11 Юли 2025петък09:18 ч.

Лична отговорност

/ брой: 254

автор:Ина Михайлова

visibility 1342

Десетки хиляди български тийнейджъри всеки ден обменят информация в интернет как да се сдобият с наркотици и споделят преживяванията си от употребата на дрога. Тревожната статистика, която не е новина, нито изненада, изнесоха вчера представители на младежката организация на БЧК във Варна. Децата използвали кодове, когато искали да си купят дрога, а в интернет пространството изобилства от съвети как да се приемат наркотици, с какво да се комбинират, за да са "по-малко вредни", как да се употребяват, така че да създават усещане за свобода и независимост...
Малки деца - малки дертове, големи деца - големи дертове. Можем ли да ги контролираме, да ги спрем, да ги опазим? Съвети за възпитание не се дават, а и проблемът не е черно-бял, за да отрежем черното и да залепим белите квадратчета. Наивно е обаче да си мислим, че той не съществува, защото не засяга нашето дете. "За всеки съвестен родител в интернет има безплатни програми за контрол на трафика, за забрана на достъпа до "опасни" сайтове..." Подобни изречения на "експерти" звучат безотговорно на фона на убийствените цифри.
В състояние ли е "отговорният" родител да контролира своето дете, което прекарва повече от 30 часа седмично онлайн, от които над 1 час - в порносайтове и над 3 часа в сайтове за запознанства и социални мрежи? Според крайно условните средностатистически данни. А кой контролира над 750-те хиляди педофили в света(според официален доклад на ООН), които дебнат за жертви в интернет? Кой може да възпре изкушенията, на които са подложени фейсбукарите от официално регистрираните в социалната мрежа над 100 000 педофили? Как да възпрем склонността на 75 на сто от децата да предоставят лична информация в нета? Или да забраним достъпа им до над 4-те милиона сайта, които показват снимки на сексуално експлоатирани деца?
Къде е балансът между родителския и учителския контрол, от една страна, и правото на свобода, от друга? Някъде по средата? Или в отговорността? Понякога твърде размиваща се и неосъзната, често пъти подценявана и пренебрегвана с обичайното: "Семейството ми е добро, точно на мен ли ще се случи?" Е, случва се точно в най-добрите семейства, с най-добрите деца, с най-доброто възпитание.
Размахването на пръст не помага. Понякога дори предизвиква яростна и открита реакция "срещу". Може би трябва да ги научим как да се пазят сами? Не. Просто да си говорим с тях. Да им разказваме и за лошото, и за грозното, и за страшното. За да са готови за него и за да не искат да го опознават. Но за целта трябва да променим най-напред себе си. Да се отърсим от безразличието и от насажданата от начина ни на живот максима, че друг е отговорен, че друг трябва да свърши работата, че друг е виновен. За това няма програми, брошури и писани правила. Има лична отговорност.
 

Обиски в енергетиката заради договора с "Боташ"

автор:Дума

visibility 451

/ брой: 125

Въвеждат пълен контрол върху шофьорските курсове

автор:Дума

visibility 462

/ брой: 125

Обявите за работа намаляват

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 125

Едва 31% от българите са чували за европроекти

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 125

Македонският език отхвърлен в Страсбург

автор:Дума

visibility 472

/ брой: 125

Санчес с мерки против корупцията в Испания

автор:Дума

visibility 467

/ брой: 125

Арестуваха заподозрян за терор в Германия

автор:Дума

visibility 459

/ брой: 125

Единение

автор:Александър Симов

visibility 436

/ брой: 125

За убеждаването

автор:Първан Симеонов

visibility 411

/ брой: 125

Пет препоръки към България от ЕС

автор:Дума

visibility 453

/ брой: 125

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ