31 Май 2020неделя16:26 ч.

Лов и риболов

Добри Селиминовски:

Ловът също е голяма сцена

Бащата на големия тракийски гайдар искал сина му да стане ветеринарен доктор

/ брой: 221

автор:Любо Николов

visibility 3562

Дар Божи е да имаш таланта на голям музикант. Такива хора най-често стават посланици на българското и са драгост за всички. Но пък на тези от тях, които са се слели с лова, им е дадена орисията да бъдат духовен заряд, който избухва след ловните излети с многоцветието на нашенската фолклорна палитра.
С такъв колорит е Добри Селиминовски, баш майстор на тракийската гайда. Тръгне ли на лов, взема и гайдата си. Тя му е дружката, с която са покорили много световни сцени. "Но ловът също е сцена...!" - пресича ме Добри.
Преди пет-шест години беше на лов с дружинката в Душево. Когато първата гонка приключи, гайдата на Добри изненадващо запя в гората. Заслушахме се. Песента сякаш балсамира възбудата от ловните емоции.
Сборният пункт беше на пресечката на два коларски пътя. Подранилите бяха напалили огън от заснежени клони. Беше истински зимен ден. Гайдата привличаше като магнит ловците, които се редяха покрай огнището. Млад мъж с камера без малко да си счупи краката, вглъбен да улови неуловимото, което Добри ваеше с притворени очи. "Музиката е нещо върховно!" - рече той, когато издиша последния тон на песента.
Баща му не давал и дума да се издума синът му да става музикант. Меракът му бил да стане ветеринарен доктор.
Доцент Мария Стоянова, известна като Мара Гайдарката - първата жена гайдарка у нас и на Балканите, от неговото село Селиминово, е наклонила доста везните Добри да стане музикант. Баща й - много добър кавалджия, бил тракторист с бащата на Добри. През лятото на 1971 година класът на Мария бил на бригада в селото. Директорът на училището Георги Пенев и Иван Гьоков - син на Стайка Гьокова, квартирували у Добри. Работели докери при баща му. Момчето много обичало да се кипри до тях в ремаркето. А те все го подканяли: Я, да направим ей-таз песен. Я тази... Добри пеел много добре. Най-обичал песента "Добра из пътя вървеше".
В края на лятото, преди да си тръгнат, рекли на бащата му: "Бай Данчо, мястото на твоя син е в музикалното училище." Добри вече бил страшно запален да учи в Котел.
Дошло време да подаде молба. Тръгнали с баща му. Почукали най-напред на вратата на първия му директор Владимир Владимиров. Обяснили, че момчето не знае инструмент, макар в рода им да има гайдари. "Какво може тогава? - попитал той. "Ами, да пее малко..." - смънкал бащата. И Добри запял: "Де се е чуло и видяло, владика да се потурчи" - тежка селиминовска песен на Мария Таушанска. После изпял и любимата на баща му: "Станке ли, гюльо байнова, що ти сърцето трепери", на Пенка Павлова. "Браво! Пишете молбата!" - казал Владимиров. Баща му трудно преглътнал влечението на сина си към музикалното училище. Още в коридора го предупредил: "Да знаеш, изгонят ли те оттук, ще идеш после в кирпиченото училище!" В този момент Мара Гайдарката излязла от изпит. Усетила разколебания баща и му рекла: "Аз вече завършвам. Добре е да има човек от село в училището".
Едно от условията за приема било всеки кандидат да има сто записани песни и да ги знае. С лист и молив Добри тръгнал да обикаля селото от къща на къща. Наложило се често да хлопа на вратата на баба Мария, дребничка женица, която, като запеела с тънкото си гласче, карала всички да млъкват по сватбите. Докато веднъж едва не изял бой от ревнивия й мъж. Сега той продължава да пее песента й "Три пъти майка близнила" и така често си спомня за нея.  
Битката за постъпване в училището била голяма. Кандидатите били 483, а местата -  64. Добри се справя с голямата конкуренция, като се класира 12-и от приетите в седми, подготвителен клас. "Голям зор беше" - спомня той. Трябвало е да догонва момчета, които можели да свирят и били нотно грамотни. "А аз не знаех къде е сол, фа... Какво ми е струвало до Нова година да се науча да свиря няколко неща, си зная само аз".
Добри Селиминовски всъщност е Добромир Йорданов Йорданов, който е трябвало да се казва Трифон, защото е роден на 14 февруари 1958 г. Майка му, баба Денка, помни, че цяла седмица се е блъскала, докато той най-после проплакал. И макар че си е дошъл с името, са го кръстили Енчо, а когато дядо му Никола отново отказал да си даде името на сиромашки род, вуйчото на майка му се ядосал, мушнал го под мишница и право в църквата, където го кръстил на себе си след близо половин година само и само да избави майка му от фамилните разправии за името му. "А-бе, тури и на него едно -мир и го пиши Добромир!" - рекъл той на секретарката на църквата, когато видял новите имена. А е Селиминовски от ученическите му години в Котел. Момчетата в класа му се обозначавали с прякори според това кой откъдето е.
Талантът му бил ярък и след като завършва, имал покана да стане солист в ансамбъл "Пирин", заедно с Илия Аргиров. Но, нали е един на мама и тати, останал при тях в Сливен - да пълни къщата. Започва като преподавател към читалище "Зора".  От 2000 година школата му е вкъщи. Подготвя деца по народно пеене и гайда. За да има за хляба, работи и друго, също в сферата на музиката. Там също получава признания, едно от които е уникално. Било преди няколко години по време на концерт, когато един мъжага се изправил насреща му с насочен право в лицето му пистолет с думите: "Мно-о-го си готин, бе! Ей сега ще те консервирам! Искам да си само мой...!" За радост, изпразнил пълнителя в тавана. По-аферим мъжете наоколо станали навреме и озаптисали странника. Селиминовски е бил на лов с кого ли не, къде ли не. Става ловец през 1996 година. Безброй импровизирани сцени сред полета и балкани познават неговата гайда и глас.
Иначе, със своите възпитаници в школата му по народно пеене и гайда, е обиколил света. Подготвил е 219 певици. От тях 37 си изкарват хляба с музика. Няколко са в "Мистерията на българските гласове". Негов ученик е гайдарят Петър Костадинов - Мечката. Редил е пръстите още на Радостин Петров Русев, Стайко Атанасов, Антон Събев, Христо Димитров - все известни гайдари.


Духовен взрив след лов в Еленския Балкан. С Иво Папазов - Ибряма са свирили няколко пъти във Франция, Испания, Полша, Германия. Само в бившия Съветски съюз са били на 27 турнета. Решаващ за артистичната им връзка е Васко Денев - Паганини на гъдулката  


Големият гайдар с големия скулптор Георги Чапкънов - Чапа - заедно в онова върховно нещо музиката, след лов в Еленския Балкан


Тук свири в хижата на дружинка Душево. Тя е станала културно средище на местните ловци, които са постоянно тук, защото имат нужда един от друг по всяка време на годината


На лов в Душево. Селиминовски Добри пее с вдигната пушка

Плащаме за вода и без консумация

автор:Дума

visibility 1305

/ брой: 100

Алкохолните турове по морето ще бъдат забранени

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 100

Банковото кредитиране се сви с над 300 млн. лв.

автор:Дума

visibility 270

/ брой: 100

Буря повреди Тадж Махал

автор:Дума

visibility 1

Гърция ще допуска чужденци от всички страни

автор:Дума

visibility 87

Принц Йоаким е заразен с коронавирус

автор:Дума

visibility 104

Данъчен гювеч по герберски

автор:Евгени Гаврилов

visibility 691

/ брой: 100

Датата

автор:Дума

visibility 304

/ брой: 100

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 1857

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ