04 Юни 2020четвъртък09:16 ч.

"Леките" храни = 0% полза!?

/ брой: 192

автор:Дума

visibility 1288

Захарта отдавна е обявена за бялата смърт, а всички са убедени, че от мазнините се затлъстява. И хората, загрижени за своето здравословно хранене, са примамени от т.нар. "диетични" тортички, сладко с фруктоза, дъвка с ксилитол, чай с подсладител, мляко с 0 на сто масленост.
Мазнините и захарта в днешно време традиционно се смятат за врагове на стройната фигура и здравия организъм, но преди да се реши кое е по-добре: обезмасленият продукт със захар или продуктът с мазнини без захар, си струва да се разбере какво крият в себе си т.нар. "леки" продукти.

За мазнините

Обезмаслените продукти всъщност са различни - от продукти само с намалено съдържание на мазнини до напълно обезмаслени. Най-често се обезмасляват млечните продукти, които в сравнение с другите наистина съдържат по-малко животински мазнини. На пръв поглед поне според битуващото мнение употребата на обезмаслен продукт е гаранция за здраве и добра фигура. Но съществуват няколко уловки -

Обезмаслен не значи диетичен

Човешкият организъм е устроен така, че за него най-вкусна е мазната храна. Затова обезмаслените продукти приличат на пресните - не засищат. За да станат по-вкусни, производителите увеличават съдържанието на захар и други въглехидрати в тях (следователно увеличават и калориите), което не ги прави по-полезни. Известно е, че от наднорменото количество въглехидрати се пълнее не по-малко, отколкото от мазнините. Научни изследвания потвърждават, че организмът, лишен от мазнини, превръща в мазнини голямото количество въглехидрати - за запас.

Размерът има значение

Средностатистическият потребител смята, че колкото по-обезмаслен е продуктът, толкова в по-голямо количество той може да се яде. Обезмаслените продукти лошо задоволяват глада и засилват апетита (мазната храна засища много ефективно), така че в действителност илюзията, че се консумират полезни продукти, се съчетава с постоянен естествен глад. Преминавайки на продукти с понижена масленост, според изчисленията ние изяждаме два пъти повече, отколкото ако сме на обикновен режим.

Без мазнини няма живот

Въпреки всички съществуващи митове и факти мазнините са жизненонеобходими за човешкия организъм. Те участват в образуването на хормоните и жлъчните киселини. При техния недостиг възниква риск от импотентност при мъжете и нарушения в половата система при жените, а освен това се влошава състоянието на кожата и обмяната на веществата. Някои витамини (А, Д, Е, К) са мастноразтворими, т.е. те просто не се усвояват без мазнини.

Фалшиви мазнини

В хранителната промишленост съществуват заместители на мазнините, които съдържат по-малко калории. Молекулите на тези съединения са твърде дълги и затова не се усвояват от организма. Заместителите на мазнините не се продават в магазините - те се използват в производството на чипсове, замразени торти, обезмаслени продукти. Употребата на някои заместители води до появата на разстройство, други възпрепятстват усвояването на витамините, а трети сами по себе си са безвредни, но затова пък способстват за преяждането.

За захарта

Заместителите на захарта, които са много по-популярни в сравнение с всички обезмаслени продукти, се делят на две групи.
Към първата се отнасят натуралната фруктоза, сорбитолът, ксилитолът, плодовите сиропи и още 16 съединения. Те, както и захарта, са доста калорични, а по своята степен на сладост надминават захарозата от 1,5 до няколко хиляди пъти.
Към втората група спадат синтетичните подсладители или хранителните добавки: захарин, аспартам, ацесулфам, цикламат, сукралоза и други. Те са по-сладки от захарозата средно сто пъти, но повечето от тях не съдържат калории. Повишената сладост ги прави предпочитани от производителите на хранителни продукти, а липсата на калории - за хората, стремящи се към отслабване.
Диетолозите и лекарите са категорични, че всекидневната употреба на 100 г захар не вреди на здравето на човека. Но затова пък споровете за опасността от заместителите на захарта не утихват и потребителят много трудно може да направи своя правилен избор.

Най-известните й заместители

 Фруктозата, която е абсолютно натурален продукт, съдържащ се в плодовете. Тя е много по-сладка от захарта (захарозата) и позволява малко да се намали калоричността на продуктите. Фруктозата е полезна и за децата, и за възрастните, за нейното преработване не е необходим инсулин и затова тя и подходяща за диабетиците. В сравнение със захарта тя понижава с 30% вероятността от кариес. Вредата от фруктозата може да е само една - нейното прекалено голямо количество способства за напълняването.
Ксилитолът (Е967) и сорбитолът (Е420) са растителни заместители на захарта. Те са по-малко сладки в сравнение със захарта, но са с висока калоричност. Използват се в производството най-вече на диабетични продукти.
Захаринът (Е954) е 500 пъти по-сладък от захарта. Това е един от първите заместители на захарта, създаден в края на XIX век. Първоначално той широко се използва в хранителната промишленост, но след това дори бива забранен в някои държави. В момента в Европа е разрешен, при условие че на него изрично е изписано "предзвиква рак при лабораторните животни". За последствията от употребата на захарин при човека все още нищо точно не може да се каже, но ако се прекали с него, подсладената храна придобива неприятен горчив привкус. Неговата безопасна дневна норма е 5 мг на 1 кг тегло.
Цикламатът (Е952), който е 30 пъти по-сладък от захарта и се използва за неутрализиране на горчивия вкус на захарина, се смята за канцероген и е забранен в доста страни, включително в САЩ. Той не се препоръчва за бременните жени, децата и хората с болести в бъбреците. Препоръчителната норма е 11 мг на 1 кг тегло.
Аспартамът (Е951) е сладката основа на всички газирани "лайт" продукти и е най-популярният заместител на захарта в хранителната промишленост. Споровете около него са свързани с метанола - продукт на разпада на аспартама, който се трансформира във формалдехид (един от канцерогените от клас А). Повечето учени смятат, че при спазване на правилната дозировка (30-40 мг на 1 кг тегло) аспартамът не може да предизвика рак, въпреки че неговата продължителна употреба води до безсъние и главоболие. Той е забранен за деца под 4 години.
Ацесулфам К (Е950), който е 200 пъти по-сладък от захарта, все още не е затвърдил своята репутация. Той се използва най-често в смес с аспартама - първият дава моментната сладост, а вторият - усещането за сладост след това. Известно е, че може да предизвика алергия и затова препоръчителната дневна норма е около 8 г на 1 кг тегло.
Сукралозата (Е955) е най-безопасният и най-скъп изкуствен заместител на захарта, който е подходящ също и за деца, и за бременни. Дневната норма е 5 мг на 1 кг тегло. Поради това, че е скъпа, сукралозата почти не се използва в хранителната промишленост и не се продава в аптеките.
Колкото и да е странно, но съвременните изследвания показват, че некалоричните заместители на захарта увеличават шансовете за напълняване. Организмът, получавайки вкусов сигнал за постъпването на сладко (т.е. глюкоза), "включва" производството на инсулин за нейната преработка. Но глюкоза в заместителите няма. И калории няма. Излъганият организъм, настроил се за получаване на енергия, започва да я изисква с удвоена сила, т.е. човек изпитва сериозен пристъп на глад. В резултат на това той яде повече, отколкото би изял в норма без раздразване на апетита със сладките заместители.
 

Не е ясно кои мерки остават след 15 юни

автор:Дума

visibility 0

25 са новите случаи на коронавирус у нас

автор:Дума

visibility 60

Затоплянето продължава

автор:Дума

visibility 57

Горяните от Ню Йорк

автор:Христо Георгиев

visibility 351

/ брой: 104

Рядък шанс

автор:Лозан Такев

visibility 238

/ брой: 104

Научният фонд ще финансира изследвания на КОВИД-19

автор:Дума

visibility 146

/ брой: 104

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ