"Лебедово езеро" в Бургаската опера

Благовеста Рядкова

Пътят във времето, от премиерата на "Лебедово езеро" в България (София, 1937 г.) до днешната премиера в Бургас - 30 май 2016 г., е дълъг и съзидателен. Ръстът и зрелостта на професионалното майсторство на Бургаския балетен състав отговарят на високите световни изисквания както на съвременния зрител, така и на техническите и художествените предизвикателства на произведението. В Бургаската опера това стана възможно с работата на творческата екипност между генералния директор Александър Текелиев и  Хикмет Мехмедов - художествен ръководител, постановчик и режисьор на голямото заглавие. В подкрепа са и солистите на Бургаския балет Веса Тонова - Одилия и Одета (втори състав се изпълнява от Адрияна Манасиева), Емил Йорданов - (принц Зигфрид), Ротбарт, представен от Милен Петров, и яркият и типичен персонаж на шута на Даниел Тичков (студент в АМТИИ - Пловдив). Жизнеутвърждаващата музика на Чайковски изгражда ярки и витални образи на главните герои. Одета е център на музикалното съдържание. Лиричното начало с малко тъжния и обрисуван със скръбни интонации образ на Одета се противопоставя на Одилия, която с прелъстяването на принц Зигфрид внася нови настроения. Блестящото, ярко излъчване на голямата българска прима Веса Тонова вдъхна лиризъм и ново поетизиране в съдържанието на възвишеност в любовта.
Изключителен финес, грация и усет към прекрасното - солистите показаха класата на балетното изкуство в най-широк простор на развитие. Със същото качество и съвършенство бяха изградени образите и на следните персонажи от сюитата в трето действие - испански танц; Антония Паскалева и Светлан Николов, неаполитански танц; Огнян Иванов и Деляна Янева, и унгарски танц; Анета Стаматова, Марина Змеева, Людмил Златев и Стефан Типихов. Елегантната постановка на невестите се откроява с типично изящество и аристократизъм. Зрителят на този прекрасен спектакъл откроява силно съдържателния, лиричен монолог на принц Зигфрид, изигран от Емил Йорданов, разказващ за съзряването на младостта. Впечатление за достолепност остави и сценичното присъствие на Добрина Бахова в ролята на Кралицата майка. Нейното първоначално появяване на сцената предизвика бурни аплодисменти не само от феновете й като артистка балерина, но и от многобройните й възпитаници, присъстващи в залата. Същата реакция на публиката предизвика и Недко Георгиев в ролята на Церемониалмайстора. Неговото представяне бе много убедително и максимално професионално.
Блестящата режисура, красивата и драматична хореография са реализирани от знаковата фигура на българския балет проф. Хикмет Мехмедов. За разлика от многото световни примери в идейното развитие той увенчава в рамка цялостната композиция в пролога и епилога, като утвърждава победата на доброто над злото.
Сценографията е дело на Иван Токаджиев, а художничка на костюмите е Цв. Стойнова. По съвременен и много различен начин бе представен спектакълът - широкоспектърни декори и включването на мултимедия създаде впечатлението за мащабност и допълни фантазията на зрителите. А гардеробът на "Лебедово езеро", сътворен с много вкус и любов, ни отведе в онази съкровена атмосфера, с която сме отраснали с детските приказки.
Връх на емоцията предизвика най-популярният епизод от балета - Танцът на малките лебеди. За радост и гордост това изпълнение бе поверено на ученици от балетните класове в НУМСИ "Проф. П. Владигеров" в Бургас с ръководител Недко Георгиев.
Възможността и способността артистите от сцената да бъдат и педагози и да осъществяват приемствеността в изкуството отново доказва, че вървим по верните пътеки и че сериозността на прочита и изпълнителското майсторство в изкуството възпитава правилните навици и естетически възгледи.
След спектакъла за изключителен принос в българската култура проф. Х. Мехмедов бе удостоен с най-високото отличие на СБМТД "Кристално огърлие". То му бе връчено от проф. д-р Юлиян Куюмджиев - зам.-председател на СБМТД.
Дълго време овациите в залата не стихваха. Емоционалният градус достигна своята кулминация, когато - след многото поднесени (официално) цветни кошници от най-престижни институции - на сцената започнаха да се явяват най-малките зрители, почитатели не само на артистите, но и на това изкуство. Те с огромно вълнение даряваха своето цвете на любимите си герои.
Това е великата мисия на изкуството, която може да бъде изпълнена само когато качеството е на нивото на големите музейни театри, съхраняващи класическото наследие.