22 Септември 2020вторник14:38 ч.

Венецуелският президент Николас Мадуро показва на пресконференция през май паспортите на двамата американски наемници, задържани при опит да организират военно нападение в страната, за да отстранят Мадуро от власт...

ГЛОБУС

Лявата вълна в Латинска Америка

Това е "розов прилив", който иска не да унищожи, а да моделира пазарната икономика за повече социална справедливост

/ брой: 147

автор:Елиана Иванова

visibility 622

Краят на военните диктатури в Латинска Америка постави страните от региона пред нови предизвикателства и търсене на нова индивидуалност. Започналата глобализация изважда на преден план все по-належащият и актуален проблем за геостратегическото място на Латинска Америка в международните отношения. 

Провалът на консервативния неолиберализъм, задълбочаващото се неравенство, увеличаващата се бедност, високите нива на корупция, сложните социални взаимоотношения в обществата на Латинска Америка дават силен тласък на набиращата инерция лява вълна в този регион. Възходът на левицата в Латинска Америка, по-известен като "розов прилив", е феномен, който преобладава в политическата палитра на латиноамериканските държави през първото десетилетие на XXI век. За негов най-силен привърженик и лидер бихме могли да посочим Уго Чавес, който оглавява Венецуела след победата на изборите от 1998г. Непосредствено след нея Бразилия, Чили, Еквадор, Уругвай, Аржентина, Никарагуа и Боливия бързо се хващат за лявата алтернатива като за спасителен пояс, който трябва да даде тласък на икономиката на тези държави и да сломи бедността, неравенството, половата дискриминация, както и да гарантира правата и бъдещето на индианското население. С термина "розов прилив" се отбелязва и стремежът към демократизация на региона. Левият завой на страните от Латинска Америка е последван от кратко обръщане надясно (Аржентина и Бразилия), но през 2018-2019г. левите идеи са отново във възход и дори държави като Мексико, които са традиционно доминирани от политическата десница, решават да експериментират с обновена лява политика. 

Разпадането на Съветския съюз през 90-те години успокоява САЩ, който спира да гледа на левите правителства в региона като на заплаха за своята сигурност и дори са отворени за диалог с тях. Това дава възможност на левите сили да закрепят своите позиции и да натрупат политически опит. Провалът на следваните неолиберални политики и неуспехът с приватизацията, съкращаването на социалните разходи и чуждестранните инвестиции оставят страните с високи нива на безработица, инфлация и нарастващо неравенство в началото на новия век. Социалните платформи на левицата, които бяха съсредоточени върху икономическите промени и политиките на преразпределение, предложиха атрактивна алтернатива, която мобилизира големи групи от населението в региона да гласуват за леви лидери. Уго Чавес, Луис Инасио Лула Да Силва и Ево Моралес не след дълго прегръщат прозвището "тримата мускетари" на левицата в Южна Америка.

Да разгледаме спецификата на лявото в Латинска Америка. 

Особеностите на този регион не могат да позволят генерално идентифициране и определяне на процесите, които протичат в него. Необходимо е много добро познаване на историята, културата, проблемите и тенденциите във всяка една от страните в Латинска Америка, за да бъдат разбрани политическите избори на всяка една от тях. Въпреки, че повечето държави от региона споделят много общи черти и съдби, трябва да се отбележи, че едновременно с общото говорим и за много различни по своята същност процеси. Именно по тази причина, говорейки за левите вълни в региона, не може да се открие единен модел на ляво разбиране. Ако трябва да се направи сравнение с Източния блок от времето на Студената война, там е видно, че страните следват идентичен модел по примера на Съветския съюз. Освен това, левите движения от онова време се определят като "комунистическа заплаха" или още "червена заплаха". Лявото традиционно се отъждествява с червения цвят. Както стана видно за подобна тенденция не може да става дума в случая на Латинска Америка. На първо място може да отбележим цветовата гама. Говорим за "розов прилив", не за "червен". Розовото е индикатор за друга, нова левица, която има различна визия за модернизация на своите държави и за нова социална политика. На практика левите сили в Латинска Америка са възприели капиталистическите инструменти на пазарната икономика, но имат желание да ги моделират по начин, който ще спомогне за преодоляване на бедността и безработицата в държавите от региона и ще засили геополитическото значение и влияние на тези страни не само на местно ниво, но също така и в международен план. С началото на "розовия прилив" се прави амбициозен опит за обединение на региона под обща кауза. Скоро става ясно, че единството региона е много сложна задача, чието решение ще се търси напред в бъдещото. 

Експертите разделят левите течения в Латинска Америка основно на три течения. Първото либерална демокрация, най-яркият пример за която е Чили. Към този модел може да се прибавят още правителствата на Лула Да Силва в Бразилия и на Табаре Васкес в Уругвай. Второто течение е радикална демокрация или радикален популизъм - с този вид ляво управление се свързват Уго Чавес и впоследствие наследникът му Николас Мадуро във Венецуела, Ево Моралес в Боливия и Даниел Ортега в Никарагуа. За него можем да отбележим, че се наблюдава и политизиране на военните, особено в случая на Венецуела. Третото течение има смесен характер:  например Аржентина. 

Постиженията на антилибералните правителства

Независимо как ще бъдат определени левите движения в съответните държави в Латинска Америка, не могат да не бъдат отречени следните постижения на левите правителства. Ево Моралес, който е и първият лидер от индиански произход в региона, получава международно признание за усилията си в борбата и намаляването на бедността в Боливия, икономическия растеж, подобряване на живота на коренното индианско население, правата на жените. В Бразилия ситуацията е подобна. Социалната програма на Лула Да Силва се нарича "Без глад" (Fome Zero). Президентът на латиноамериканския гигант намалява значително глада, бедността и неравенството в страната и влага значителни усилия  за подобряване на здравната и образователните системи. При неговото управление Бразилия се присъединява към глобалната група  БРИКС (Бразилия-Русия-Индия-Китай-Южно-Африканската република) и се превръща в един от водещите икономически фактори в региона. Икономически подем се забелязва и в страни като Еквадор, Никарагуа, Ел Салвадор. Във Венецуела Уго Чавес инициира различни социални програми, които трябва да се справят с бедността в страната, да решат икономическото изостаналост, да подобрят здравната система, да намалят безработицата. 

Поддържането на активни и здрави връзки с Китай, Русия и Иран несъмнено благоприятстват поетите инициативи на латиноамериканските страни. С особено значение за подема на икономиката е богатството от нефт и природен газ, както и на мед, което неминуемо привлича Китай и китайските инвестиции. 

Особеност на Латинска Америка е цикличността на управляващите сили. Наблюдава се едно редуване на леви и десни правителства, като изглежда, че левите сили надделяват. Към средата на 20-те години на XXI век реформите, предприети от левите правителства в Латинска Америка, и особено икономическите, започват да буксуват и съответно постепенно пада доверието към тях. В Аржентина на власт идва десницата, оглавена от Маурисио Макри. В Бразилия Дилма Русеф е обвинена в корупционни схеми, доказателства за които така и не се намират. Венецуела е изправена пред политическа криза, последвала след идването на власт на Николас Мадуро и нестихващия сблъсък с опозицията. Десните обаче се опитват да прилагат остарели неолиберални политики, които не могат да се впишат в съвременната действителност и да решат належащите икономически и социални проблеми. През 2019г. перонистите се върнаха на власт в Аржентина, след като правителството на Макри задълбочи икономическата криза, а традиционно дясно ориентирано Мексико премина към ляво управление в лицето на Обрадор. 

Клатушкането между лявото и дясното 

в Латинска Америка, разбира се, е повлияно и от политическото присъствие на САЩ в региона. Обвиненията срещу левите правителства, които паднаха от власт през 2015- 016г., всички от които обвинени в корупционни схеми и измами, са инспирирани и подклаждани от САЩ и техните локални марионетки, които искат да доминират в своя "заден двор". Колумбия, Перу и отчасти Мексико са традиционни привърженици на американската политика. Венецуела, Боливия и Никаргуа са твърди противници на поддържането на интересите на САЩ в региона. 

Както е известно, проблемът на Венецуела е петролът. Напрежението с Венецуела достигна своя връх в началото на тази година, когато избухна скандалът с опита за преврат срещу Николас Мадуро, в който бяха замесени и САЩ. Характерно за страни като Венецуела и Боливия е обвързването на лявата политика с образа и харизмата на един лидер, който вдъхва доверие на населението и се стреми да поддържа непрекъсната връзка с народните маси. Мисля, че това става видно от реакцията на местните към неуспешния опит за свалянето на Мадуро и подкрепата за неговото управление. 

За успеха на левите сили в Латинска Америка безспорно допринасят и различните неправителствени и регионални организации, като например МЕРКОСУР и ALBA (Боливарска алтернатива). Налице е стремежът към повече независимост на местно и международно ниво. 

Дали левицата ще пожъне успехи в ръководството на страните от Латинска Америка зависи от  визионерство на нейните лидери и на тяхната адаптивност към променящите се реалии. Латиноамериканската левица, сама по себе си, не е продукт и заемка на левите идеи на Западна Европа или тези на СССР. Това са социални движения, израз на социалното и политическото недоволство на мнозинството от населението. 

Половината алкохол у нас бил нелегален

автор:Дума

visibility 622

/ брой: 179

Петкова се активизира за фактурите на "Топлофикация"

автор:Дума

visibility 697

/ брой: 179

Проф. Вучева за новия заем: ГЕРБ никога не се отчитат

автор:Дума

visibility 873

/ брой: 179

Квартали от Мадрид са под пълна карантина

автор:Дума

visibility 263

Ферибот заседна в Балтийско море

автор:Дума

visibility 373

Стрелба в Минск

автор:Дума

visibility 470

Как търпим това десет години?!

visibility 1457

/ брой: 179

Ще покаже ли ЕС сила във външната политика?

visibility 702

/ брой: 179

Датата

автор:Дума

visibility 559

/ брой: 179

Английските "щикове" и 9 септември

автор:Христо Георгиев

visibility 898

/ брой: 178

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ