Лекарят е винаги добър. Иначе не е лекар

Валери ВИЖУТОВИЧ

Анзор Шавлович Хубутия е роден през 1946 г. в гр. Сухуми. Завършил е Горкиевския държавен медицински институт, четири години е работил като главен детски хирург на Хисарския район в Таджикистан. В Москва е завършил ординатура (двугодишен курс на обучение) и аспирантура в НИИ по трансплантология и изкуствени органи, пак там е защитил кандидатска и докторска дисертации. Повече от 20 години е работил като заместник директор на института по научно–клинична работа. Назначен е за директор на НИИ по спешна помощ Н. В. Склифосовски. Доктор на медицинските науки, професор, заслужил лекар на Русия, лауреат на премията на правителството на Русия, академик в Руската академия на медико-техническите науки. Женен, има две дъщери и пет внука.


Преди две години във вестниците се мярна съобщение: „Анзор Хубутия, директор на НИИ по спешна помощ Н. В. Склифосовски, бе хоспитализиран в Боткинската болница. Той реши да не се лекува в своя институт, предпочете друга клиника. Защо?
Какви са вашите отношения с пресата?

Сега са нормални. В началото, когато бях отскоро назначен за директор, се появяваха публикации, които се налагаше да опровергавам. В крайна сметка вестникът и неговият главен редактор публично ми поднесоха извиненията си.

А с какви идеи влязохте в института?

С идеята за внедряване на високите технологии. С идеята да се занимавам с трансплантология. Трансплантологията присъствува във всички клиники за спешна помощ на световно ниво. От момента на моето идване ние сме направили почти 130 трансплантации на черен дроб, повече от 150 присаждания на бъбрек. Ето, сега и сърце присадихме. Не бива институт на такова равнище да се занимава само със спешна помощ, независимо че понякога се налага и екстрена трансплантология.

Счита се за голям късмет, ако попаднеш в „Склифосовски“. Разбира се, не в смисъл че си попаднал в института за спешна помощ, Бог да те пази от това. Става дума за друго: по-добре е да постъпиш тук, отколкото в обикновена градска болница. Защо се е изградило подобно мнение, как мислите?

Вероятно, защото ние сме многопрофилна клиника, с всички видове спешна помощ. Освен това приемаме денонощно, затова най-често постъпват при нас. Много често болните, първоначално постъпили в обикновена градска болница, след това (понякога още същата нощ) ги прехвърлят при нас. Постъпва с болки в корема, оказва се инфаркт. Но там, откъдето е взет, няма кардиология. Какво да се прави? Давай спешно в „Склифосовски“! Или обратното, карат ни човек с болки някъде в гръдния кош, подозират инфаркт, настаняват го в кардиологията, а се оказва прободна язва, с която никой не може да се справи в кардиологията. Или някой е постъпил с травма, но има и кръвотечение в стомаха, с което в травматологичния пункт не могат да се справят. Ето така се оказват в „Склифосовски“. Ние приемаме всеки болен. Кой е той, от кой град или страна, каква националност е, с какво гражданство – на нас ни е все едно. Ако той се нуждае от спешна помощ, ние му оказваме тази помощ, всичко останало няма значение.

Вероятно най-често ви карат болни по празниците?

Да, така е. На Нова година, Първи май, Осми март...

Битовото пиянство?

Точно то. Някой някого ударил по главата с бутилка, или го рязнал с ножа.

А има ли сезонни вълни?

През пролетта, Когато излязат мотористите.

А психосоматичното отделение – и то ли изпитва повишено натоварване през пролетта?

Да, това е период на психически изостряния. В такива дни обикновено постъпват хора със суицидална агресия. Един се порязал с нещо си, друг изпил някаква комбинация... Ако имаме отравяне, първо е за токсикологията. Ако е с рана – в хирургията. А след това прехвърляме и едните и другите в психосоматичното отделение.

Присаждането на черен дроб, бъбрек, панкреас... При какви обстоятелства се решавате на подобни операции?

Трансплантацията на органи зависи преди всичко от донора. Когато имаш донор, тогава оперираш.

А как се появява донор?

Обикновено това е жертва на някакво произшествие, например автомобилна катастрофа. Докарват, да речем, човек с тежка черепно-мозъчна травма, и той вече няма нито рефлекси, нито движение на главния мозък. Руското законодателство в този смисъл е много сурово: за да вземеш орган за присаждане, трябва да се оцени мозъка на потенциалния донор. Критерият за смърт е смъртта на мозъка.

Кой установява това?

Хора с различни специалности – неврофизиолог, съдебно-медицински експерт, неврохирург. На местопроизшествието пристигат няколко души, които са независими един от друг. Ако се установи мозъчна смърт, значи няма личност, няма човек. Ето тогава ни допускат до работа.

А задължени ли сте да се свържете с роднините на загиналия?

Да. Но не винаги има такава възможност. Понякога докарват някой от улицата. Потерпевшият няма документи, а докато се свържеш с роднините, органите му ще станат негодни за присаждане. Ако пък бързо открием роднините, то тогава разговаряме с тях.

По какви критерии подбирате медицинския персонал?

По правило вземаме тези, които са преминали при нас ординатура, аспирантура.

„Външни“ вземате ли?

Стараем се да не вземаме хора отвън. И защо да го правим? Имаме свои научни и учебни подразделения.

Каква е разликата между Института на Склифосовски и учрежденията на плановата медицина?

В плановите медицински учреждения хората предварително се записват за операция. А ние сме „бърза помощ“. Не е известно кого ще ти докарат днес. Нашите лекари имат много тежка работа. Докарат ти някой психопат, и той се опитва да те нападне. Имали сме случаи на побой над лекарите. Даже имахме случай, когато старшата операционна сестра бе ранена със скалпел. Тук хлябът на хирурга е много тежък. Тук през нощта не можеш да дремнеш. Цяла нощ карат болни. И какви ли не болни. Може да се каже, че са представени всички слоеве на обществото. „Бърза помощ“ кара и от гарите, и от улицата, и откъде ли не. Ако докарат клошар, то първо го подстригваме, бръснем, промиваме го с различни разтвори, измиваме го... Макар че всичко зависи от състоянието му. Как да го потопиш във вода, ако той вече разговаря с Бог? Трябва да му спасяваш живота, а не да се занимаваш с козметика. Налага се да бъде опериран в този вид, в който е доставен.

При вас постъпват и всякакви знаменитости, и хора с високо служебно положение. С тях трудно ли е?

Всичко се е случвало. Има именити пациенти, които се държат много спокойно, знаейки с какви възможности разполагаме.

При вас дълго лежа Василий Аксьонов. Наблюдавахте ли го?

Да, наблюдавах го всеки ден. Той по начало си беше насочен към нас. Известно време лежа при нас, след това го прехвърлиха в Института по неврохирургия. А след това пак при нас. Той вече си отиваше...

Спомняте ли си вашият пациент в най-тежко състояние?

Помня го. Тогава работех в Института по трансплантология и изкуствени органи, ръководен от академик Валерий Иванович Шумаков. При нас постъпи момиче от Краснодар. Приехме я с кардиомиопатия. Тогава сърцето престава да изпълнява своите функции, не може да се свива, в резултат на това кръвообращението се нарушава и човек започва да умира. И тя буквално загиваше. Помня, един журналист я попита: „За какво мечтаете?“ Тя отговори: „Мечтая когато вечер затворя очи, на сутринта отново да видя слънцето“. Именно на това момиче ние присадихме сърце. Тогава поех огромен риск. Въпроса е в това, че при присаждане на сърце, донора се подбира. И едно от условията е дефицита в тежина и размер да не надвишава 20%. И така, нашето момиче тежеше 40 кг., а донора – малко под 90 кг. Тоест, нейната аорта е дебела колкото пръст, а неговата е като тръба. Аз казах на Валерий Иванович, че имаме донор. Но не му казах за разликата в тежестта и ръста. Отчаяно исках да помогна на това момиче. Разбирах, че тя преживява последните дни на своя живот, но все още имаше шанс. Операцията проведе Валерий Иванович. Той отстрани нейното сърце, донесоха му сърцето на донора – в разтвор, вече обработено, той го видя и така-а-а ме погледна. Мислех си, че ще ме убие. Казах му: „Василий Иванович, та вие сте вълшебник, вие сте Шумаков, измислете нещо, за нея това е последен шанс“. И Валерий Иванович, може да се каже, направи чудо. Оттогава минаха шест години. Това момиче е живо, разхубави се, „качи“ 20 килограма, омъжи се, има прекрасен съпруг.

Могат ли да ви се обадят през нощта и да ви помолят да дойдете?

Звънят ми. И в два часа през нощта, и в три часа през нощта, и в четири сутринта. И аз отивам. Животът ми е такъв – винаги съм до телефона.