Любка Биаджони представи чудесно концертно изпълнение на "Травиата"

Проф. Емил Янев

Въпреки че всеки артист искрено се стреми да превърне всяка своя публична изява в събитие за културния живот в страната, това не се удава всекиму и всякога. Предпоставките за постигането на желания успех са много и разнопосочни - от притежанието на дадена дарба и отлична школовка, през упорития, системен и целенасочен труд, до поредица от неминуеми извънсценични - концептуални, мениджърски и рекламни - дейности, които в голяма степен подготвят успеха.
Всичко това видяхме, събрано в един художествен продукт, при концертното изпълнение на операта "Травиата" от Джузепе Верди на празничния 14 февруари в НДК. Той беше осъществен от добре подбран 10-членен солистичен състав, в пълен синхрон с хора и оркестъра на "София симфоникс", под ръководството на неговата създателка (през 2013 г.) Любка Биаджони цу Гутемберг.
Според замисъла на автора основните персонажи на операта - куртизанката Виолета Валери, влюбеният в нея Алфредо Жермон и неговият баща Жорж Жермон, бяха отлично пресъздадени от чудесните певци - италианското сопрано Марта Торбидони и възпитаниците на българската вокална школа Михаил Михайлов - тенор, и Антон Керемидчиев - баритон. Независимо от по-скромната сценична роля, определена от автора, мецосопраните Даниела Панчевска и Снежина Куманова, тенорите Александър Бараков и Димитър Сашев, баритонът Владимир Саздовски и басите Илия Илиев и Пламен Кумпиков успешно пресъздадоха образите на Флора, Анина, гастон, Джузепе, Барон Дюфол, Маркиз д'Обини и доктор Гренвил.
Безспорно главното действащо лице при осъществяването на този художествен проект бе диригентката Любка Биаджони, която освен това се изяви още като постановчик, сценограф и автор на костюмите. Биаджони изпълни диригентската си роля в концертното изпълнение наизуст, което означава, че е овладяла детайлно композицията на Верди. Отдавна не бях слушал в зала 1 на НДК така добре звуково нюансирано изпълнение на голям изпълнителски музикален апарат, което позволи на слушателите по-добре да вникнат в подтекста на емоционално-енергийните послания, получавани от сцената. Особено впечатляваха тихите динамики и правилно артикулираният тривременен метрум - без нелогичен акцент върху третото време, говорещи убедително за нейния диригентски просперитет. Дебело трябва да се подчертае, че Биаджони се доказа като категоричен артистичен лидер, който умело ръководеше, стимулираше и синхронизираше творческия принос на своите артистични партньори, за постигането на единен художествен подход при реализирането на тази популярна и обичана пиеса.