Летящи мечти

Някои хора така и не се научиха, че, за да се управлява успешно фирма или медия, не стига доброто желание и наличието на симпатичен и нов кандитат за шеф. Често виждаме как на началнически постове се озовават крайно непознати и често неподготвени хора, само защото са допаднали на силния на деня. Този филм сме го гледали. 

Андон Балтаков оня ден е кацнал от Щатите и вече ще е шеф на БНР. Човекът си няма хал хабер какво се случва в страната и в медията, която обаче ще управлява. Даже една от членките на СЕМ се изпусна, че живеел в друга реалност. Това обаче не й попречи да гласува за него, макар да призна, че концепцията му е нереалистична. Това не е първата медия, обречена с тия пусти летящи мечти за "стабилност и свежест", покрай които се пробутват случайно неслучайни хора. 

Балтаков може да има гениални идеи, само дето пари за тях няма. Пролича си от изслушванията в СЕМ, констатациите на работещите там, проверките и одитите от последните месеци. Обаче "СЕМките" си го харесаха. На подобни назначители им е лесно, защото не те ще са му подчинени. Конкурсите за избор на шефове в БНТ и БНP все повече приличат на зле режисирани сценки. Все по-рядко се гледа доколко са реалистични намеренията, повече се набляга на "визионерството", каквото и да значи това.

Новият шеф на БНР тепърва ще се запознава с хората, с отделите, с работата, с възможностите и ограниченията, с които разполага. От самолета и в кабинета. Дай, Боже, всекиму такова посрещане след чужбински воаяж!

Медиите в България са истинско блато, цапат имена и души. Не всеки би се съгласил да бъде експеримент в нечия чужда игра. Има хора обаче, които приемат да бъдат началници, дори и "летящи". А мечтите не умират, дано новият генерален директор все пак успее да вкара радиото в новите реалности, без да го обезличи или превърне в поредната жълтория, която така или иначе си имаме в изобилие.