Лекуват загубени души с театрална магия

Вече трета година една поетеса всяка заран хваща ранния автобус от Стара Загора за Раднево, но не слиза на крайната спирка, а моли шофьора да я остави на разклона. Там, откъдето започва уличката, отвеждаща до психиатричната болница "Д-р Георги Кисьов". Авторката на римуваните думички не е сред пациентите, а сред лекуващите. Но не с медикаменти, а със слово.
Миналата седмица Мария Донева се радва на пореден успех - малката й театрална трупа за пореден път игра на голяма сцена, извън болничните стени. Самата режисьорка скромно ще каже, че ако не са културтерапевтите - театърът й няма да го има. Защото те пристигат първи, отварят залата, приготвят кафето и очакват актьорите да дойдат един по един. Още в 7.30 най-нетърпеливите, чак в 9.35 - най-важните, натоварени с най-големи роли и целите в слава. Културтерапевтите поддържат връзката с отделенията и администрацията. Подготвят сценарии за музикалните програми и тържествата. Утешават, вдъхновяват, контролират, изслушват и окуражават... Работата им е неблагодарна, по стара традиция те са лошите ченгета, които поддържат реда, защото доброто ченге винаги е режисьорът.
На свой ред "лошите ченгета" ще кажат за Мария, че ако не е режисьорът - този театър не може да съществува. Тя идва "отвън" и носи свеж въздух и пресни новини от цивилизацията. Избира пиесата, адаптира я специално за състава на трупата към дадения момент и разпределя ролите. Режисьорът е професионалист и с това придава тежест и значимост на всекидневната работа, носи маята на онова, всепризнатото изкуство.
Иначе и "двете страни" са единодушни - без актьорите този театър просто няма да го има. Това са Нели Жекова, Антон Радков, Мария Янчева, Атанас Витларов, Михаил Виходцевски, Страхил Драганов и Стойко Герджиков. За тях театралният салон е и болница, но и нещо друго. Нещо, което им дава увереност, че не са много по-различни от онези, дето са навън.
Миналата седмица добрите и лошите, заедно с актьорите, показаха комедията на италианеца Алдо Бенедети "Червени рози".