Кукленици от 10 страни се събират в Пловдив

Седемнайсет представления от 10 страни (Сърбия, Словения, Иран, Турция, Канада, Армения, Испания, Италия, Германия и България) ще бъдат изиграни в 19-ото издание на международния кукленотеатрален фестивал "Двама са малко, трима са много" (2-6 септември). Някои от трупите познаваме от предишни издания на феста. Сред българските участници с две представления ще видим Центъра за изкуства "За Родопите", ситуиран в родопското село Бостина, на реж. Петър Тодоров и актрисата Десислава Минчева, още Ателие 313, новата пловдивска формация "Хенд", трупи от Сливен, Видин, Хасково. Но българи има и сред чуждестранните участници. Веселка Кунчева е поставила "В тъмното" от Мария Станкова с актьори от Суботица, Веселин Анев е автор и режисьор на спектакъла, с който гостуват куклениците от Люлебургас.
Повечето спектакли са за деца над 3-годишна възраст, но има и за над 5, над 12 години, над 13, а театрално-танцовото соло "Коса" на Десислава Минчева е за възрастни. Другият спектакъл на Десислава и Петър Тодорови - "Сливи за смет", е осъществен като част от международния проект "Море от митове" със субсидия от програма "Култура" на ГД "Образование и култура" на Европейския съюз. "Море от митове" е проект на Центъра за образование по театрални изкуства (Гърция), театър "Инверсо" (Италия), Европейския център за образование и култура "Артемис" (Румъния) и фондация "За Родопите" (България).
По време на феста ще се играе на три сцени -  освен куклената, в камерната зала на Драматичния театър и на сцената на ОФД, т. е. Държавна опера -  Пловдив. Най-дълъг е 70-минутният "Юбю на масата" по Алфред Жари на театър "De la Pire Espece" от Монреал, Квебек, Канада.
Какво правят с тази селекция нашите приятели от Държавния куклен театър Пловдив? Опитват се да опровергаят времето, мястото и ситуацията. Какво казват в своето обръщение към зрителите Виктор Бойчев, директор ДКТ - Пловдив, и сценографката Виржиния Давчева - управителка на Сдружение НЦ МКТФ "Двама са малко - трима са много":
"В една съвременна приказка героят каза: "... Щом има някой, там някъде, който продължава да разказва истории, значи и светът ще го има и балансът няма да се изгуби..."
Щом има някой, който всеки ден, по малко, преоткрива избора си - да твори, да търси в себе си, в околното и другите смисъл, противоречие, заряд... Щом съзнателно избираме да ни вълнува приказното и (не)умело го жонглираме с обичайностите... Щом сме избрали да вярваме на сълза, жест, усещане, смях... Щом всекидневието ни е отдадено на процеса, а не само на финала... Значи изборът е верен и трябва да бъде.
Благодарим ви, че правите всекидневно своя избор - подсъзнателно или напротив, съвсем нарочно. Благодарим ви и че го подлагате на съмнение - изборът може да понесе това, даже много повече от това, той се презарежда, черпи силите си от противоречието - да има или да няма смисъл... и благодарим ви, че избирате да има смисъл."