Левият минижуп на АБВ

Всички идеи на АБВ една по една потъват романтично в блатото на политическото небитие на новото правителство. Следващият бюджет замразява заплатите, правителството почва да вдига възрастта за пенсиониране, изобщо десният водовъртеж се отприщва с пълна сила. На този фон заявките на партията на Първанов, че ще бъдат социален коректив на управлението и изявленията на Калфин, че самият кабинет не се възприемал като десен, започват да изглеждат като халюцинация.
Точно заради всичко описано е чудно - дали има граница отвъд, която АБВ ще рухнат, нещо ляво ще се обади в тях и ще заявят, че минават в опозиция. Дали има някакво дясно решение, което напълно ще ги скандализира и ще ги накара да си спомнят в коя част на политическото пространство твърдят, че са? Логиката на българския обществен живот показва, че такава драма тази партия едва ли ще преживее.
В момента АБВ може да мине за лява формация единствено, ако дадем ново определение за ляво - "искания, за които предварително се знае, че няма да бъдат удовлетворени". В този смисъл групичката на Първанов добре си върши нещата - пръска постоянно някакво социално лустро върху това налудничаво управление, а Калфин на думи е едва ли не социален революционер. Хладната мъка на фактите обаче показва нещо съвсем различно. Политиката не само не се социализира от присъствието на "лява" формация в управлението, но не показва дори и елементарно желание да го направи в бъдеще. Кое от исканията на Калфин бе удовлетворено? Нито едно. Дори театърът с добавките за пенсионерите мина по правилата на Борисов и влезе изцяло в неговата логика правителствената политика да бъде представяна като някакво лично благодеяние на премиера и на никой друг.
Заради това ще пожелаем на АБВ да стискат зъби. Левите партии, забъркани в дясно управление, трябва да открият огромни дози от търпение в себе си или поне един път завинаги да си признаят, че думичката "ляво" им служи като на девойка минижуп - предимно да подмамва избиратели, преди да се отдаде на богатия десен буржоа.