Луи дьо Фюнес - комикът-аристократ

Светлините угасват. Прожекцията започва. На екрана в едър план се появява физиономията на Луи дьо Фюнес. Без да отрони дума, само с една гримаса изтръгва бурен смях от публиката в киносалона. Един от знаменитите комици на ХХ век в живота всъщност е по-скоро тих и скромен човек, свидетелстват негови близки и колеги. Самият Луи казва: "Не обичам шумотевицата, имам малко приятели. През цялото си свободно време почивам от празниците и хората, обичам да отдъхвам със семейството си." Като аристократ, който обожава жена си и къщата си в Нант, Луи живее не като в 60-те години, а като в ХІХ век. Не обича да шофира, но често ходи на риболов и отглежда рози. На въпрос защо зрителите са почитатели на комедиите, той отговаря: "Защото имаме нужда да се смеем. Когато слушам новините, например - в тях се говори само за катастрофи, за инциденти. Това е ужасно. Аз лично не мога да гледам такива неща. Искам събитията около мен да ме карат да се смея непрекъснато."

Луи дьо Фюнес (от испански Луи Жермен Давид де Фунес де Галарса) е роден на 31 юли 1914 г. в Курбевоа, предградие на Париж. Има внушителна творческа биография - снимал се е в 152 филма, автор е на сценариите на 6 и режисьор на "Скъперникът". Произхожда от семейство на испански аристократи от град Севиля. Баща му Карлос де Фунес де Галарса е професионален юрист. На 22 септември 1943 г. Луи дьо Фюнес се жени за Жан Мопасан, потомка на Ги дьо Мопасан. От брака си имат двама синове - Оливие дьо Фюнес, киноактьор, и Патрик дьо Фюнес, лекар.
Луи отначало се изявява като комик в парижки нощни клубове и в радиото. Същевременно сериозно се занимава и със свирене на пиано. При първите си стъпки в кинематографията се записва на курсове по драма. Играе предимно романтични роли, които обаче не са му по сърце, затова отново се връща към свиренето на пиано. Работи счетоводство, после става кожухар, занимава се с търговия... На 27 години попада в театъра като декоратор на сцената. С времето получава и роли в някои оперети. След 30-ата си година дебютира на екрана - през 1946 г. във филма "Изкушението на Барбизон". Появява се в епизодични роли в 75 филма, преди талантът му да бъде оценен по достойнство. Това се случва с комедията "Ни чул, ни видял" през 1958 г., когато Луи е вече на 44 години - висок само 1.64 м, слаб и плешив, но с уникални качества на комик. Провъзгласяват го за най-смешния актьор на Франция, който "нито е млад, нито е хубав, нито има коса, но жена му все още не се е развела с него". Тъкмо обратно, запознати твърдят, че в последвалата негова интензивна филмова кариера, тя неотлъчно присъства на снимачната площадка близо до него.
През 60-те години на XX век Дьо Фюнес е герой в знаменитата трилогия "Фантомас" на Андре Юнбел, в "Голямата разходка" и "Глупакът" на Жерар Ури. В тях си партнира с друг знаменит комик - Бурвил. През 1964 г. Луи дьо Фюнес изпълнява главна роля в "Полицаят от Сен Тропе", който слага началото на поредицата от филми с Крюшо и неговата бригада. Почти двадесет години - от 1964 до 1982 г., Дьо Фюнес радва публиката в шест серии с приключенията на емблематичния полицай.
В началото на 70-те години Луи дьо Фюнес работи много активно в киното. От този период популярни филми с негово участие са "Човекът-оркестър" (1970), "Полицаят се пенсионира" (1970), "Лудостта на величията" (1972), "Приключенията на равина Жакоб" (1973)... На 15 март 1973 г. удостояват вече знаменития актьор със званието "Рицар на почетния легион". Но скоро след това той спира да се снима поради сериозно влошеното си здравословно състояние - през 1975 г. получава два инфаркта. Популярността му започва да избледнява и в този момент Клод Зиди го кани да участва в "Крилце или кълка". Отначало Луи отказва, но не след дълго пристига в Париж и се заема с филма.
Освен поредицата за Сен Тропе, Жиро снима с Луи дьо Фюнес "Голямата ваканция" (1968), "Скъперникът" (1980) и "Зелева супа" (1981). През 1982 г. Луи и Мишел Галабрю (в ролята на адютанта Жербер) си партнират в "Полицаят и полицайките" - последния филм на Жан Жиро, който умира по време на снимките. Филма завършва помощник-режисьорът Тони Абоянц. Скоро след това, на 27 януари 1983 г., и Луи напуска този свят - умира в дома си в Нант от инфаркт едва на 68 години. Погребан е в съседното градче Льо Селие. В края на живота си е удостоен с почетен "Сезар".

Музей в Льо Селие разказва за живота му

През лятото на 2013 г. в Льо Селие е открит музей на знаменития французин по инициатива на местни жители. Там се намира дворецът Дьо Клермон, в който актьорът прекарва голяма част от живота си. Експозицията разказва не толкова за екранната му кариера, колкото за живота му. В музея има видеозала, където посетителите могат да видят малко известни на широката публика интервюта с хора от района, познавали Луи дьо Фюнес. На всеки два месеца се организират прожекции на филми с негово участие. Почитателите му имат възможност да се разходят по маршрута "По стъпките на Луи". А всичко за живота му е разказано в книгата на Бертран Дикал "Луи дьо Фюнес - гримаси и слава".

24-годишна актриса показа колекция за идола си

В началото на март т.г. в Париж бе открита изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на Луи дьо Фюнес, който на 31 юли би навършил 100 години. В изложбата, подредена в новото културно пространство "Крус", в близост до Сен-Жермен-де-Пре, бяха показани повече от 300 киноафиша на филми с негово участие, фотографии, факсимилета от статии, редки изображения от първите му филми. Между най-интересните е тайландски афиш за "Полицаят и извънземните". Представен бе и италианският афиш в стил Джеймс Бонд за "Замразеният", както и серията от марки, пусната в Конго по повод на 30-ата годишнина от кончината на актьора. Повечето експонати са подбрани от частна колекция на неговата страстна почитателка Мари Ридел - 24-годишна театрална актриса. Изложбата остана в културния център "Крус" до края на март, след което бе прехвърлена в музея в Льо Селие.