Курортното лято на морския бряг

Случайността ми предложи възможност да бъда край родното море съвсем в началото на курортния сезон. Заведох мои руски приятели до Созопол и останах там повече от седмица. Оказа се, че това е времето, когато градът се събужда за богато лято с много гости от чужбина и от страната.
Собствениците на последните, още неоткрили сезона, магазини, ресторанти и други търговски обекти, бързаха да започнат работа, защото техни по-предвидливи "колеги" вече действаха усилено. Бързам да зарадвам тръгналите натам, че цените на необходимите за прехрана стоки в бакалниците и в ресторантите не надвишават столичните цени.
Има още редица предимства на ранното пребиваване край морето, което е чисто като детска сълза. Плажът, макар и с топъл пясък и вода в плитчините, е изненадващо рядко населен. А слънцето, да не му се надяваш, вече не щади лъчите си за подранилите свои почитатели.
За руснаците, дошли да му се радват от по-северни земи, то е галещ приятел. По улиците, в градинките, богато обзаведени с най-различни пързалки и други увличащи малчуганите игри, на плажа и в магазините руският говор е преобладаващ.
Приятно бях изненадан, че въпреки политическите усилия да бъдат отчуждени българският и руският народ, нищо не може да попречи на приятелските отношения между двете братски страни. По пясъка, на плажовете и в градинките тичат малките граждани на двете държави и не ги интересува (тях, а също и родителите им) смешната политическата ситуация.
Споменах градинките и използвам това, за да похваля местните власти и дарителите за чудесното, поне засега, обзавеждане и поддържане на многото забавни обекти. Освен с изключително атрактивните платени атракции, градинката между общината и Стария град например е изпълнена и с най-различни безплатни пързалки и катерушки, по които пълзят нагоре или се спускат надолу невръстни деца, засега главно русначета и българчета.
Лежа си на близкия до писателската станция плаж, гледам ненаситното за погледи море и забелязвам вдясно новите няколкоетажни постройки, най-голямата от които още незавършена... Едно време над тях стърчаха перките на старата вятърна мелница. И сега я има. Но е сгушена сред новите строежи, та е трудно да се забележи. За съжаление дори в Стария град не се спазват правилата за съхраняване на някогашния облик. А няколко истински едновремешни къщи плачат за реставриране...
Има какво да върши управата на града, макар да е много и направеното. А колкото до запазването на някогашния облик (това важи и за други стари наши градове край морето и във вътрешността на страната), общината трудно може да устои на частните интереси и трябва да се заема държавата.
Богата и истински разнообразна е програмата на амфитеатъра в центъра на града. В дните, когато бях там, вечерно време се провеждаше едноседмичен фестивал на разни франкофонски музикални състави. На показаното от две групи присъствах и техните чудесни изпълнения силно ме впечатлиха. Една от сутрините беше заета с надиграване на детски танцови състави. Във вечерите преди изявите на франкофонските групи се редуваха изпълнения на други малки и големи артисти...
Когато нямаше програмирани представления, на сцената се качваха малчугани, жадни за артистични прояви и показваха смешните си умения. Дълго ще помня няколко бебетата, едва проходили, но вече танцуващи - разбира се, с помощта на родителите си. Дори едно от тях, може би малко по-голямо, питаше след изпълнението си своите близки защо не му ръкопляскат...
Пропуснах да разбера поради каква причина в няколко от вечерите на моето пребиваване в Созопол, небето - като оригинално "Лека нощ" - беше озарявано от пъстра и осветяваща околността ракетна канонада. Не зная скъпо ли струва подобно удоволствие, но ефектът му е голям. Особено за онези, които за първи път виждат "запаленото" от падащи звезди небе...
Много пъти съм бил в Созопол и винаги съм го напускал с повишено настроение. Когато си тръгвах, времето се развали и не позволяваше на дошлите да "събират тен", да почернеят поне този ден. Но още по пътя към София едно телефонно обаждане ме информира, че времето край морето се е оправило.