Кюстендил - наследник на осемхилядна културно-историческа традиция

Миглена Иванова

Великолепното съчетание от благоприятен климат, лечебни минерални извори, екологично чиста, богата на природни забележителности среда и уникални паметници на културата с добра комуникационна достъпност, характеризират Кюстендил и региона като изключително място за балнеология, планински, еко и културен туризъм.
Днешният Кюстендилски регион е наследник на осемхилядолетна поселищна традиция. В областта са обявени и декларирани като паметници на културата, съгласно действащия регистър 1052, индивидуални и в ансамбъл паметници на културата: 194 археологически, 722 архитектурни, 54 исторически и 94 художествени. Според значимостта си те са разпределени в следните категории: Рилският манастир - паметник от световно значение, 35 паметника с национално значение, 218 паметника с местно значение, 776 в ансамбъл. В трезорите на музеите и музейните сбирки на Кюстендил, Рилския манастир, Бобошево, Сапарева Баня и Рила се съхраняват повече от 350 000 движими културни ценности, които имат изключителна стойност и илюстрират развитието на отделните цивилизации по тези земи от праисторията до съвременната епоха. Щастливата случайност ни даде възможност с моя близка да посетим Регионалния исторически музей "Акад. Йордан Иванов" и да разговаряме с неговия директор Валентин Дебочички.
Посреща ни приветливо и гостоприемно, въпреки предстоящите задачи и забързания ритъм на ежедневните срещи. Той е директор на музея от 1998 г., историк е по образование. Дебочички не говори за лични постижения, но споделя, че хората, които са свързани с музейното дело, историци и археолози, са щастливи, защото работят това, което са завършили. "А това носи и лично удовлетворение", казва той. "Директорската работа изисква повече усилие в административните дейности и задачи, а времето за наука остава по-малко", признава със съжаление Дебочички.
От разговора с историка научаваме за началото на музейното дело в Кюстендил от  средата на XIX век, когато редица възрожденски дейци правят първите сполучливи опити за проучване миналото на Кюстендил и околностите му. На 3 ноември 1897 г. към Педагогическото училище се открива първият музей в града, одобрен с предписание щ17323 на Министерството на просвещението. Той е първият в Югозападна България и третият училищен музей в страната. В края на 1907 г. е приет Правилникът на музея към читалище "Братство", който започва да функционира от 1 януари 1908 г. като втори музей в града с уредник учителят Георги Златевски. На 6 август 1944 г. читалищният музей прераства в градски музей с галерия. От 1960 г. той е (Окръжен) исторически музей, а от 1992 г. носи името на големия учен Йордан Иванов. През 2000 г. с Постановление щ153 от 28 юли 2000 г. на Министерския съвет е преобразуван в Регионален исторически музей и осъществява до 2006-а културно-просветна дейност на територията на областите Кюстендил, Перник и Благоевград, а от 2006-а след преобразуване на историческите музеи в Благоевград и Перник в регионални, на територията на Кюстендилска област.
Днешният Кюстендил с древното име Пауталия и средновековното Велбъжд е място със седемхилядолетна история и с двехилядна непрекъсната градска традиция. Роден и израсъл край топлите минерални извори, върху плодородна земя, пресичана от реки и важни пътни артерии, градът през своето многовековно съществуване е бил винаги голям административен, икономически и духовен център. От глъбините на времето, от културните пластове на хилядолетията до нас са стигнали ценни паметници, които като важни знаци на епохите носят посланията на предците ни.
В центъра на Кюстендил са експонирани част от Римските терми - публична баня от II-III в., които са вторите по големина в рамките на България. Проучени и експонирани са шест помещения на площ от 1000 кв. м, снабдени с централна отоплителна инсталация. Подът и стените на залите са били облицовани с мраморни плочи, профилирани корнизи и пиластри. Според специалистите различните строителни техники и архитектурни решения правят термите на Пауталия един от най-интересните паметници от римската епоха в българските земи и са един от символите на Кюстендил. Разговаряйки с директора на регионалния музейь се сещам за късноантичната и средновековна крепост "Хисарлъка", разположена близо до града. Знаех, че това причудливо място е любимо за туристи и най-вече за млади хора, които искат да се поразходят. Дебочички разказва, че крепостта е изградена в края на IV и началото на V в. Поправяна е през VI в., тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през XV в. Интересните конструктивни решения, съчетанието на различните строителни техники и материали, както и разкритите археологически паметници от няколко исторически епохи определят крепостта на хълма "Хисарлъка" като една от най-значимите на територията на България. Друга забележителност е най-старата запазена средновековна черква в Кюстендил "Св. Георги". Според архитектурните й особености и неотдавна разкритите средновековни стенописи, датирането й може да се отнесе към края на Х - началото на ХI в. Съществува предположение, че тук се намира гробът на българския цар Михаил III Шишман, убит в битката при Велбъжд през 1330 г. През ХIХ в. черквата е разрушена от турците. През 1878-1880 г. е възстановена. Непосредствено до нея се намира възрожденска сграда, в която е уредена изложба на тема "Възрожденски икони, църковна утвар и старопечатни книги".
Средновековната отбранителна кула в Кюстендил, позната под името "Пиркова", се намира в централната част до римските терми. Названието "Пиркова" произхожда от гръцката дума "пиргос", което означава кула. Точна датировка на тази кула не е направена. В научната литература тя се отнася във времето между края на XIV и първата четвърта на ХV в. Проф. Йордан Иванов в книгата си "Северна Македония" сравнява Пирковата кула с видинските отбранителни кули и предполага, че е от същия период. В резултат на дългогодишни проучвания и събирателска дейност в музейните фондове и експозиционни зали на Регионалния исторически музей в Кюстендил се намират изключителни образци на човешката цивилизация от всички исторически периоди.
 Новата археологическа експозиция е уредена в зала "Асклепий" (срещу хотел "Велбъжд"). Тя включва експонати от целия Кюстендилски регион. Представените материали дават възможност на посетителя да се информира за културно-историческото развитие на района и да се потопи в многовековните пластове на времето от VII-VI хил. пр. Хр. до XVII в. Тук могат да се видят  керамични съдове, разнообразна зооморфна и антропоморфна пластика и уникалният модел на пещ с лунен календар, смятан за най-ранния познат в Европа. В раздел "Античност" предримската епоха е илюстрирана с погребален инвентар от тракийски некропол (VII-VI в. пр.хр.), накити, глинени съдове, предмети от бита, оръдия на труда.
Разбира се, тези уникални исторически паметници са само щрих от богатото културно-историческо наследство. Има още десетки забележителности, които не успяхме да отразим. Има и бъдещи проекти и научни звена, които очакват финансиране и имат своето бъдеще.
Но не можем да не споменем за новооткрития музеен кът за деца и възрастни към историческия музей "Акад. Йордан Иванов", разположен в изложбена зала "Асклепий". Предназначен е за деца между 3 и 12 г., които научават за начина на живот на хората в древността, а това подтиква детското любопитство към историята на земите на днешния Кюстендил. Специфичните игри предизвикват малките посетители да поиграят, както децата от древността, да сътворят трапеза, да подредят дом както предците ни преди 5000 г.
"Идеята е да насърчим творческия дух и въображение на децата и да ги подтикнем към необичайното и непознатото", казва Дебочички.
Музейният кът включва и обособена външна част, която ще работи сезонно между април и октомври. Специално разработена книжка "Кюстендил за деца" ще представя останалите обекти, част от работата на музея, и ще има за цел да увлече децата в изследване забележителностите на Кюстендил. Дебочички споделя, че детският кът е съвременен метод за работа с млада публика в музеите, прилаган в САЩ и Западна Европа. Той e привлекателен и за родителите, които ще открият различно лице на музеите, пълноценен начин за прекарване на свободното време заедно със своите деца и нови възможности за тяхното образование и развлечение.

Черквата "Свети Георги"

В музея е експонирана и нова нумизматична експозиция

Детският кът, стаята с откривателствата

Автентична делва 
Снимки Личен архив