Лява тъга вдясно

Новото поколение десни шамани е ярък случай на еволюционен срив. Дори като изпълнители на политически поръчки не ги бива много. Един от новоназначените гурута на Реформаторския блок Даниел Смилов вчера обяви помпозно: "Радикално лява политика би отчуждила голям брой избиратели от БСП". Това само десничар може да го измисли, и то прекарал в кома последните 15 години. Типичен опит за политическо инженерство - БСП да бъде държана в скучните и убийствени рамки на политиката на статуквото, която превърна българския преход в скотобойна.
Липсата на радикализъм в БСП системно разочароваше хора, защото вписваше партията в статуквото. А това е самоубийствено за лява формация, поставила си за цел радикална трансформация на обществото и яростна борба с бедността.
Радикалната лява политика не е поход към изолацията, а единственият начин за придобиване на нова легитимност и автентичност. На 25-ата година от безумието обществото е узряло за радикални промени и е време да види реформи в своя полза, а не в угода на портфейлите на олигархичната клика.
Като гледам как градусът на дясното шаманство е в горно "до", как знайни и незнайни журналисти се упражняват върху БСП и как тя е ударила дъното, мисля, че левицата е напипала верния тон в посланията си към обществото. Левият радикализъм е верният подход за съпротива срещу дясната икономическа лудост. С радикални послания и политика България може да стане отново социална държава. Социалист от радикално лява политика не се плаши. Нейното отсъствие е повод за тъга и отчуждаване.