Лобисти в Брюксел бройкат като гларуси на плажа

Едва ли сме забравили гларусите от соцепохата. С доказателства от практиката си, че всяка, която пожелаят, е тяхна, стъпваха като истински господари на плажа. Погледите им опипваха най-вече чужденките с неповлияна все още от слънцето кожа, което беше знак, че току-що са пристигнали и не са нечий запазен периметър. Обикновено, особено спасителите, си разпределяха териториите и се задоволяваха с каквото им се е паднало. Случваше се и да спорят, но намираха начин да решат кой да бройка и кой да се оттегли. Обиден беше не само подходът им при съблазняването, но и лекотата, с която част от девойките се съгласяваха. Забравяха приятели, семейство, род и родина. Някои дори пристигаха следващата година на същия плаж с надеждата да срещнат същия ухажор. Но ако него го нямаше, не униваха - старите сценки се повтаряха с нови гларуси.

Европа се превърна в царство на цифрите. Пресмятат се гласове, проценти, преференции, мандати. Обсъждат се варианти за формиране на ново мнозинство, доколкото ЕНП и ПЕС не успяха да го излъчат нито поотделно, нито заедно. Коментират се възможностите за избор на нов председател на ЕП, както и на ЕК. И някак между капките минава Годишният доклад на ЕС за лобизма. А числата в него в много отношения са по-важни от изборните резултати.

В Брюксел са се скупчили 25 000 лобисти. Няма грешка: двадесет и пет хиляди. При 751 евродепутати това прави по 33 лобисти на човек. Плюс общ годишен бюджет от милиард и половина евро, плюс луксозни офиси, плюс изпитани методи за разработка на политиците. Почти 70 на сто от лобистите работят за корпорациите, 20% са представители на региони и градове и едва 10 на сто са от гражданския сектор. Над хиляда големи световни концерна са представени в Брюксел. Чудно ли е тогава, че тъкмо те дърпат иззад кулисите конците за почти всички европейски решения? 90 на сто от парите, похарчени за влияние върху институциите на ЕС, идват от държавите от Старата Европа. Трябва ли в такъв случай да гадаем защо толкова рядко се действа в интерес на новите страни членки?

Ето как става възможно да се вземат решения в полза на корпорациите, а не на гражданите. Разбира се, някаква регулация на лобирането има, но какво от това? И с нея, и без нея Брюксел позволява на концерните да държат активите си в сенчести финансови центрове и така да избягват данъчните си задължения. По силно занижени сметки това намалява данъчните приходи на страните от ЕС с 50 до 70 милиарда евро всяка година. Обичайното политическо представителство няма как да свърши тази услуга на едрия бизнес. По-лесно и по-икономично е да се въвлекат във финансови зависимости достатъчен брой депутати, отколкото да се купят милиони избиратели. Така се заличава границата между допустимия лобизъм и корупцията. Неслучайно според "Трансперънси интернешънъл" всеки трети депутат след мандата си в ЕП постъпва на работа в някоя голяма компания от Регистъра на лобистите. Достатъчно е да споменем само бившия председател на ЕК Барозу, станал съветник на инвестиционната банка "Голдман Сакс".

Да си представим сега как брюкселските лобисти като бургаски гларуси бройкат новите евродепутати и по милкокалайджиевски ги примамват: "Я, елате, пиленца, при батко!" И как мнозина от ухажваните забравят партия, избиратели, род и родина. Несъмнено някои ще устоят на изкушенията, но въпросът не е в техния брой. А в премахването на системата, която корумпира. Дано току-що избраният ЕП го стори. Толкова хубаво звучи, та чак не е за вярване.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info