01 Декември 2021сряда01:52 ч.

Снимка БГНЕС

Куба живее и диша

Островът на Свободата си остава непревземаема крепост

/ брой: 225

автор:Таня Глухчева

visibility 603

На 15 ноември в Куба никой не излезе на протест освен един/двама човека. Плановете на САЩ и Сорос за промяната на политическия режим в страната, за пореден път се увенчаха с неуспех. Междувременно КОВИД-кризата е овладяна и границите отново са отворени за туристи


Куба е пример за държава, която винаги оцелява благодарение на себе си и не се поддава на външни провокации, а парите на Сорос - се оказват безсилни. Поредното доказателство за това е несъстоялият се протест, обявен за 15 ноември. Месеци наред световните медии тръбяха как кубинците ще излязат на масова, дори общонационална демонстрация, показвайки, че "вече не ги е страх от нечовешкия комунистически режим". Техни сънародници, избягали в чужбина (предимно в САЩ и Доминиканската република), се подготвяха да излязат пред кубинските посолства и да викат с пълно гърло: "Родината и живот" (лозунг, взаимстван от Революцията, когато най-важните думи били: "Родината или смърт", бел. а.).

Какво се случи на 15 ноември? При 80% напълно ваксинирано население (9 милиона от общо 11, които живеят там), овладяна КОВИД-криза (заразените са 960 802, а починалите - 8 295, по данни на световния сайт "Уърлдомитърс" ("Worldometers"), страната отвори границите си и е напълно готова да започне туристическия сезон. Хората спокойно се разхождат по улиците, децата ходят на училище и всички стриктно продължават да спазват мерките - носят маски и поддържат добра хигиена. Толкоз. За протест никой не говори. Чуждестранни кореспонденти бяха заснели един/двама мъже, които в центъра на Хавана вървят и скандират нещо, но околните не им обръщат внимание. Пълен крах за "организаторите". За сметка на това, във Флорида, Маями и Санто Доминго (столицата на Доминикана), дали, защото не бяха разбрали, че "мероприятието" отпада или им беше платено ... излязоха по десетина човека и ... пак нищо. В този момент се заговори за "репресии, потъпкване на човешките права", как властите са забранили провеждането на протеста и т.н, и т.н.

Имигрирали кубинци протестират в доминиканската столица Санто Доминго. Демонстриращите се брояха на пръсти. Същото се случи и в САЩ

Снимка БГНЕС


Намеси се дори главният съветник на американския президент Джо Байдън, Джак Съливан, който заяви, че страната му ще подкрепи "народа на Куба в усилията му за постигане на демократични промени". Остава въпросът - 

кой ги е молил за помощ?

Тук трябва да си припомним думите на кандидата за президент проф. Анастас Герджиков, по време на дебата миналата седмица, когато заяви, че "САЩ не се месят във вътрешната политика на нито една държава". Учудващо, никой не обърна внимание на това нелепо изказване. Защото американците освен да се бъркат в управлението на местата, където "не ги слушат", друго не правят. А Куба винаги им е била в полезрението. Преди Революцията, те са гледали на нея като на колония, място за пране на пари и за мнозина е била "петата столица на американската мафия". Местните жени са се молили да не раждат момичета, съзнавайки каква съдба ги очаква. А именно - от съвсем малки да работят в баровете и да бъдат склонявани в проституция. До образование имали достъп малцина, а условията за живот били повече от мизерни. Цветнокожите били смятани за втора ръка хора. А да имат власт над такава територия, напълно удовлетворявала имперската амбиция на Щатите.

Затова не бива да се изненадваме на успеха на двамата революционери Фидел Кастро и Ернесто Че Гевара. Още по-малко трябва да ни учудва фактът, че хората са се включили с радост в каузата им. Ако е имало и най-малкото съмнение, че някой е предател, е бил отстраняван.

След безспорния успех на Революцията - днес няма нито един необразован човек, нито един безработен. Всички имат достъп до безплатно и качествено здравеопазване. Престъпността е 0%, защото всичко се вписва в досието на човек, а никой не би назначил заподозрян/обвинен/осъден и лежал в затвора. Всички инвестиции се правят в името на децата. Показателно е, че след като Кастро идва на власт, осиновява наследниците на загиналите си другари, а в последствие и всяко едно дете, което остава сираче.

За какво да протестират?!

Имат ли причини кубинците да протестират и да се лъжат по парите на Джордж Сорос? За заклетите и отявлени евроатлантици, те имат цялото право на света. Според тях нямат достъп до най-елементарните свободи и радости от живота. Нещо повече - това тяхното не е никакъв живот. За всичко са виновни "лошите комунисти". Но на Острова никой не вярва на тези приказки. Вярно е, че на 11 юли той беше обхванат от безпрецедентни демонстрации. Но тогава хората бяха обзети от страх. САЩ заплашиха със нови санкции, втората вълна на КОВИД-пандемията беше трудна за овладяване. Затова излязоха по улиците - за да получат отговори на въпросите си: "Какво ще стане с нас?" "Ще оцелеем ли?" Както преди три десетилетия Фидел Кастро им беше обещал, че сами ще се оправят след наложеното ембарго, така и сега президентът Мигел Диас-Канел, ги увери, че всичко ще бъде наред. И така стана. Защото кубинската медицина е една от най-добрите в света. Учените разработиха 3 ваксини и разчитат на тях, а местните им имат пълно доверие. Доказано е, че ефективността им е над 95%. СЗО, разбира се отказва да ги признае, въпреки че отново в Куба беше създаден първият препарат срещу коронавируса изобщо. Но днешните Велики сили нямат изгода от стъпващата на краката си островна държава. Историята има навика да се повтаря. Както преди години някои страни като Канада, Германия постепенно решават да не се съобразяват с американската забрана, сега много латиноамерикански и азиатски държави си поръчват кубинските ваксини.

Куба живее и диша 

Днес този лозунг се вижда навсякъде из страната. Народът отново успя сам да се измъкне от кризата, без да очаква никакви компенсации от някой съюз. Затова винаги ще оцеляват, защото помнят завета на любимия си лидер Фидел Кастро - "Куба на никого не се моли". За разлика от много други държави, сред които и нашата, които винаги чакат подаяния. "САЩ ни мразят, но и уважават заради достойнството. Ние сме едни от малкото, ако не единствените, които не им се подмазват", гордо заявява местен жител. А, докато така се възпитават и бъдещите поколения, то Островът на Свободата ще продължава да бъде непревземаема крепост.  

 

 

Всеки пети учител напуска през първата си година

автор:Дума

visibility 140

/ брой: 231

Минеков сезира прокуратурата за тунела до Римския стадион

автор:Дума

visibility 154

/ брой: 231

По-високи данъчни облекчения за родители

автор:Дума

visibility 137

/ брой: 231

Топлофикациите: Парното поскъпва с над 20% от януари

автор:Дума

visibility 226

/ брой: 231

Фаталният участък на "Струма" е без Акт 16

автор:Дума

visibility 212

/ брой: 231

Производствените цени нараснаха с 24 % за година

автор:Дума

visibility 205

/ брой: 231

Шотландия се готви за нов референдум

автор:Дума

visibility 252

/ брой: 231

Русия и КНДР критикуват АУКУС

автор:Дума

visibility 234

/ брой: 231

Глоба и затвор в Австрия за отказ от ваксинация

автор:Дума

visibility 265

/ брой: 231

Протести в Бангладеш

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 231

Кой кара снегорина?

автор:Деси Велева

visibility 125

/ брой: 231

До Никулден не трябва да пуснем Омикрон

автор:Велиана Христова

visibility 264

/ брой: 231

Борбата за теменужките

автор:Деси Велева

visibility 273

/ брой: 231

Пенсионерска Коледа

автор:Ева Костова

visibility 296

/ брой: 231

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ