Лукс и бедност - ръка за ръка

Гледайки всекидневно от тв екраните изявите на отговорните хора във властта, оставам с твърдото убеждение в истината на това смазващо съотношение между богатството и бедността. Категоричен пример в това отношение са и гарантираните високи заплати на народните ни избраници или така наречените "народни слуги". Далеч от отчаяните бедняшки електорални среди и техните крещящи недоимъчни проблеми.
"Ситият на гладният не вярва!" Каква неопровержима истинност на популярната народна мъдрост. Милиони са несмущаващо потрошените в това отношение народни левчета, особено от парламентарните среди. Няма обаче и елементарни признаци за промяна. Продължава изцяло необезпокоявано да доминира само престъпното и напълно безотговорно ширещо се партийно разслоение, с милионни разхищения.
Докога, Господи? Ще продължава този днешен безотговорен финансов и икономически колапс и хаос в нашата мила опоскана Татковина? С ширещата се немотия и растящата мафиотизация. Пропастта е огромна и все по-задълбочаваща се.
Най-фрапиращият пример в това отношение е монополната съсипваща енерго робия. Що за огромна наглост е тази чуждопоклонна зависимост? Да не говорим за милионите разходи за издръжка и в десетки пъти превисоки заплати на чуждия  административен персонал. Както и тези за изкуствената контролна пирамидална структура ДКЕВР, на чийто шеф е гарантирана заплата в хиляди лева.
На фона на тези разединителни отношения между "лукс и бедност" са необходими спешни решения за конституционни промени в параграфа за броя на депутатския парламентарен състав и партийните субсидии. С непрогледни капаци към народните неволи. Това, сравнително все още примиренчески търпимо съотношение между богатството и бедността, може в един момент да бъде опасно взривено.
Всяко търпение, според народната мъдрост, си има начало и край. Само дано не се окаже много късно, сложно и опасно. Ръцете да разминат посоките, а търпението да прелее.
Дано най-сетне се намери някой истински предан народен Българин, който да сложи жадуван ред в тази днешна съсипана наша полудържава. Изглежда вече друго спасение е невъзможно.

Пенка НЕНОВА, Казанлък