"Ляво" и "дясно" продължава да има

Напоследък е политическа мода да се твърди, че лявото и дясното са останали в прашасалия гардероб на историята, където тракат скелетите от миналото. Само по себе си отричането на идеологиите също е вид идеология, но това е отделен политически парадокс, който тепърва ще разясняваме.
И все пак европейската политика постоянно ни дава примери за това, че лявото и дясното съвсем не са някакви призрачни наименования на остарели процеси, а реална политическа основа. Тези дни излязоха данни от рейтингите на политиците във Франция. От тях се вижда, че рейтингът на вътрешния министър Манюел Валс рязко е нараснал сред симпатизантите на десницата и е спаднал драматично сред левите избиратели.
Нека после да ни убеждават, че разлика в светогледите няма. Проблемът "Валс" дойде от отношението на френския вътрешен министър към ромите. Той поиска те да бъдат изселени и заговори за тях с език, който напомняше на хитлеристка лексика. Валс, нека да припомним, се опита да развие своите идеи направо на идеологическо ниво и да ги нарече "леви". Мотивира се с това, че лявото било битка с бедността, тоест левият човек не можел да търпи мизерията.
Левите хора във Франция обаче веднага са реагирали на тази подлост. Ляво и дясно може и доста да се уеднаквиха като икономически идеи, но на ценностно ниво левицата и десницата никога не са се доближавали нито за миг. Точно това не успя да разбере Валс. Не можеш да преобърнеш идеите на хората, да ги доведеш до тяхната абсолютна противоположност и да искаш от тях да те следват безропотно.
Ромите във Франция не са само етнически, а и социален проблем, дори ценностен такъв. Левицата не може да се откаже от толерантността като своя основополагаща ценност, защото ако го направи, това я лишава от основен смисъл на нейното съществуване. И резултатът се вижда през социологическите данни. Десните одобряват Валс, но неговата собствена партия не може да приеме езика му, тона му, идеите му. Между ляво и дясно има ценностна граница, която не може да бъде прекрачена. И това е прекрасно. Защото времето на идеологиите не само не е отминало, сега идеологиите се завръщат и първи на историческия бряг ще бъдат изхвърлени тези, които живеят с усещането за политическа и идеологическа всепозволеност.
Трябва да припомним на Валс онази мисъл на интелектуалния кръг Грахките: "Ляв е този, който се опитва да бъде глас на безгласните и да даде сила на безсилните".
Валс направи точно обратното - опита се да задуши безгласните и да се изгаври с безсилните. Това го прави десничар за пример и социалист, достоен за презрение.
Толкова е просто.