Ледената кралица на българския театър

След толкова много предателства и разочарования си давам сметка, че съм горяла не само на "неприятелска", но и на "приятелска" клада. Само огромното желание за живот и работа ми е давало сила да се отърся от пепелта на злото и завистта. И тогава тлеещата жар на живота отново е избухвала в пламък, напук на всички злонамерени хора, признава Емилия Радева, една от най-големите и обичани актриси в съвременния ни театър. Наричат я "ледената кралица на българския театър", но в осанката, в излъчването, в житейското и сценичното поведение на Емилия Радева според мен преобладава по-скоро "тлеещата жар", отколкото "ледът".

В ролята на Фани Хорн в "Осъдени души"

Защото Емилия Радева е актриса на изключително фино и точно премерения жест, на тоталното и всеобемащо сценично присъствие, на онази привидно неуловима, но иманентно присъстваща във всичките й роли житейска и човешка всеобхватност, която всъщност прави актьора наистина голям и стойностен творец. Независимо от над 100-те роли в театъра и в киното, сред които емблематични образи като Султана във филма "Иконостасът" на режисьорите Тодор Динов и Христо Христов, Секула от постановката на Младен Киселов "Животът - това са две жени" от Ст. Цанев или Надежда Сляпата в "Думи към Б" от Б. Папазов, постановка на Иван Добчев, Емилия Радева никога не се е смятала за "звезда", защото според нея звездите са само на небето и грешно е да ги сваляш на земята.

Георги Калоянчев и Емилия Радев в "Квартет" от Роналд Харууд на сцената на Сатиричния театър

С присъщото на всеки стойностен творец съмнение Емилия Радева винаги се е съмнявала в себе си, в способностите си, но никога не се е съмнявала в любовта и отдадеността си на театъра. И макар на последната страница на мемоарната си книга "Коя съм...?" собственоръчно да е написала още два въпроса: Научих ли? и Сполучих ли?, по мое убеждение тя със сигурност може да отговори положително и на двата. Защото за дългия си и изключително плодотворен и успешен творчески живот на сцената и на екрана Емилия Радева е научила, че изкуството изисква цялата ти сила и смелост и всичката ти любов. А също така е сполучила да създаде обемни, истински и истинни сценични характери, да изгради цяла една вселена от много различни човешки същества, от силни и неподвластни на съмнението и разочарованието жени, от мъдри, макар и страдащи майки, от властни кралици, от разкъсвани от лекомислието и страстите си жени. Наистина нейната кралица Елизабет I в "Мария Стюарт" от Фр. Шилер, в постановката на Асен Шопов, Жана д`Арк в "Света Йоана" от Б. Шоу или графиня Орелия в "Лудата от Шайо" от Ж. Жироду в постановките на Елка Михайлова, са изградени от лед и от пламък. Актрисата открива и разкрива своеобразните контрастни черти и страни на тези героини. Нейната Жана д`Арк е "поразяваща светкавица, рицар, посветен на вдъхновяваща идея" и "светъл дух, окован във вериги", както отбелязва критиката, но и самотница, трагично усещаща съдбата си. А кралица Елизабет I, коронната театрална роля на Емилия Радева, е изключителната, силна жена, заплатила скъпо за властта си, отстояваща безкомпромисно и докрай своето превъзходство и своята отдаденост на страната си. В своеобразната "лудост" на графиня Орелия актрисата открива много съвременен дух и проблематика, а също и много черти от собствения си характер. И аз като Орелия се възмущавам и боледувам от несправедливостта, отбелязва тя, защото както е казал Шилер: "Но никога едно сърце велико неправдите не бива да търпи." Другата изключително важна и стойностна линия в творчеството на Емилия Радева са образите на българките, на майките, на мъдрите и сурови жени, поддържащи устоите на света и на рода. Наистина нейната Секула в "Животът - това са две жени" в театъра или Юрталанката в "Снаха", Марьола в "Татул" и Султана в "Иконостасът" на екрана са силно драматични образи, в които Емилия Радева открива и разкрива огромното богатство и разнообразие на чувства, на изконни ценности, но и на разрушителни сили. Именно в този тип образи се проявява в най-голяма степен талантът на актрисата да изгражда цялостни и истинни образи с поразително по силата си внушение, или както отбелязва критиката: "Нейната Султана е образ, в който се преплитат светлините и сенките, хубавото и лошото, образ, разкриващ мъчителните и бавни трусове, които се извършват дълбоко в психиката на непреклонната силна жена." Любовта, страстта и страданието, въплътени в героини като Фани Хорн в "Осъдени души" по Д. Димов в постановката на Асен Шопов, Ема Бовари в "Мадам Бовари" по Флобер и Тя в "24 часа от живота на една жена" по Ст. Цвайг в постановките на Леонтина Ардити, бележат още една страна от таланта на Емилия Радева. А именно - способността за максимално органично пресъздаване на чувствата и пределна истинност на сценичното поведение. И ако във Фани Хорн актрисата акцентира върху полярните чувства и люшкането между любовта и самоунищожението, то в Тя от "24 часа от живота на една жена" постига наистина впечатляващо пресъздаване на контрастни чувства и страсти. Може би заради това тя определя това представление като част от своя живот, а ролята на Тя като "ролята на моята душа". Многостранен и богат е талантът на Емилия Радева. Многостранен, защото стотици са лицата, които живеят в мислите и душата на актрисата. Богат, защото винаги има какво още да даде на сцената и на екрана.