Лондонският филхармоничен оркестър създаде истински празник за меломаните

Върховият момент в програмата на Новогодишния музикален фестивал в НДК досега несъмнено бе концертът на Лондонския филхармоничен оркестър - част от "балканското" турне в Истанбул, Скопие и София. Със своя млад главен диригент - от сезона 2007/2008 г., талантливия Владимир Юровски. Удивителното във вечерта бе, че концертът премина без озвучаване на залата. Нещо, което поне аз не знам някога да се е случвало на концерт с класическа музика в голямата зала на НДК. И за всеобщо, сред музикантите, учудване оркестърът звуча прекрасно, следователно може и така да се свири в НДК. Как и защо Юровски е взел това решение, не знам. Факт е обаче, че имаше истинска музика, нелишена от обем и сила; нещо повече - много богата откъм динамични нюанси. Менделсоновата Реформационна симфония звуча с толкова много оттенъци и разнообразни в пластичното си моделиране фрази, че изпълнението в звуково отношение не мисля, че би отстъпило на случващо се в зала "България". Имаше и емоционално силни лирични моменти, и бляскави, мощни в звука си епизоди - особено в последната част, изградена основно върху прочутия Лютеров хорал "Господи, моя опора", изложен величаво и патетично в медната група.
Елен Гримо е голямо име в музикалния свят днес; има много записи и изяви на най-престижни сцени по света, както ДУМА писа. В Четвъртия концерт за пиано и оркестър на Бетовен тя разкри мащабите на таланта си, показвайки в каква  ефективна художествена степен владее изкуството да предава/интерпретира посланията, чувствата и идеите, заложени в творбата. Още с първите тактове тя демонстрира много специално, лично нейно отношение към звука, който реализира. Той е не само емоционално, но и мисловно контролиран, оформен, скулптиран съобразно авторовите изисквания. Чрез него пианистката се изразява, "говори" ни по един силно индивидуален начин. Удивителна мекота на изказа, великолепна фразировка и елегантност! Гримо несъмнено е фина и интелигентна музикантка, която и знае, и умее да свири в ансамбъл с оркестъра, който бе воден с вдъхновение от Юровски.
В Брамсовата Трета симфония диригентът се представи като забележителен интерпретатор, музикант с познание за стила и душевността на композитора. И още - той притежава таланта да превръща оркестъра в инструмент, с който осъщестява пълноценно партитурата. Музиката на средните части бе наситена с емоция и поетично, просветлено настроение, което отдалечава от сблъсъците и драматизма на ограждащите ги две части. В тях е големият конфликт, битката на човека със съдбата.
Лондонският филхармоничен оркестър е забележителен ансамбъл, постигнал най-същественото - единението и културата на колективното музициране, при това на много високо, еталонно ниво. Със семпъл, но точен и ясен жест диригентът Владимир Юровски владее напълно състава, а заедно постигнаха истински вълнуващо и незабравимо художествено изживяване - празник за всички, които присъстваха и аплодираха искрено и възторжено. Наистина вече съвсем рядко можем да чуем състав от този ранг и с такъв диригент.