Лъжливо овчарче

Загубата на Русия - стотици милиони долари - от едностранното спиране на проекта "Южен поток" (от наша страна и под чуждо давление) очевидно може да струва на България много повече. Не в парични измерения, а по отношение на международния ни авторитет и принципност. Защото по отношение на "Южен поток" така се огъвахме, клинчихме и си противоречахме, че с основание сега ни взимат за лъжливото овчарче от приказката. За това говори и резкият спад на инвеститорско доверие - за броени години инвестициите у нас са спаднали от 17 млрд. на малко повече от един. Между другото, два пъти по-малко са като парично изражение в сравнение със сумите, преведени м.г. у нас от сънародниците ни, работещи в чужбина.
Доверие трудно и бавно се гради, а лесно се губи. Казусът "Южен поток" увисна на българското ухо като тежка, много тежка обеца. За това свидетелства и краткото изявление на изпълнителния директор на НЕК Петър Илиев, който преди дни заяви пред Радио "София", че проблемът на потенциалните инвеститори в АЕЦ "Белене" не е липсата на държавни гаранции. Повечето им проблеми са свързани с политическия риск. Въпросните инвеститори (знае се много добре кои) според експерта се притеснявали, че "ако се включат в изграждането като инвеститор или като акционер, след време някой друг може да спре проекта, а вече да са направени разходи".
Просто и ясно. Въпреки дискретността на господин директора обществена тайна е, че най-активни преговори засега има с руски и китайски инвеститори по отношение на болния проблем АЕЦ "Белене". Имало и други потенциални играчи - Южна Корея, а защо не и Джибути. Добавянето на Корея в изявлението на шефа на НЕК е направено повече от "кумова срама", защото очевидно най-авторитетните и потенциални инвеститори проявяват основателно колебание.
Ами ако започне милиардният строеж и някакво сенаторче от изправените пред финансов фалит и граждански безредици Щати дойде у нас и размаха пръст, както стана по времето на "Южен поток"? И ние се обърнем не с лице, а със задни части към сериозните партньори? Ако тежката правителствена дума "Да" изведнъж се превърне в "Не" заради нашия комплексарски страх от всеки новопоявил се "приятел" и "брат"? Това се прощава веднъж, втори път, за съжаление, не.
"Страната ни има нужда от тази мощност", твърди ръководният специалист от НЕК. Но още по-голяма нужда има от ново лице на България пред международната общност - лице на спокоен и уважаващ преди всичко себе си и интересите на своята нация международен играч, а не политически ветропоказател и второразряден послушко.
Ако това не стане ясно и категорично, жална ни майка. И Господ да ни е на помощ...