24 Юли 2021събота04:01 ч.

Лошо са се излъгали всички, които са чакали мед от чешмите

Шест месеца след влизането в ЕС в Хърватска всички говорят за реформи, но никой не иска да ги прави

/ брой: 33

Хърватска влезе като пълноправен член на Еропейския съюз на 1 юли 2013 г. след повече от 10 години преговори за членство, които неведнъж, поради различни причини, бяха спирани и подновявани отново. Безспорно бившата премиерка на страната Ядранка Косор и настоящото правителство на премиера Зоран Миланович имат най-голяма заслуга страната да стане член на Евросъюза. Все още се спори чий е по-големият принос - дали на Косор, която деблокира преговорния процес след двегодишно замразяване, или на Миланович, чийто външен министър Весна Пусич доведе преговорите докрай. В крайна сметка това не е от особено значение. По-важното е къде се намира Хърватска в своето развитие 6 месеца след членството си в ЕС и какви са перспективите пред страната през настоящата 2014 г.
Разговорите са проведени с водещи политолози, социолози и бизнесмени, който споделят своите мнения за настоящата ситуация в Хърватска:


Брюксел иска промени

Проф. Младен Станичич - преподавател в Института за международни отношения "Даг Хармщад" - Загреб и бивш директор на Института за международни отношения - Хърватска:


- Настоящата политическа ситуация в Хърватска и отношенията вътре в управляващата в страната коалиция са малко объркани. От една страна, правителството се опитва да поправи грешките на своите предходници от ХДЗ, но като че ли не успява да намери най-правилния път за това. Определено може да се оцени, че на правителството не липсва смелост за реформи, но, от друга страна, реформите, които провежда, са повече от непопулярни. Пример в това отношение е новият Кодекс на труда, който правителството предложи за разглеждане в парламента, а след това го изтегли за преработка. ЕС иска от нас да направим реформи и това е неизбежно. В разходната част на бюджета трябва да се въведе сериозен ред и да се намали дефицитът му. Хърватска вече е в процедурата на прекомерен дефицит, която въвежда Еврокомисията за страни членки с такъв проблем. Реално се търсят всевъзможни начини бюджетът да се напълни - дали с увеличаването на данъка върху недвижимата собственост, дали с усвояването на парите от доброволните пенсионни фондове, които са вторият стълб на хърватската пенсионна система, дали с въвеждането на данък върху спестяванията на гражданите и пр. Тези мерки водят безспорно до падането на популярността на правителството и последните изследвания на общественото мнение показват, че управляваща СДП все още води пред опозицията от ХДЗ, но с едва 1% преднина, 22% за СДП и 21% за ХДЗ. Това е най-близкото скъсяване на дистанцията досега. При коалиционния партньор на СДП-ХНС също има определено напрежение. Бившият председател на партията Радимир Чачич скоро излиза от затвора (където беше през последната година и половина, осъден за предизвикано в Унгария пътнотранспортно произшествие с човешки жертви. Чачич е и бивш вицепремиер в правителството на Миланович - бел.моя). Не може да се пренебрегне фактът, че той има своята сериозна подкрепа в северните жупании на страната - във Вараждин, Междумурие и Загорие. Няма да е голяма изненада, ако Чачич със своите поддръжници направи опит да разцепи ХНС и направи нова партия.
От друга страна, не е тайна, че синдикатите са категорично против правителствените мерки за реформи в трудовото законодателство и е възможно предизвикването на протести. Все пак обаче не следва да се очаква, че кабинетът на Миланович ще бъде свален чрез гласуване в парламента - той има там твърде сериозна подкрепа, така че аз лично очаквам да изкара пълния си мандат. Не може да се отрече, че поне е въведена пълна фискална дисциплина в държавата и това е в пълно съответствие с изискванията на ЕС.
За изборите за Европейски парламент очаквам правителствената коалиция - СДП, ХНС и ИДС - да излезе отново като единствен блок, техните опоненти от ХДЗ и ХСС да са вторият блок, а не изключвам появата и на трета опция в лицето на споменатия вече Чачич в съюз с кмета на Загреб Милан Бандич и други по-малки партии. Гражданите до голяма степен са разочаровани и няма да гласуват, така че не се очаква особено висока гласоподавателна активност. Но винаги трябва да се знае, че твърдите ядра на СДП и ХДЗ в рамките на едни 20-22% винаги ще гласуват за своите фаворити, независимо от техните грешки в управлението. Просто това е хърватското електорално тяло.

Недоволството расте

Професор Божо Скоко - водещ специалист по публични комуникации и преподавател в Загребския университет:


- Трябва да се отбележи, че, от една страна, расте недоволството на хърватските граждани от мерките, провеждани от управляващата коалиция, водена от социалдемократите. Това може да се види ясно и от изследванията на общественото мнение, които показват, че всеки месец се повишава броят на неудовлетворените от правителствените действия. От друга страна, ако не се задълбочаваме в икономическата проблематика, която е все пак първостепенна в Хърватска, се вижда ясно, че правителството влиза в конфликт и с някои други обществени прослойки - църквата, синдикатите, неправителствения сектор. Най-големият проблем е размиването на важните за страната решения и концентрирането на общественото внимание върху такива, които го отвличат от насъщните му проблеми. Такъв е случаят "Лекс Перкович" (става въпрос за един особено нашумял случай, свързан с отказа на Загреб да предаде на съда в Германия бивш ръководител от Югославските тайни служби, обвинен в участие в убийство на политически емигрант от хърватски произход в Германия през 80-те години на миналия век - бел.моя), където вниманието беше концентрирано повече от 6 месеца и накрая все пак се стигна до предаването на Перкович на органите на немското правосъдие.
Опозицията, водена от ХДЗ, използва всеки повод за барабанен огън по управляващите и като че ли вече започва подготовката си за избори, макар че шансовете за предсрочни такива са нищожни.
Има и ясна тенденция за създаването на т.нар. "Трети блок" или "Коалиция на средния път", съдържаща в себе си голям брой нови политически опции, които могат да се превърнат в голяма опасност за двупартийния модел СДП-ХДЗ на следващите избори. Най-вероятно новата политическа коалиция ще бъде водена от кмета на Загреб Милан Бандич, който победи самостоятелно на последните местни избори и има широка поддръжка от гражданите на Загреб. Следват Никица Гаврич - известен лекар и водач на партията "Национален форум", вероятно към тях ще се включи и бившият председател на ХНС Радимир Чачич, а също така като по-дългосрочна перспектива и Истърският демократичен съюз (ИДС) с председател Иван Яковчич. Потенциален съюзник на вече изброените е и Мирела Холи със своята "зелена партия" - "Орех". В случай че тези политически формации намерят общ език помежду си, те реално могат да заплашат и дори да разбият двуполюсния хърватски политически модел. Иначе казано - да съберат негативния вот на гражданите. Заедно СДП и ХДЗ биха могли да съберат малко над 45% от гласовете на електората, което означава, че има много голям простор за появата на нови политически опции.
През настоящата 2014 година правителството ще бъде изправено основно пред предизвикателства в икономическата сфера - намаляване на броя на безработните, привличане на чуждестранни инвестиции и мерки за рестартиране на хърватската икономика. Наред с тези мерки е предвидено да бъде намален и бюджетният дефицит. Неминуеми са и реформите, и намаляването на разходите в държавния сектор, тъй като засега той остава единствено нереформиран.

Рано е за реални резултати

Ядранка Косор - бивш премиер на Хърватска, а сега независим депутат в хърватския Събор, смята, че:


- В икономически план Хърватска определено стои лошо и това е видно от всички в страната. Но и твърде малко време е изминало, за да могат да се видят реалните резултати от членството ни в ЕС. Колкото повече време минава, толкова аз съм все повече лично доволна от това членство. Вложих огромно количество лични сили и енергия да завършим този процес. Дори в личен аспект поставих живота си и политическата си кариера на втори план, тъй като най-важното бе да се завършат преговорите и Хърватска да влезе с гордо вдигната глава в Евросъюза. Дори и самият факт, че влязохме в процедура на прекомерен бюджетен дефицит, е положителен. Ще трябва да спазваме правилата, което в крайна сметка е добре и за държавата, и за гражданите й, макар че те тежко понасят всичките мерки, свързани с това. Най-вече ще трябва да престанем да взимаме кредити, както това правеха досегашните правителства, включително и това, което ръководех аз, макар и само година и десет месеца. Сега е дошло времето за болезнени реформи и Брюксел ги изисква от нас да ги направим. Миланович победи на изборите, но като че ли все още няма ясен план как да изведе страната от кризата, в която се намира. Трябва да се правят съкращения в бюджетната сфера, независимо от тежкия социален ефект, който те ще предизвикат. Ще променим и Кодекса на труда, разбира се. Не може работодателят да изплаща същите възнаграждения и когато бизнесът му върви добре, и когато е в стагнация. Влезли сме на пазар с 500 милиона клиенти, но при стагниращата ни в момента икономика не може да използваме пълноценно този ресурс. Вярвам, че до две-три години ще се оттласнем от дъното. Лошо са се излъгали всички, които са смятали, че след влизането в ЕС от чешмите ще потекат мед и масло и че ще заживеем много по-добре изведнъж. Няма как да се получи. Можем да живеем по-добре единствено ако работим повече, по-качествено и по-ефикасно. Може би една от грешките на премиера е, че не събира икономически специалисти, независимо от политическата им окраска и да се съветва с тях. Като свой личен опит мога да кажа, че такава стъпка предизвиква сериозен отпор в собствената партия. Едно правителство, ако не е експертно, е сбор от политици, а не от специалисти. Но и опозицията не е в по-добро положение. Осланя се на празни критики, а не излиза със свежи идеи и проекти, с предложения. Например, журналистите питат: Как ще решите проблема с дефицита? Отговорът почти винаги е: Ние ще свършим тази работа, като дойдем на власт. На хората им е омръзнало от празнодумства и лъжливи обещания за светло бъдеще. В Хърватска всички говорят за реформи, но на никой не му се реформира. А това е неизбежно!
Колкото до президентските избори в края на тази година смятам, че президентът Йосипович има неизмеримо предимство. Всички останали потенциални кандидати са далеч след него като подкрепа на избирателите. Към момента той има подкрепата на повече от 70% от електората и почти сигурно е, че ще спечели втори мандат.

Превърнахме се в потребители, а не граждани

Професор Славко Кулич - председател на Съюза на икономистите в Хърватска и известен хърватски политолог и икономически анализатор:


- Може да бъде оценено, че всички политически промени в Югоизточна Европа са направени от квислингови правителства (По време на Втората световна война думата quisling става синоним на предател. Терминът е измислен от британския вестник "Таймс" в заглавната им страница от 15 април 1940 г., озаглавен "Quislings everywhere." (Квислинги навсякъде). Съществителното оцелява и за известно време по време и след Втората световна война. Онзи, който е наречен квислинг, е определян като извършващ държавна измама - бел.ред.) и промените се случиха не поради вътрешна еволюция в държавите, а поради натиск отвън. В тази връзка се появява въпросът какво се получава в тези държави, включително Хърватска, под своеобразния диктат на Брюксел. Директивите на ЕС представляват ултиматуми по отношение на страните членки. Всички държави членки от Югоизточна Европа са "драскали със зъби и нокти" за това членство, а не са били готови за него. И самите народи не са били готови за тази крачка. ЕС по принцип е проект на мощните и велики сили. Хърватска тепърва ще се сблъсква с проблемите, които вие в България вече сте имали и с директивите на ЕС, и с МВФ. Нашите страни не са толкова в криза или рецесия, колкото в състояние на тежък дисбаланс. Хърватска ще върви към дъното поне до едно известно време. И проблемът не се състои толкова в разходите, колкото във факта, че реално нищо не се произвежда и съответно няма плащане на данъци към държавата, т.е. няма приходи в държавния бюджет. Държавата се издържа буквално от разпродажбата на своето имущество. Ние не сме в състояние да капитализираме националните ни дадености, а получаваме капитали от чужбина, чрез които единствено се задлъжнява и се плащат непосилни лихви. Да живеем на кредит е много сериозен проблем и реално нашето, родно производство не съществува. От една от най-развитите бивши югорепублики Хърватска се е превърнала в напълно потребителска държава. Появява се парадигмата, че няма Закон за защита на гражданина, а има Закон за защита на потребителя, на купувача. Страната ни е на загуба от изплащането на високи лихви по кредити, от евтин внос, от износ под себестойността си с единствена цел прилив на твърда валута... Следва ниската цена на труда, повишаването на безработицата, излишък на работна ръка, а с това и реални предпоставки за премахването на постигнатите в миналото социални придобивки.  

Още няма национален енергиен план

Давор Щерн - бивш министър на икономиката на Хърватска, а понастоящем собственик на фирмата "Трейд Консултинг" и почетен консул на Филипините в Хърватска. Някои оценки определят Щерн като един от най-богатите хора в страната, а същевременно и като един от световните експерти в търговията, транспорта и консултантските услуги в сферата на енергоносителите:


- В Хърватска много се говори за LNG-терминала и дори той е получил своята локация, на остров Кърк, в Омишал. Това е един от редките екологични проекти, който има изготвена студия за влиянието върху околната среда и е в съответствие с всички европейски изисквания в тази сфера. Направен е опит проектът да се превърне в европейски, но като резултат е създаден един консорциум от две-три фирми, който просъществува няколко години без да има каквото и да е движение в посока напред към реализацията на проекта. Не е решен все още основния проблем - кои ще бъдат ползвателите на газта, която ще постъпва чрез терминала. От друга страна, цената е също висока - между 1 и 2 млрд. евро при годишен капацитет от около 6 млрд. куб. м газ. Също така трябва да се отбележи, че няма и договор между страните - потенциални купувачи на енергента - Хърватска, Словения, Унгария, Чехия и Австрия. Т.е. терминалът е проект за диверсификация на доставките на стратегически енергоизточници. До момента, когато в САЩ още не беше позната технологията за добив на газ по метода на разбиването, терминалът имаше вероятност и да бъде реализиран, въпреки високите предварителни капиталовложения. Сега обаче картината на газовия пазар в световен мащаб вече е много променена. САЩ от вносител на газ се превърнаха в износител на тази стратегическа суровина. Така произведената газ е с цена от около 60% по-ниска от тази на газта, получавана чрез известните традиционните методи. Все още в Европа Русия си остава основният газов снабдител и ще продължи да диктува цените, въпреки доставките на газ от находища в Норвегия и от втечнен газ от Алжир. Друг важен проблем е, че Хърватска няма свои средства, които да инвестира в изграждането на терминала, а Катар иска единствено да продава газта, без да инвестира в мощности за докарването, складирането, преработката й от течна обратно в газова фаза, дистрибуцията й и пр. Интересен момент представлява и цената на газта, получавана чрез терминали. Освен споменатите разходи при получаването й има и разходи, свързани с нейната обработка при товаренето, т.е. втечняването й и, разбира се, транспортните разходи, свързани с превоза със специални газови танкери от Катар. Доказано е, че е рентабилен превоз на газ на не повече от 1000 мили разстояние. Разстоянието от Катар до Хърватска е много по-дълго. Съответно или катарците трябва да продават газта на много по-ниска цена, или да се намерят купувачи за по-скъпата газ от терминала. В противен случай рентабилността му се поставя под сериозно съмнение. Наскоро беше открито и огромно газово находище в шелфа на Израел. Така че вариантът за доставка на втечнен газ от Израел с оглед на разстоянието е много по-реална. От друга страна, поради обективни обстоятелства Израел не може да продава на съседите си това гориво, така че или ще бъде строен газопровод до Турция с концепция за включване към бъдещия ТАП, или ще се търсят варианти за износа на израелска газ в Европа с танкери. И тук хърватският LNG терминал вече може да намери своето място като икономически ефективен обект. Генерално като заключение мога да оценя, че Хърватска няма изградена национална стратегия за енергетиката си и от там идва и проблемът как и кой проект в тази област да се реализира приоритетно.

Освободено е ръководството на БЕХ

автор:Дума

visibility 184

Очакват 2% годишна инфлация

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 140

Купуваме по-скъпи телевизори на изплащане

автор:Дума

visibility 288

/ брой: 140

Италия въвежда зелени пропуски за ваксинирани

автор:Дума

visibility 240

Заев пожела на Албания успех по пътя към Евросъюза

автор:Дума

visibility 306

/ брой: 140

Варшава: Русия победи в спора за "Северен поток 2"

автор:Дума

visibility 405

/ брой: 140

Нови бежански вълни в Северна Африка

автор:Дума

visibility 1659

/ брой: 140

Последна въздишка

автор:Ина Михайлова

visibility 1331

/ брой: 140

Злодеите разстрелват поетите заради песните им

visibility 505

/ брой: 140

Федерализиране или разделяне на Украйна?

автор:Чавдар Добрев

visibility 228

/ брой: 140

Арогантност

автор:Деси Велева

visibility 328

/ брой: 140

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ