14 Юли 2020вторник16:27 ч.

Липсват мерки срещу кризата

С проектобюджет 2012 влизаме в трудноудържима дългова спирала

/ брой: 258

автор:Йосиф Аврамов

visibility 950

В бюджет 2012 ясно се очертава негативната идея, че още в предпоследната година на своя мандат ГЕРБ ще остави страната с "изгребан" фискален резерв, който ще е с около 3-4 милиарда лева по-нисък от този през юли 2009 г. И още около 6 милиарда лева нови държавни дългове, които ще се изплащат от следващите правителства, респективно и от нашите деца и внуци. С него се осигуряват средства за основните бюджетни сектори, но някои от тях като здравеопазване, местна власт и особено наука (БАН най-вече) са недофинансирани.
Не е налице в бюджет 2012 промяна в приоритетите му и ясна "философия" за преодоляване на последствията на задаващата се икономическа криза. По принцип това е погрешен начин на бюджетиране, не по-различен от този в тазгодишния бюджет. На практика проектобюджетът за 2012 г.

копира този от 2011 г.

Едва ли с подобна недалновидна бюджетна политика има шанс икономиката на България да излезе устойчиво от рецесията с темпове на растеж по-големи от 2.5-3%, които биха довели до промяна в заетостта. Българската икономика няма сериозни шансове за просперитет, ако екстрено не се стимулира потреблението. В проектобюджет 2012 няма заделени средства за административни стимули за бизнеса и за насърчаване на инвестиционна активност от чужбина, не е ясно дали поне частично ще стартира електронното правителство, ще има ли реална съдебна реформа, ще има ли финансова децентрализация, вкл. при оползотворяване на евросредствата? В проекта не са предвидени средства дори за незначително повишаване на доходите, които биха увеличили вътрешното потребление, а се дават неясни обещания от социалния министър, че ако има средства, ще бъдат увеличени само пенсиите до 200 лв. В доклада към проектобюджет 2012 изрично е записано, че през 2012 г. не се предвижда увеличение на заплати и пенсии.
 
Рисковете пред изпълнението

на бюджета са свързани с нестабилността на световната икономика, намаляването на вътрешното и външното търсене и свързаното с това неритмично изпълнение на приходната част на бюджета. Вместо да създаде предпоставки в проектобюджет 2012 за стимулиране производствената активност у нас и на вътрешното потребление, финансовият министър Симеон Дянков пред авторитетния германския вестник "Ханделсбладт" отправи забележки към южната ни съседка. Според неговите прозрения, гръцката криза улеснявала прилагането на "финансово дисциплиниращи" мерки в България, причинили на местното население не по-малки лишения, отколкото тепърва предстоят на гръцкото... Пред вестник "Ди Велт" пък Дянков направи странната констатация, че българите "до известна степен са щастливи от нещастието на гърците", защото кризата при тях щяла да бъде от полза за България. По национлната ни телевизия той отправи и пророчество: "Гърците дълго ще страдат, докато ние ще живеем трудно, но след това ще бъдем по-добре от Гърция".
Тези изявления финансовият ни министър прави на фона на твърде негативните резултати от инвестиционната активност у нас. За първите осем месеца на годината у нас са влезли около 225,6 млн. евро, докато за същия период на миналата година те са били 926,5 млн. евро.
 За 2012 г. се предвижда бюджетният дефицит да е 1.3% от БВП. Споделям становището на експертите на КНСБ, че има

умишлено скрити резерви в приходната част

между 300 и 500 млн. лв. Целта да не бъдат извадени тези средства на светло е да бъде преизпълнена приходната част по-късно. Министърът на финансите също е признал на Тристранния съвет, че приходната част е сметната на 1% растеж. Но дори и да бъде на основата на 2-2.2% растеж, колкото са прогнозите за региона на водещите банки и МВФ, пак е налице разлика, която е скрит буфер на МФ. С тези скрити невписани приходи вероятно се очаква да бъдат преодолени последствията от някакъв предполагаем катастрофичен сценарий в някои страни от еврозоната. При повече приходи може да се запази дефицитът или ако има по-малък растеж, той може незначително да се увеличи. Приходната част на бюджет 2012 е тъй занижена, че винаги да бъде изпълнена като абсолютна сума.
Съвсем ясно е, че дефицитът можеше без особени притеснения за макроикономическата стабилност да бъде поне 1.5%. Това беше одобрено и от ЕК само преди около един месец и бе заложено в Националната програма за реформи. Още по-реалистично е в период на криза дефицитът да е дори 2% (критерият за дефицит от Маастрихт е 3%). За такъв процент е предложението на мнозинството от ГЕРБ за промяна на Конституцията на България. Следва да се има предвид, че 1% от БВП се равнява на около 800 млн. лв., а занижението на дефицита означава икономисани стотици милиони, с които би било възможно да се стимулира вътрешното потребление.
Така, от една страна, имаме подценени приходи при оптимален сценарий, а от друга страна, има резерви и в дефицита. Налице е

общо над 1 млрд. лв. скрит резерв

и би могло много планирано и разумно да се предвиди увеличение на всички социални разходи, както и на всички пенсии от началото на 2012 г., а на бюджетните заплати - от юли 2012 г. Бизнесът също има нужда от стимули и би му се отразило благоприятно повишеното вътрешно търсене в резултат на нарастването на доходите. При това без никаква опасност за финансовата стабилност у нас.
 Увеличени приходи в държавния бюджет, както стана и през настоящата година, ще има и въз основа на очакванията за засилена инфлация през 2012 г., която ще е по-висока от заложените в макрорамката 2,8%. Очаква се

ново поскъпване на цената на еленергията

заради таксите, които нашите ТЕЦ следва да плащат от следващата година за изхвърлените във въздуха вредни емисии. Цената на тока за крайните потребители може да скочи с 15-20% през следващата година, тъй като централите трябва да купуват квоти емисии парникови газове, каквито са изискванията на ЕС. Това ще рефлектира върху цените на всички потребителски стоки, те ще нараснат с няколко процента. Това ще доведе и до нарастване на приходите в бюджета от косвени данъци (ДДС и акцизи). Дори и да се сбъдне силно занижената прогноза на председателя на ДКЕВР Ангел Семерджиев, че поскъпването на тока няма да е повече от 10% при цената на едро и до 7 на сто за крайния потребител, вероятно приходите в бюджета и при тази посочена цена ще се увеличат с най-малко с 2-3%.
   Данъчното планиране също не е било на висота при изготвянето на проектобюджета. В него е предвидено

около 70 млн. лв. по-малко корпоративен данък

от заложения за 2011 г., което е нонсенс, тъй като не е възможно да нарастват печалбите на фирмите, а корпоративният данък да намалява. Данъкът за облагане на доходите на физическите лица нараства в проекта със 130 млн. лв. Излиза, че фирмите, които ще имат по-малко печалба и ще внасят по-малко корпоративен данък, ще платят на служителите си около 1,3 млрд. повече, респективно ще платят по-висок подоходен данък. При планирането на приходите от ДДС и акцизи също са налице аномалии. Предвиждат се около 660 млн. лв. ръст на приходите от ДДС и 330 млн. лв. ръст на приходите от акцизи спрямо 2011 г. При сегашната структура на българската икономика, която в бизнеса ни стагнира и вътрешното ни потребление е свито до минимум, прогнозата е доста завишена. В законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012-а не са предвидени средства за заплащане на обезщетенията за първите три дни при временна неработоспособност. Тази мярка бе заложена за излизане от икономическата криза и бе съгласувана между социалните партньори с продължителност до края на 2011 г. Но тя се удължава и за 2012 г.
 Предвижда се за сметка преди всичко на българския бизнес минималната работна заплата да нарасне от април 2012 г. на 290 лв. Министър Дянков е заделил 23 млн. лв. за увеличение на минималната работна заплата в бюджетната сфера, където работещите на най-ниското възнаграждение са много малко. Работодателски организации като БТПП засега са против предвиденото повишаване на минималната работна заплата от май 2012 г.
Еврокомисарят по бюджетните въпроси Януш Левандовски, който беше на посещение в страната преди изборите, посъветва България да приеме предложения данък върху финансовите транзакции в ЕС, който ще осигури допълнителен ресурс за пенсии и заплати. Висшите

 европейски чиновници се оказаха по-загрижени

за стагниращите доходи в България, отколкото българските управници. Очаква се да "замръзне" и потреблението, тъй като отново няма да има увеличение на пенсии и бюджетни заплати. Нормалното при криза в икономиката е да има солидарност, помощ и съчувствие към хората с най-много трудности, но правителството е "загърбило" потребностите на българските пенсионери. Налице е крайна необходимост за увеличение поне в размер на 10% на заплатите в бюджетната сфера, които вече 4 години са замразени. Увеличение следва да има и на заплатите на лекарите, работещите в социалните домове, тези за деца с увреждания и за възрастни хора и т.н. Не може да е качествена услугата и на работещите в спешната помощ при ниското им заплащане, В бюджетната сфера има сектори, които драматично се нуждаят от средства. Намеренията на МС да прехвърли спешната помощ към болниците я обрича на недофинансиране. Не стигна далновидността на финансовия министър да намери около 5 млн. лв. за работещите в социалната сфера и 21 млн. лв. за дофинансиране на домовете за деца с увреждания и възрастни хора. Да не говорим за науката.
 Налице е тенденция за непрекъснато намаляване на разпределението през бюджета на дела от БВП, което е едва 30,5%, срещу 31,4% за 2011 г. Като се прибавят и 4,7% средства от фондовете на ЕС, то през бюджета се преразпределят едва 35,2% от БВП, или малко над 28,7 млрд. лв., а за разходите - 36,5% от прогнозния БВП или близо 30 млрд. лв. Няма държава в ЕС, която да получава и да харчи толкова малко, особено в условията на криза. Дори една от най-либералните икономики - Естония, разходва 40%. В условия на глобална световна икономическа криза държавата следва да поеме ролята си на водещ инвеститор у нас, с което ще се стимулират икономиката и потреблението. В доклада към проектобюджет се визира, че през следващата година ще се оползотворят 3 млрд. евро от еврофондовете. Досега у нас почти за пет години, откакто България е член на ЕС, са разплатени на бенефициентите едва наполовина от тази колосална сума, или само около 16% от предвидените средства за периода 2007-2013 г. 
 В заключение ще приведа пример как правителството използва средствата на българския данъкоплатец на фона на всички рестрикции на бюджет 2012. За сметка на орязаните разходи за пенсии, заплати, за наука държавата ни вече си има и ще издържа футболен клуб?!? На държавната "ТЕЦ Марица-изток 2" през есента на 2011 г., месец преди изборите, бяха прехвърлени 100% от акциите на фалиралия клуб "Берое" от досегашнитe собственици - сдруженията с нестопанска цел "Бизнесът за "Берое" и "Национален фенклуб "Берое". Освен, че е без прецедент - това е първият държавен клубен тим от 90-те години насам (тогава "Нефтохимик" се издържаше от бургаската рафинерия). Енергийното дружество със сигурност ще калкулира в цената на произвежданото от нея електричество издръжката на старозагорския отбор.
 

ЕЦБ определи допустимите отклонения в курса лев/евро

автор:Дума

visibility 521

/ брой: 132

Без такса смет за закъсали фирми

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 132

Близо 30% е сривът в износа извън ЕС

автор:Дума

visibility 183

/ брой: 132

За "отслабването" на един вирус

автор:Аида Паникян

visibility 331

/ брой: 132

Датата

автор:Дума

visibility 216

/ брой: 132

Държавата на "Големите птици"

автор:Ина Михайлова

visibility 2223

/ брой: 131

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ