14 Юли 2020вторник16:13 ч.

Ледников период за потреблението

2012-а ще е година на фалити на малки и средни предприятия

/ брой: 243

автор:Йосиф Аврамов

visibility 1069

Твърде нерадостна бе картината за малкия и средния бизнес през изминаващата 2011 г., през която българите купуваха само най-необходимото и вътрешното потребление се сви до критичния си минимум. Причина за това са "замръзналите" повече от две години доходи на 2,4 млн. пенсионери (от септември само неколкостотин хиляди вдовишки пенсии се повишиха с няколко лева) и от три години на над 700 000 държавни и общински служители, които също станаха икономически аутсайдери. Повече от 170 000 души бяха освободени от работа само през последната година и половина.
Активни мерки на пазара от страна на правителството почти няма, тъй като парите за тази цел бяха орязани със 70%. Разчита се предимно в тази насока на средства от ОП "Човешки ресурси", а те са крайно недостатъчни. Едва 2500 безработни ще получат шанс да започнат собствен малък бизнес с европейски пари в размер до 20 000 лв., но ще успеят малцина от тях. За тази цел от Европейския социален фонд са предвидени 50 млн. лв., а бюджетът на схемата е общо 75 млн. лв. Обаче 20 млн. лв. от тях ще отидат за обучение и консултации, а още 5 - за счетоводни услуги и консултации след старта на бизнеса. Националните програми за насърчаване на заетостта обаче са недофинасирани, което е една от сериозните слабости на правителствената социална политика. Малкият и средният бизнес, в който в ЕС са заети най-голям брой работници, у нас е пред колапс и масово освобождава работна ръка.
В контекста на световните тенденции и проблеми икономическата обстановка в нашата страна е повече от тревожна. Тя е дори

застрашителна за крехката финансова стабилност

тъй като приходите в бюджета намаляват вследствие на стагниращото производство и нарастващата контрабанда най-вече на цигари и горива. Нищожният ръст на БВП през 2010 г. не доведе до ръст на заетостта, а тъкмо обратното - до увеличаване на безработицата. Една от основните причини за този ефект е стремежът да се контролира дефицитът чрез финансова репресия, а не чрез намаляване на публичните разходи. У нас не се ограничават разходите на администрацията и особено в сектор "Сигурност", увеличават се разходите на бизнеса, което прави всички българи по-бедни. В САЩ и в развитите страни от ЕС като Белгия и Франция фалират банки, а в България започнаха да фалират техните клиенти от малкия и средния бизнес. И за да се преодолеят по-безболезнено последиците от кризата, през следващите две-три години акцентът на публичните разходи следва да е върху образованието, науката и иновациите.
След 9-те месеца на тази година се очертава заложените в бюджета приходи да бъдат изпълнени и да не се наложи актуализацията му. Но това е резултат от инфлацията, поскъпването на горивата и повишаването на акцизите на цигарите. Недостигът на средства за някои сфери в разходната част ще бъдат покрити оперативно, но трябва да се има предвид, че фискалният резерв е много близко до т.нар. санитарен мининум, гласуван от НС - 4,7 млрд.лв. Догодина (както и през миналата) символичният ръст на БВП ще се доближи до нулата. Очаква се да "замръзне" и потреблението, тъй като отново няма да има увеличение на пенсии и бюджетни заплати. Това стана ясно на пресконференция в средата на октомври на финансовия министър Симеон Дянков и еврокомисаря по бюджетните въпроси Януш Левандовски, който беше на посещение в страната. Стигна се дори дотам еврокомисарят да посъветва България да приеме предложения данък върху финансовите транзакции в ЕС, който ще осигури допълнителен ресурс за пенсии и заплати. Висшите европейски чиновници се оказаха по-загрижени за стагниращите доходи в България, отколкото българските управници.
Нормалното при криза в икономиката е да има солидарност, помощ и съчувствие към хората с най-много трудности. Но противно на това се знае, че

Бюджет 2012 копира настоящия

който бе силно рестриктиван. А без да се прекрати практиката за забавяне възстановяването на ДДС и другите плащания към бизнеса от страна на администрацията, без да се подобри бизнес климатът и конкурентоспособността на икономиката, напредък няма да има. Специално внимание следва да се обърне върху прекъснатата връзка между бизнеса и образователната система, довела до парадокса да има висока безработица и успоредно с това - да липсва качествена работна ръка. Същевременно 36% от хората заемат длъжност, за която се изисква много по-ниска квалификация от тяхната, сочат данни на Националния център за оценка на компетентностите в проучване сред 1500 работодатели. Не се използват знанията и опитът на този огромен човешки потенциал, а се дават доста пари за тяхната преквалификация.
Вече са налице първите признаци на криза и в най-големите външнотърговски партньори на България - Италия, в която е налице дългова криза и започва да намалява или отказва поръчки на български износители, и дори Германия, към която износът на машиностроителна продукция е намалял през август с около 18-20% спрямо предходния юли. Не само с летните отпуски може да се обясни и намалялото с над 2% промишлено производство у нас спрямо юли, а и със задаваща се криза в страните от Еврозоната, към които е насочен над 70% от българския износ. През август той е намалял с 15% спрямо юли 2011 г. Тези данни не стряскат изпълнителната власт, която се е втурнала да помага на кандидата си за президент и за кметове и отчита "грандиозни успехи" в строителството на магистрали и пречиствателни станции, в усвояването на еврофондовете. Но ЕК не ни вярва и с 6 млрд. евро засега се разминават сметките на ЕС и надеждите на България за евросредства през следващия програмен период от 2014 до 2020 г. Това стана ясно след срещата на премиера Бойко Борисов с еврокомисаря по регионално развитие Йоханес Хан в средата на октомври. Премиерът тогава призна: "Ще се борим за около 14 млрд. евро, засега ни дават около 8 млрд". С тези силно орязани суми не е възможно да се изпълни заложеното в предварителния бюджет, който представи министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова. Според него близо половината от тези пари ще бъдат насочени към инфраструктура - за столичното метро, магистралите "Тракия", "Марица", "Хемус", лот 3 на магистрала "Струма", за тунела под Шипка и пречиствателните станции по морето. Повечето от тези проекти обаче няма да бъдат изпълнени до 2020 г., ако ЕК не отпусне повече от обещаните 8 млрд. евро.
Орязаните пари от ЕС силно ще рефлектират както върху ръста на БВП у нас, така и върху българския бизнес, особено в строителния бранш, производството на строителни материали и метали, както и на услугите, пряко свързани със строителството. Като се има предвид, че селското стопанство и хранителната ни индустрия също са пред колапс, то картината никак не е оптимистична. Известно е, че

над 40 000 малки ферми загиват

тъй като изтича и поредната отсрочка да бъдат приведени към евроизискванията за отрасъл "Млечно животновъдство". Предизборно земеделският ни министър поиска от ЕК нова отсрочка с 1,5 години, но тя едва ли ще ни бъде дадена. Това означава неколкостотин хиляди глави едър и дребен рогат добитък да бъдат заклани, а обемът на внасяното месо и месни продукти у нас да нарасне от 70 на около 90% (вече внасяме и около 80% от зеленчуците и плодовете).             
Логичен е въпросът на какво тогава ще се "крепи" българската икономика, която осигурява издръжката на държавните чиновници и пенсионери, заетост и доходи на останалите, заети в производствената сфера и възпроизводството на нацията? В следващите две-три години България няма да излезе от рецесията и предприемачите трябва да са готови за най-песимистични сценарии. Кризата в ЕС всъщност е приключила през март 2009 г., но вместо растеж, настъпи рецесия, преминала в депресия. Част от увеличения български износ е фиктивен, иначе това би довело до по-чувствителен икономически растеж, а той е около нулата. Не следва да се оправдаваме и с дълговата криза в съседна Гърция, независимо че тя дава отражение не само на България, но и на еврозоната.
Пред малкия и средния бизнес стоят и редица проблеми, свързани с кредитирането. Наскоро бяха публикувани данни от проучване сред малки и средни предприятия в ЕС, което поставя България на последно място по брой на отказаните банкови кредити, които достигат до 36%. А условията за фирмите, които все пак са получили банково финансиране, са едни от най-неблагоприятните в ЕС по лихвени нива (най-високите след Латвия и Румъния), по срока за издължаване (обикновено е до 5 години) и по обезпеченията по кредитите. Не всички имат възможност да кандидатстват пред Националния гаранционен фонд (НГФ) при Българската банка за развитие (ББР), а кредитните гаранции, предоставяни от 5-те банки, одобрени по инициативата "Джеръми", функционират от един месец. Налице са и следните

наболели въпроси с кредитирането

на малките и средните предприятия:
1.Високите нива на исканите обезпечения от банките, които работят с подценени активи до 30%, а искат около и над 150% обезпечение.
2. Търговските банки не предоставят кредити, ако се предложат като обезпечение неиздължени вземания от държавата и общините, независимо че в останалите страни на ЕС държавата се смята за първокласен платец и подобни вземания се признават за залог от тамошните банки. У нас уви не е така. Неиздължените плащания на държавата и общините в средата на 2011 г. взеха да се увеличават и се предполага, че надминават 1,5 млрд. лв.
3.Най-острър е проблемът с кредитирането в сферата на браншовете строителство и търговия с недвижими имоти (риъл истейт).
Малкият и средният бизнес у нас са силно засегнати от монополите, чиито структури са свързани с представители на изпълнителната и законодателната власт. Противодействието им следва да е основен приоритет не само на Комисията за защита на конкуренцията, която не се справя с ограничения си състав от експерти с този сериозен проблем. По-значимо място в борбата с монополите трябва да имат работодателските организации и браншовите камари, които невинаги са достатъчно ефективни в отстояване на правата на малкия и средния бизнес. Когато те все пак предлагат позитивни промени на бизнес средата у нас, гласът им почти не се чува от властта. Според браншови съюзи най-тежки ще бъдат февруари и март 2012 г., като има сериозна опасност до 1/3 от техните членове да фалират и безработицата у нас да стигне до критични нива.
 

ЕЦБ определи допустимите отклонения в курса лев/евро

автор:Дума

visibility 512

/ брой: 132

Без такса смет за закъсали фирми

автор:Дума

visibility 194

/ брой: 132

Близо 30% е сривът в износа извън ЕС

автор:Дума

visibility 178

/ брой: 132

За "отслабването" на един вирус

автор:Аида Паникян

visibility 326

/ брой: 132

Датата

автор:Дума

visibility 213

/ брой: 132

Държавата на "Големите птици"

автор:Ина Михайлова

visibility 2219

/ брой: 131

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ