесе иск в Световната търговска организация (СТО) срещу Третия енергиен пакет в опит да отмени европейските изисквания. Йотингер твърди, че е "нереалистично да се очаква ние да променим правилата си в близките дни или години".
От думите на германския еврокомисар става ясно, че той и юридическите му съветници "не се притесняват" заради иска. Но заедно с това "Йотингер смята, че в момента всякакви решения за гъвкавост относно "Газпром" са се озовали в сянката на политиката", пише "Файненшъл таймс".
Третият енергопакет, приет през 2009 г., предвижда, че една компания не може едновременно да бъде собственик на газопровод и продавач на газ. Но за реализирането на "Южен поток" Русия е сключила още през 2008 г. съответните междуправителствени споразумения с всички държави, през чиято територия ще минат газопроводите - Австрия, България, Унгария, Гърция, Сърбия, Словения и Хърватия. "Газпром" смята, че промените са насочени срещу него като главен доставчик на газа за Европа.
Планираният газопровод раздели Европейския съюз точно в момент, когато 28-те се опитват да постигнат консенсус за евентуални санкции срещу Русия, коментира "Файненшъл таймс". Онези държави, които имат силен интерес от построяването на "Южен поток" - Германия, Италия, България, Унгария и Австрия, са сред най-предпазливите, що се отнася до налагането на широки икономически санкции срещу Москва.
Руският проект за газопровод "Южен поток" остава приоритетен за Италия, заяви в същото време италианският заместник-министър на икономическото развитие Клаудио Де Винченти, цитиран от ИТАР-ТАСС. На тематична конференция за енергийната сигурност той посочи, че Рим се опитва да посредничи за разрешаване на спорните въпроси около проекта и неговото включване в Третия енергиен пакет при редица отстъпки в полза на руската страна.
Италианската енергийна компания ЕНИ е основен партньор на руския газов гигант "Газпром" за изграждането на "Южен поток", който е предвидено да доставя газ и за Италия.
Според енергийния министър на Великобритания Майкъл Фелън, цитиран от "Блумбърг", украинската криза е "призив" към европейските лидери да започнат да разработват локалните енергийни ресурси, включително природен газ от шисти. Според Фелън използването на фракинга за разработване на резервите от шистов газ може да посрещне потребностите от газ за десетилетия и да предостави по-голяма сигурност на доставките във време, когато Русия заплашва да спре газовите доставки, които са необходими за силните европейски икономики.
"Блумбърг" отбелязва, че България и Франция са забранили фракинга заради екологични опасения, докато правителствата на Полша и Великобритания поощряват метода. Кабинетът на британския премиер Дейвид Камерън вдигна мораториума през декември 2012 г.