26 Септември 2020събота09:49 ч.

Художник Людмил Асенов

Темата на писателя

Културата на слугинажа

Страшно е да се помисли какво прави тя с младите

/ брой: 16

автор:Панко Анчев

visibility 964

Тази култура е чиста проба продукт на неолибералното ни битие. Някой сигурно ще каже, "ама тя си е чисто българска - ние винаги сме били слуги". Не, тя не е българска и няма национални основи, дори винаги да сме били слуги. Тя упорито и нагло се насажда върху националната, за да я опорочи, развали и разруши, като най-напред подрине националните й основи. Тази култура е също толкова изкушение на сатаната, колкото са неолиберализмът, глобализмът и тяхната естетика, нарекла се постмодернизъм. Тя разчита не на "робската психика" на българите, а на тяхната доброта, състрадателност, доверчивост и наивност, за да се разположи в българския свят и го обсеби и пороби напълно.

Културата на слугинажа прониква навсякъде по света, обсебва националните култури, впримчва ги в своите пипала, за да изсмуче живителните им сокове, за да изсуши и погуби националните им съставки, традициите, начинът на мислене, особеностите на бита и устройството на обществения живот и държавата, отношението към миналото и историята. Тя е специален начин на мислене и служение, участие и съучастие в обществените дела, утвърждаване на правила, норми и морал. Идеологическата й същност е чрез всеобщото усвояване на "европейските ценности" и "джендър практиките" да се ликвидират нациите и човекът, създаден по образ и подобие на Бога, се премине към т.нар. "постчовешко битие". 

Най-напред се налагат идеите на глобализма и неолиберализма. После се преодолява съпротивата на националните култури срещу насилственото уеднаквяване и заличаване на националното своеобразие като противно на прогреса и материалното благоденствие. 

Но тъй като с физическо посегателство и насилие трудно се разрушават цивилизации и култури, бе измислена тази култура като пригодно средство за задушаване националното, духовното, нравственото. В йерархията на неолиберализма културата на слугинажа е на по-горно стъпало от другите родени от него за постигане на крайната му цел култури: масовата култура и културата на глупостта. Тя ги събира в себе си, служи си с техните методи и използва най-дейните и старателни техни представители за осъществяване на пъклените им замисли и цели. Нациите и националните култури били отживелици, комплексарски, назадничави, дори опасни и вредни за днешния човек и неговото движение напред към благоденствие и успех. 

В тази йерархия културата на слугинажа се счита малко от малко "елитарна". Тя не допуска всички, а само избрани и назначени специално. Не всички желаещи и можещи биват посвещавани в нея. Поради което още не е станала масова, макар да се стреми да обхване цялата обществена маса. Но сега засега е още рано да я ощастливи. Един ден сигурно ще приеме в лоното си желаещите, защото са й необходими повече "ударни сили" за облъчване с радиацията си обществата и нациите. Оказа се, че въпреки всичко националните традиции са неподозирано здрави и непроницаеми, та се налага да бъдат постоянно, упорито и неуморно разбивани. Протича безжалостен процес на демонтиране на нацията и националните култури. Идеолозите и ръководителите на този процес са обезпокоени от темповете, с които протича, а и от бунта на културите по света, който все повече се усилва и придобива широк мащаб. Затова и нараства потребността от изпълнители - ала не груби и безпардонни, а угодници, които да внушават поне малко доверие, за да подлъгват наивните и съблазняват твърдите. Не е за вярване, но е създадена цяла система за "подбор на кадрите" и идеологически апарат за разнообразяване и усъвършенстване на средствата за по-бързото постигане на желания необратим резултат. 

Културата на слугинажа охотно отваря вратите си за професори, интелектуалци, политици, държавни служители, писатели, журналисти, учени от университетите и БАН, висши държавни служители, в това число народни представители и министри. Те биват въздигани за идеолози и духовни водачи. И посвещавани в кастата на "елита", макар да са най-груби и вулгарни изпълнители, на които се възлагат "мокри поръчки" в периодично организирани и провеждани еднократни и многократни погроми над националните ценности. Условието, на което трябва да отговарят, е да са "десни", "дясно ориентирани" и "дясно мислещи". И публично и често да се хвалят с тези свои идейни и политически принадлежности. Те са "десни", защото "лявото" предварително е заклеймено като символ на назадничавост, изостаналост, на идеологическа обремененост, руска агентура, шпионаж и "рубладжийство", тоталитаризъм. Т.е. това са хора на новото, а не на старото и не са обременени с миналото, поради което и мисленето им е "свежо и правилно". Допускат се и леви, разбира се, ала ако са на високи длъжности в партийните йерархии, обичат парите и имат силна нужда от тях в бизнеса и бита си. И обичат вкуса на предателството! 

Другото важно, дори изключително важно условие, е изпълнителите да не блестят с кой знае какъв ум. Още по-добре е да са глупави, но послушни и да помнят думите, които им повеляват да употребяват. Но идеолозите и водачите на този идеолого-пропаганаден апарат са, без съмнение, много умни и изобретателни. Те познават проблемите, с които се занимават; познават човека и човешкото мислене и умело намират начините да ги облъчват и покоряват. На някои вадят душите им с памук, други ги удрят по главите или им дърпат ушите, ако не се вразумяват. На когото каквото му се полага. Те покоряват умове и души, като ги обезсилват, промиват мозъци, за да ги направят лениви и немислещи, но пък алчни за забавления, успехи и материални облаги. Убеждават ги, че те се постигат и придобиват с приемане на европейските ценности, присъединяване към европейската цивилизация и с отказ от националните комплекси. Просто и ясно! И очевидно не е чак толкова трудно.

Две са основните групи, в които се разпределят въпросните изпълнители. В първата са тези, които "обясняват" на читателите и зрителите защо е необходимо да се откажат от себе си. Те вършат, така да се каже, черната работа, свързана с провокиране на вниманието, възбуждане на недоволства; те раздразват публиката, предизвикват я да се вълнува и възмущава, за да освободи енергия. Вторите идват след тях, за да обяснят и успокоят, да разсеят съмненията с уверенията, че вълненията са напразни и ненужни, че нищо от това, за което по-нервните говорят, няма да стане. Но, от друга страна, "научно" доказват зловещата функция на традициите и миналото. На тях е възложено да повтарят колко чужди са те на днешните хора, поради което не ги разбират и възприемат - особено безпомощни са учениците. И успяват да го докажат.

През последните месеци схемата бе задействана по отработения начин и в обичайната си последователност на включване на двете основни групи на слугинажа. 

Страшно е дори да се помисли какво е станало с българските ученици, с младите, а и не само с младите хора, но и с тези, които минават за интелигенция, за да твърдят, че не разбират "Под игото" и творчеството на Иван Вазов. 

По-голямо национално бедствие не би могло да ни връхлети. Трябва да си дадем сметка, че това е национална катастрофа, по-страшна от предишните две. Този превод е проява на глупостта, но не само. Той е брънка във веригата от последователности за дискредитация на великите ни национални писатели, най-великият от които е Иван Вазов. Логиката на задачата е проста. Учениците в училищата, а също и студентите в университетите са постоянно убеждавани, че "Под игото" е труден за разбиране роман, защото е написан на твърде остарял език. "Бедата" на романа обаче не е в това, а в опошления вкус. "Преводът" е закономерно явление в този абсурден свят на отродители, посредствени и бездарни интелектуалци, лишени от съзнание за родното, българското, човешкото. 

Сред слугите на дявола особено място заемат професорите, теоретиците и идеолозите на културата на слугинажа. Това са хора с претенции, че много знаят, защото прелистват американски теоретични книги, четат лекции в чужди университети, обаче на български пишат неразбрано, защото той вече не им е чак толкова роден, и имат благодарение на самочувствието си мнение по острите проблеми на деня и то е последно - след тях коментарите могат само да го повтарят или доразвиват. Те са културолози, социални и културни антрополози, философи, политолози, социолози. Тяхната задача е да обясняват защо не е добре да сме българи и защо трябва да се променяме, да правим реформи, да се равняваме по "Европа", да не се хвалим с историята си, защото ни комплексира.

Случаят с "превода" на "Под игото" е брънка от стратегията за денационализацията. Ще правят, ще струват, но тези негодници ще се наложат и ще убедят най-напред учениците и учителите им, а после и родителите, най-накрая и цялото общество, че трябва да се отърсим от стародавните традиции, да ги оставим в миналото, за да не ни тежат в пътуването ни към бъдещото благоденствие. Веднъж ще опитат с едно, после ще се откажат от него; после отново ще предизвикат скандал и пак ще се намери някой културен антрополог, за да ни укори в национално комплексарство. Докато най-сетне на всички ни втръсне и, пази Боже, се съгласим с тях. 

Христо Иванов не изключи коалиция с ГЕРБ, но без Борисов

автор:Дума

visibility 45

Ден 79: Яйца и по Столичната община

автор:Дума

visibility 58

Добрич и Шумен на косъм от водна криза

автор:Дума

visibility 411

/ брой: 182

Бобокови: КРИБ е "на повикване" от властта

автор:Дума

visibility 381

/ брой: 182

30% от заетите в туризма са загубили работа

автор:Дума

visibility 263

/ брой: 182

Срокът за обжалване на административен акт става 14 дни

автор:Дума

visibility 227

/ брой: 182

РЕЗОЛЮЦИЯ НА ПЕТДЕСЕТИЯ КОНГРЕС НА БСП

автор:Дума

visibility 801

/ брой: 182

Датата

автор:Дума

visibility 221

/ брой: 182

ORF: Борисов използва коронакризата за натиск

автор:Дума

visibility 470

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ