16 Септември 2019понеделник16:15 ч.

Лили Друмева: Животът е музикално пътешествие

Чувствам се комфортно на сцената, особено когато съм в компания на добри професионалисти и приятели, разкри чаровната кънтри певица

/ брой: 157

автор:Альона Нейкова

visibility 697

ЛИЛИ ДРУМЕВА е певица, автор на песни, създател и фронт музикант на най-успешната българска кънтри и блуграс група Lilly of the West, която е носител на престижни награди от конкурси в Холандия, Франция и САЩ. Продуцира и издава 10 студийни албума, организира европейски турнета, концерти и форуми, сред които е и международният фестивал за изпята поезия Sofia Singer Songwriter. Повече от две десетилетия е пионер и двигател в развитието на кънтри и блуграс музиката на Балканите. Член е на борда на Европейската и Световната кънтри и блуграс асоциация, където представя Източна Европа. Като музикален журналист има над 15 години опит в Би Би Cи, Ретро Радио, Радио София, Хоризонт, ББT, Радио Бинар. Специализирала е кънтри и блуграс музика в САЩ по програма "Фулбрайт". Изявява се и като успешен импресарио, работейки с американски и европейски артисти.

Снимки Здравко Господинов и личен архив

"Музиката стана смисъл на живота ми"

"Медиите се страхуват да пускат кънтри"

"Не всеки може да бъде имигрант"

"Америка може да бъде самотно място и не е за всеки"

"Работата плаща сметките. Музиката пък е храна за душата и без нея не мога"

- Ако трябва да се представите на непознат, какво ще кажете - певица или радиоводеща е Лили Друмева?

- Най-вече съм певица, тъй като така започнах преди над 20 години. Тогава се запалих по кънтри музиката и реших да изучавам стила. Бях запленена от певицата Емилу Харис, която гледах на живо във Виена заедно с нейната страхотна акустична група The Nash Ramblers. Може би именно тя ми повлия най-много във вокално отношение. На китара се научих да свиря постепенно, като вземах уроци и се учех от моя тогавашен приятел - китарист. Постепенно започнах и да пиша песни в същия стил, а по неволя станах и организатор, пиар, продуцент, издател и много други неща, свързани с музикалната дейност.

- А кога решихте, че именно кънтрито ще има водеща роля в живота ви?

- За първи път чух тази музика в колата на баща ми през 70-те години. Пътувахме по подбалканския път към морето, а той слушаше само една и съща касетка с най-големите хитове на Доли Партън, Кени Роджърс, Уили Нелсън и Джони Кеш. Баща ми въртеше волана в такта на музиката и си подсвиркваше с уста. Тогава още не се бях запалила по този стил, но добих представа за него. В началото на 90-те години като студентка във Виена имах шанса да посетя няколко много хубави концерта на кънтри артисти и съдбата ме срещна с гадже кънтри музикант.

- Кой ви подкрепи най-напред по пътя към сцената?

- Никой. Учех се в движение. В началото бях много плаха. Пеех на дистанция от микрофона. Притеснявах се от това как звуча. Песните не бяха в подходящи тоналности за гласа ми. Беше ми трудно да свиря и да пея едновременно. С годините се научих и вече се чувствам комфортно на сцената, особено когато съм в компания на добри музиканти и приятели.

- Родителите ви - Емилия и Христо Друмеви, са юристи, но явно не са успели да ви запалят по правото. Имало ли е все пак опити от тяхна страна да ви насочат да тръгнете по техните стъпки?

- Освен че майка ми и баща ми са юристи, сестра ми също завърши право. Аз изпълних в някаква степен тяхното желание, като се насочих към икономическо образование и дори работих една година в данъчно-правния отдел на финансова компания. Разбрах, че това не е за мен. Бях и в сферата на туризма. Ръководих и европейски проекти. Въпреки това покрай всичко, което правех, надделяваше музиката. Винаги ме е привличала и така постепенно тя стана смисъл на живота ми. 

- Наскоро излезе 11-ият ви албум с 16 песни на 12 езика. Кои от тях владеете наистина? Как се роди идеята за Drumul? Колко време ви отне реализацията й? И каква е историята на името на диска?

- Думата Drumul е румънска и означава "Пътят". Идеята е, че животът е едно музикално пътешествие, което ме води из различни страни. Напоследък често посещавам Румъния, изнасям концерти, имам импресарио и работя с румънски музиканти. Наскоро дори снимах клип там. Също така през последните две години участвах на фестивали за автори изпълнители в Хърватия, Словения, Сърбия и Македония. В Drumul са включени песни именно от тези държави. С всеки следващ албум се опитвам да представя нещо ново. След 20 години, посветени на кънтри, блуграс, суинг, блус и фолк музиката, реших да пусна колекция с песни на различни езици. Те са ми хоби от дете. От малка говоря френски. Мой учител беше моята баба, известен преподавател. Също така сме живели две години в Париж. Немски научих покрай престоя на семейството ми в Германия, а след това бях студентка в Австрия. Завършила съм руска гимназия в Словакия през 80-те години. Работя и със словашки музиканти, дори бях на турне в Америка със словашка група и езикът им не ми е чужд. Разбирам доста и сръбски, словенски, полски и т.н., а през последната година уча румънски. Наскоро научих и песен на албански. Пея и на италиански и испански. За мен езиците са нещо много интересно и уникално. Голямо предизвикателство е да научиш песен на език, който ти е чужд, и да откриеш красотата му. Записите на Drumul отнеха около два месеца. Направени са от Стамен Янев в неговото студио. Акустичните китари са на Краси Първанов (Точка.БГ), участват и гост-музиканти от Чехия (Пепа Малина - цигулка) и Словакия (Михал Барок - мандолина). Аранжиментите са мои заедно със Стамен Янев. Звукът в албума е акустичен и минималистичен. Набляга се на вокала и текстовете.

- Напоследък имате много творчески контакти в Румъния. С какво ви впечатлиха вашите колеги, с които работихте там? Уместен ли е въпросът - кога ще ги стигнем румънците?

- В рамките на две години бях в Румъния пет пъти. Много съм впечатлена от тази страна. Те са доста по-напред от нас в много отношения. Градовете са по-чисти, по-добре регулирани. По-развити са икономиката, бизнесът, селското стопанство и културата. За последния сектор се отпускат доста пари и най-вече за румънската музика. Тя е средство за разпространението и развитието на румънския език. За разлика от нас румънците имат държавна политика в тази посока. Един от най-естествените начини за възприемането на хубавата поезия е, когато тя е изпята, чрез музиката. Именно затова движението на поетите с китара там е много силно. Едно изкуство, което се уважава и цени. Също така се подпомагат и всички артисти, които пеят на румънски език. Имат богата палитра от музикални жанрове, както и културна сцена: театри, музеи, изложби, концертни събития, но винаги фокусът е популяризирането на Румъния. Като цяло те са по-задружни и по-организирани от нас, по-лесно работят в екип. Това са впечатленията ми, придобити от фестивалите, където свирих, и общата инфраструктура на градовете, които посетих.

- Вече над 20 години с вашата група разпространявате кънтри културата в България и отвъд границите на страната. Мислите ли, че допринесохте за изграждането на афинитет у нашенеца към този стил музика? Смятате ли, че кънтрито е разбираемо на Балканите?

- Стараем се да популяризираме този жанр на Балканите чрез концерти, албуми, фестивал, който организираме, предаване, което водих дълги години по телевизията и радиото, множество публикации и книга, която написах, чийто фокус е именно кънтри музиката. Тя, разбира се, е свързана и с други жанрове, като блус, суинг, рокендрол, акустичната музика, движението на поетите с китара и т.н. Напоследък се наблюдава тенденцията все повече клубове да предлагат акустична музика. Изявяват се автори и изпълнители, които излизат на сцена с акустични китари. Много от тях имат в репертоара си и кънтри хитове. Специално песните на Джони Кеш са доста популярни сред младите хора. Това, което ми харесва, е, че вече живата музика в София започва по-отрано - от 20 или 21 ч. Можеш да отидеш и да слушаш някой интересен артист на спокойствие с питие в ръка. Индиректно свързвам този тренд към сингър сонграйтерите, които свирят акустично в столичните клубове, с кънтри музиката, тъй като при нея на преден план са именно текстовете на песните, красивите мелодии, които се поднасят с акустична китара. Разбира се, групата ми има и верни фенове, които ни следват на всички концерти. Има също и една млада кънтри формация - Cash Only, която изпълнява репертоара на американската легенда Джони Кеш. За съжаление, кънтри музика не звучи по радиото в България. Не зная защо медиите се страхуват да включат този жанр в плейлистите си, въпреки че той отдавна присъства в Европа. В Прага дори има радиостанция, която пуска само кънтри. Смятам, че ако тази музика звучи по-често в ефира, ще стане по-разбираема и по-достъпна за хората.

- Кой е любимият музикален стил на сина ви? Има ли песен от вашия репертоар, която той харесва най-много?

- Синът ми свиреше известно време на барабани, но се отказа. Още от малък слуша моя музика, знае всичките ми песни. Мисля си, че когато ги чуе, се успокоява. Понякога иска да му пея. Любимите му музикални стилове са поп и рап. Както повечето деца на неговата възраст, харесва Криско. Много му се иска да отиде на концерт на Графа.

- Свикнал ли е вече съпругът ви, който е ирландец, с българския манталитет? Как отбелязвате Свети Патрик и кой от родните празници харесвате най-много?

- Съпругът ми се чувства много добре в страната ни. Харесва му българската кухня, освободеността на хората, лежерният начин на живот и мисля, че като цяло няма проблеми с нашия манталитет. Обикновено на Свети Патрик отиваме на прием в посолството. Няколко години подред с групата свирихме на него. Специално научих и ирландския химн на келтски. Също така от Ирландия пристигат картички и значки, които си закачваме. Харесваме Коледа, Великден, но най-вече Цветница заради името ми.

- Как успявате да напасвате грижите за семейството с професионалните ангажименти?

- Съчетаването на семейство, работа и музика не е лесно, но и трите са важни. Работата плаща сметките. Музиката пък е храна за душата и без нея не мога. А семейството трябва да върви паралелно и да се полагат много усилия.

- Кое е най-необичайното място, на което сте се изявявали?

- През 2012 г. с групата имахме турне в Русия. То включваше Москва, Иваново и Дубна. В столицата изнесохме концерт в Българския културен център, в Дубна (голям ядрен център) участвахме в джаз фестивал, а в Иваново (предградие на Москва) свирихме на частно парти в имението на известен олигарх. На последното място имахме интересно преживяване. Наложи се да изпълняваме музикални желания до сутринта. Не знаех, че в Русия има толкова много кънтри фенове, и турнето ни беше много успешно. Руската публика е една от най-вдъхновяващите. Друго странно място, където съм пяла, но този път с двама британски музиканти (Рик Таунанд и Роузи Дейвис), бе град Трондхайм, Норвегия. Там участвахме на огромен фестивал през лятото. През цялото време беше светло. Бяхме загубили представа за времето и когато се качихме на сцената в 1 ч. сутринта, беше бял ден. Чудихме се защо пред подиума се извисява ограда и впоследствие разбрахме. Сред публиката имаше много подпийнали хора, които във вихъра на емоциите хвърляха бутилки и други предмети към сцената. Участието беше тежко, но запомнящо се. Имахме и специален ескорт - хора, които се грижеха да останем невредими.

- Били сте на много места по света. Хрумвало ли ви е някога да останете в чужбина?

- Живяла съм в Германия, Австрия, Великобритания и САЩ за по-дълго време. Имала съм планове да остана, но се радвам, че не го направих. Не всеки човек може да бъде имигрант. Особено когато идваш от България, не започваш от нула, а от минус 10 например. Нямаш равен шанс. Непрекъснато трябва да се доказваш. Трябва да си много по-добър от тях, за да пробиеш, и въпреки това си оставаш винаги чужденец. И така животът ти минава. Свирила съм често за българи в чужбина. Имах концерт преди няколко години за българската общност в Нешвил и околностите му. Направи ми впечатление, че те са сравнително заможни - лекари, бизнесмени, предприемачи. Живеят добре, но това, което им липсва, е духовното. Липсват им средата, приятелите, компанията, с която да споделят. Америка може да бъде самотно място и не е за всеки. 

- В коя страна се чувствате най-добре приета като певица?

- В момента - в Румъния. Наскоро имах самостоятелен концерт в центъра на Букурещ, организиран от моя импресарио Дана Кристеску. В разгара на лятото пред сцената в градината на Музея на литературата се събра многобройна публика. Бяха много мили, тихи и възприемаха всяка казана от мен дума. Слушаха с интерес изпълненията ми на песни, голяма част от които - на румънски език. Радваха ми се, че съм положила усилие да ги науча, и пееха с мен. Това, което искам да кажа, е, че тези хора бяха дошли заради мен. През лятото в София почти няма публика за такива неща, да не говорим пък, ако артистът е чужденец от съседна държава, който е сравнително непознат. В Брашов свирих на огромен фестивал на площада, където също имаше многобройна публика. Не знам защо в България през лятото всичко замира и единственото занимание на хората е лежане на шезлонг или седене по ресторанти. Хубава публика съм имала и в Сърбия, в Хърватия, в Словакия, Полша, Унгария. Като че ли в бившите соцстрани е по-приятно да се свири, тъй като хората са по-земни и това, че си българин, не крие някакви предразсъдъци. В Америка публиката ме гледаше като нещо екзотично, българка, която изпълнява блуграс и кънтри - техни автентични жанрове. Радваха ми се, разбира се, но и ме гледаха с голямо учудване.

- Вие сте дългогодишна водеща на "Настроение с Лили" по Радио София. Какво ви дава (и отнема) тръпката да сте пред микрофона?

- Открих радиото през 2001 г., когато Тома Спространов ме заведе в българската секция на Би Би Си в Лондон. Там започнах работа като репортер. Отразявах концерти и разказвах за тях. Правех интервюта с артистите. След това се върнах в България и започнах предаването "Настроение с Лили" в Ретро Радио и впоследствие се прехвърлих в БНР през 2007 г., където съм и до днес. Радиото е голяма тръпка. Голямо щастие е да споделям със слушателите музиката, която обичам. Когато светне червената лампичка в студиото и знам, че съм в ефир, се мобилизирам и като че ли се пренасям в друг свят. Всичко, което ме е притеснявало преди (стрес, болест, неприятна случка), ми минава и като че ли оздравявам. Когато свърши ефирът, се чувствам удовлетворена и настроението ми е приповдигнато. След това ми се иска да отида и да празнувам някъде.

- Споменахте, че сте работили като журналист в българската секция на Би Би Си. Какво е необходимо, за да успее родна радиостанция да се доближи до високите стандарти на този медиен колос?

- Би Би Си е държавна медия, която се финансира от данъците на британците. Да, наистина нивото там е много високо и работят професионалисти. За частните медии единственият приход са рекламите, които зависят от икономиката на съответната държава. Естествено, те се стремят да пускат музика, която носи високи рейтинги, за да привличат повече слушатели, а по този начин и рекламодатели. Като цяло радиото се смята за отшумяваща медия. Радиостанции в момента по-скоро се закриват, отколкото създават. Невъзможно е за малко частно радио, което не е част от голяма верига, често включваща и други бизнеси, да оцелее. Въпреки това смятам, че радиото никога няма да изчезне, докато има хора като мен, които милеят за него и обичат професията си, то ще продължи да съществува.

- Преди време събрахте в книга 50 сценария на музикалното ви предаване. Ще има ли продължение това начинание?

- Може би да, въпреки че писането на книга е много самотно и трудно начинание. Когато другите бяха на почивки и пътувания, седях пред компютъра всяка вечер и през уикенда. Освен вдъхновение, идеи и интересна информация писането на книга е свързано и с много административна работа. Доста време отне редакцията, техническото оформление и други неща, които нямат нищо общо с творчеството. Разбира се, непрекъснато се обучавам, чета музикална литература и следя всичко интересно, което се случва на музикалния пазар. Така че е напълно възможно знанията, които съм натрупала, след години да бъдат събрани в следваща книга.

- Мислили ли сте да запишете дует?

- Имам хубав дует с чешкия кънтри певец Якуб Рацек (If I needed you, песен oт албума ми Lovin`you, 2009). Пяла съм на сцена с Ваня Костова, Роси Кирилова, Коцето Калки, Васко Кръпката и други български изпълнители, които имат отношение към кънтри музиката. Някой ден бих искала да запиша дует с Винс Гил - кънтри певец и мултиинструменталист. Той притежава един от най-красивите гласове - чист кадифен тембър. Най-подходящият беквокалист за всяка певица. Имах щастието през 2014 г. да съм съвсем близо до него. Гледах един концерт в Нешвил на групата, с която той от време на време се изявява - The Time Jumpers. Като разбраха, че съм от България и се занимавам с кънтри музика, ме поканиха на сцената и изпях един суинг стандарт заедно с тях, като застанах до Винс Гил. Той свиреше на китара и от време на време ме поглеждаше, а аз бях малко притеснена, но щастлива.

- Различна ли е публиката извън границите на България?

- Когато свиря за българи в чужбина, репертоарът е по-различен. Включвам народни песни, стари наши шлагери, мои авторски композиции на български език и повече разказвам за стараната ни. Понякога тези концерти са много мили и трогателни, защото хората искат да се докоснат до теб, и всичко, което им казваш за България, е интересно. Тъй като дълги години работих заедно с легендата на радиото Тома Спространов, много често ме питат за него и му предават поздрави. Старая се да изпълнявам и песни на езика на страната, в която свиря. Пяла съм на унгарски, чешки, словашки, немски, италиански, словенски, хърватски, румънски и т.н.

- Носителка сте на много отличия. Кое от тях е най-ценно за вас?

- Може би първата награда, която с Lilly of the West спечелихме на Международния блуграс фестивал в град Фортхаузен, Холандия, през далечната 1998 г. Бяхме избрани от публиката за най-добра блуграс група на Европа, което ни отвори пътя към Америка. Същата година за първи път стъпихме в Нешвил и се представихме при връчването на наградите за блуграс музика. Имах дори честта да обявя един от победителите по време на галата. Наградите се излъчваха директно по телевизията.

- Зная, че работите с чуждестранна фондация и вече реализирахте няколко проекта във Варна. С какво точно се занимавате?

- От няколко години съм представител на американска фондация, която реализира различни проекти в България в сферата на предприемачеството, образованието, културата, археологията, с участието на водещи експерти от Калифорния. Там се намира Силициевата долина, център на компютърната индустрия, която започва още от 60-те години. Собствениците на фондацията са именно хора, които са разработили IT сектора там и желаят да предадат опита си в България. Занимавам се с организацията на конференции, семинари, образователни програми, уъркшопове с интересни теми, представени от известни лектори. Чрез фондацията България бе посетена от големи имена в IT сектора като Норман Уинарски, създател на гласовия асистент Siri, и Майкъл Марвин, създател на Map Info и GPS устройствата. Във Варна имаме няколко проекта, свързани с всички нива на предприемачество - от гимназия, университет, през малкия и средния бизнес до големия бизнес. Работим с много млади ентусиазирани хора, които желаят екосистемата и предприемаческият дух в града да се подобрят.

Шефът на БНР: Няма проблеми, няма цензура

автор:Дума

visibility 3

КНСБ иска дебат за правата на журналистите

автор:Дума

visibility 20

Скандалът в БНР е саботаж срещу кабинета

автор:Дума

visibility 38

Сбогом, Павка!

автор:Дума

visibility 153

Българите са най-недоволни от работата си

автор:Дума

visibility 179

/ брой: 177

Обмислят енергиен данък за авиокомпаниите

автор:Дума

visibility 144

/ брой: 177

Пускат юбилейна монета за БАН

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 177

Национализират "Дунарит"

автор:Дума

visibility 183

/ брой: 177

Петролът скочи рекордно

автор:Дума

visibility 82

Джонсън не бил вярвал в Брекзит

автор:Дума

visibility 222

/ брой: 177

Йеменски бунтовници атакуваха саудитски рафинерии с дронове

автор:Дума

visibility 166

/ брой: 177

В САЩ нарочиха Корбин за човек на Русия и Иран

автор:Дума

visibility 227

/ брой: 177

Малко ученици и учители, много промени за първия звънец

автор:Деси Велева

visibility 298

/ брой: 177

Лов на вещици

visibility 398

/ брой: 177

Медийна солидарност

автор:Павлета Давидова

visibility 273

/ брой: 177

Вечер на мъдрост и духовност

автор:Трифон Митев

visibility 178

/ брой: 177

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ