Лов на диви патици насън и наяве

Животът и неговият смисъл, всекидневието и неговите очертания и граници са неясни, непостижими и мъчителни за изживяване и насън, и наяве. В спектакъла на руския режисьор Юрий Бутусов на сцената на Народния театър "Иван Вазов" реалността и сънят са две равнозначни действителности - равни по своята мрачна безизходност, равни по своето безсмислие, равни по непоносимостта да бъдат живяни. В пиесата на Александър Вампилов "Лов на диви патици" са скрити много капани за разчитането и разбирането на случващото се в и с героите - все съвременни хора, но някак двойствени и неясни в чувствата, в действията, в пристрастията си.

Николай Урумов сред тъгата и смеха насън и наяве
Снимки Атанас Кънчев

Ние не знаем за Вампилов нищо. Той е неуловим. Като всеки голям драматург той е преди всичко поет, който принадлежи на живота, а не на конкретен отрязък от време, отбелязва Юрий Бутусов. Неговите герои живеят и се опитват да излязат наглава най-напред със себе си, с бога, с отиващото си време, с любовта, с лъжата, с предателството. Пиесите му са пронизани от самота, болка, тъга, страх. И в центъра на цялата тази паяжина е бунтуващият се човек - страшният и прекрасен Зилов, герой поради една само проста причина - че чувства болка. Зилов може да е жесток, егоистичен, но не коварен. Какъв е той - слаб или силен, добър или лош, аз не знам. Не търсете отговор на този въпрос в нашия спектакъл - той е просто опит да се потопим в потока на поетическата Вампилова бездна. Не искам да кажа, че знам истината - това е просто опит.

На арената, наречена живот - Иван Юруков в ролята на Зилов

И наистина спектакълът е неочакван, предизвикателен с агресивната си театралност и мощна страст, опит да се проникне и да се изследва необяснимата мъка и злъч на съвременния човек. В театралната си образност представлението е изградено като жесток и мрачен цирк. На постланата с червен килим арена са изправени животът и смъртта, болката и отегчението от живота, любовта и безсмислието, безпътицата и мечтата. А най-високо е поставен ловът - може би символ на освобождението, на отварянето към друг живот или на последния изход. И главният герой, двигател и страдалец на тази арена, е Виктор Зилов на Иван Юруков. Неговият герой е базразличен към скучната си работа в провинциално конструкторско бюро, пие и се бие с приятелите си, безсъвестно и нагло мами жените, пропуска погребението на баща си и егоистично флиртува с възможността да се самоубие. Никой и нищо не го интересува истински, нищо и никого не цени, не може да обича, не може и истински да страда. Но именно тези му невъзможности го изваждат "пред скоба" и го превръщат в странен антигерой.
Иван Юруков блестящо се справя с всички артистични и чисто човешки уловки на тази емблематична роля. А Николай Урумов, Теодора Духовникова, Александра Василева, Снежина Петрова, Ирмена Чичикова, Леонид Йовчев, Дарин Ангелов и Валери Йорданов са актьорите, които живеят, веселят се и страдат в този страшно-смешен живот, наречен "Лов на диви патици".