Лоша диагноза

Макар икономиката на страната по официални данни бавно да пълзи нагоре и прогнозите са тя да се ускорява, се появява въпросът дали това, което ни предстои, е розово. Или само така ни се струва след тежките кризи. Наскоро един експерт насочи вниманието към факта, че всъщност през последните месеци се забелязва отново тенденция, макар и лека, за повишение в цените на храните. Нещо иначе нетипично за лятото. А и бодряшките изцепки как цените падат предизвикват обикновено горчиви усмивки върху лицата на средностатистическия българин.
Вчера НСИ оповести данни за промишленото производство в страната, които никак не са радостни. Макар индексът да се е повишил слабо през юли спрямо предходния месец (с 0,6 на сто), на годишна база има спад от 2,5%. И още по-притеснителното е, че това се случва за 19-ти пореден месец. И не, това не е тенденция, а очевидно диагноза. И то лоша диагноза.
Нали разбирате, че в милата ни родина няма как да се развиват само секторите с висока добавена стойност. Където хората са висококвалифицирани и заплатите са високи. Както твърдяха някои "експерти" на прехода. Типът развитие на страната и работната ни сила като цяло - с висок дял на по-нискоквалифицираните, наистина изисква да имаме повече промишленост. Пък и с инвестициите го закъсахме. И не само, защото и чужди, и родни фирми започнаха да се изтеглят от страната.
Държавата не трябва да стои със скръстени ръце и има важна роля за развитието на икономиката. От години обаче се наблюдават в държавното управление не политици, а гастрольори. Които просто ще запишат атрактивна позиция в бъдещите си автобиографии. Ръководните позиции в министерства, агенции, всевъзможни институции и контролни органи буквално са обсебени от аматьори. И как очаквате тези хора да свършат нещо смислено, градивно, перспективно и полезно? Те не са в реалната икономика, не се потят на поточната линия в завода, където заплатата зависи от свършеното.