Любовта и страстта са моя водеща сила като творец

Моника Тошева е родена на 18 юли 1988 г. Завършила е Националното училище за изящни изкуства "Илия Петров" в София със специалност "Живопис". След това става бакалавър и магистър в Националната художествена академия.

- Когато човек се запознае с последната ви изложба, неизбежно се пита, откъде е провокирана темата й - "Таргет". Какво целяхте с нея?   
- Като художник винаги се стремя да бъда искрена в творчеството си и затова подбирам сюжети, които са ме докоснали по някакъв начин или вече съм ги изживяла. Когато избирам дадена тема, обичам да вникна в нея, да я изследвам, преди да я пресъздам на публиката. "Target" е един типичен пример, в който увлечението ми по стрелбата се превърна в моя творческа тема. Веднъж, когато погледнах своя простреляна черно-бяла мишена в залата по стрелба, се вгледах внимателно в попаденията си от куршуми и видях колко различна и живописна следа е оставил всеки един от тях, как никой не е еднакъв с другия. В този силен момент на вдъхновение, аз визуализирах своите бъдещи платна в съзнанието си и вече знаех как и по какъв начин да ги изобразя. Исках да превърна обикновената на пръв поглед мишена в необикновена творба, използвайки живописни изразни средства. Затова избрах да нарисувам серия от мишени, някои класически и често срещани, други създадени от мен, а след това да стрелям върху тях с различни видове оръжия. Посланието, което оставям чрез тях е, че ние всички сме като мишени и често биваме "прострелвани" в живота. Понякога хората се нараняват един друг с действия и думи, които могат да пронижат и наранят, също като куршум, но художникът е този, който ни кара да осъзнаем позицията си и да изберем дали да сме стрелецът или мишената в дадена ситуация, а защо не и полетът на самия куршум.
- Какво усещане искате да оставите у хората, които виждат за първи път картините ви? Какво казвате с тях?
- Бих искала хората да усетят частица от мен и моята душевност. Аз оставям своята енергия в картините си, която се предава у зрителя, и се надявам, че когато той погледне дадена моя творба, ще изпита приятно чувство или емоция, което не означава, че непременно трябва да я хареса, защото да говорим за харесване в изкуството е много относително. Важното е да я разбере и да го заинтригува, да го накара да се замисли какво съм искала да кажа. Все пак, един художник се променя с времето и е нормално да експериментира с различни стилове и техники, да търси себе си непрекъснато. Публиката от своя страна има своите различни вкусове и предпочитания. Аз самата смятам, че съм претърпяла метаморфоза, като художник от студентските си години, мисленето, стремежите ми са се е променили, както и живописните ми търсения. Затова, когато мои клиенти дойдат в ателието ми да си купят картина, могат да избират между стилове и техники. Някои хора предпочитат академичните ми етюди, композиции, натюрморти и пленерски пейзажи, а други залагат на по-провокативните ми теми, като "Target". Често пъти рисувам картини по поръчка, като портрети и дори абстрактни композиции. Последната ми такава беше изключително приятна за мен, защото клиентите искаха да нарисувам серия картини на тема попарт, а това е един от любимите ми стилове в изкуството. За мен е важно, когато хората купуват моя картина, тя да им носи приятна емоция и успокоение, защото ще си я закачат в дома, офиса или на друго място и по този начин тя ще стане част от живота им. Това е непрекъсната връзка, която остава между художника и клиента и е различна от тази между публиката и твореца. Можеш да посетиш една изложба, да я разгледаш, но ако тя не те впечатли, ще я забравиш бързо и ще прекъснеш връзката, но ако те развълнува и разтърси достатъчно, ще я помниш с години.
- Какво ви вдъхновява в творчеството?   
- Много неща ме вдъхновяват, но любовта и страстта са моя водеща сила като творец. Увлечението ми към спорта не може да остане скрито и често пъти рисувам картини на тази тематика. Например, една моя вдъхновяваща среща с Кими Райконен през 2010 г. по време на състезателен кръг от световния рали шампионат, който се проведе на Боровец, ме инспирира да нарисувам серия от платна на тема "Формула 1" и "WRC". Имах възможността да се запозная със звезди пилоти като Дани Сордо, Себастиан Льоб и Себастиан Ожие и дори да гледам финала на световното първенство по футбол на една маса с тях. Това беше толкова вълнуващо за мен, че с лекота работих по темата, която впоследствие се превърна в моя дипломна работа. Спортна концепция избрах за представянето и на първата ми самостоятелна изложба, която беше озаглавена "ФИ(т)НЕС". В нея залагам на изграждането на формата и телата на моделите си, със стегната рисунка и стилизирана плакатна живопис. Този подход, заедно със съчетанието на меката, свежа и цветна тоналност, създава едно усещане за комикс, който е умишлено търсен. Всеки от моделите, които съм подбрала, играе ролята на герой, който работи здраво върху усъвършенстването на физиката си, а това често пъти води до маниакалност. Тук границата между красивото и естетичното и грубото и гротескното започва да се губи, а аз като художник искам да покажа точно това. Затова и в самото заглавие има игра на думи.
- Как бихте определили рисуването за вас - като вътрешна потребност, професия, хоби?
- Рисуването и по-специално живописта е мой начин на живот. Занимавам се с това, откакто се помня. Аз съм една голяма късметлийка да превърна детската си мечта в реалност и сега това да е моя професия. За мен рисуването е и хоби, и професия, изпитвам непрекъсната потребност да го изразявам. От няколко години преподавам частни уроци по рисуване на деца и ученици и мога да кажа, че това ми носи спокойствие и удовлетворение. Като цяло се стремя да се уча на всичко, което е свързано с изкуство и би ми било от полза да вървя напред и да се развивам. Това е и една от причините да започна работа по време на следването си, като галерист.
- Какво е да си художник в България? Смятате ли, че щяхте да се чувствате по друг начин, ако живеехте и творяхте в чужбина?
    - Иска ми се да отговоря по друг начин на този въпрос, но това означава да излъжа. За съжаление, не е лесно да си художник в България, защото пазарът за изкуство е много малък, а хората, които го поддържат предпочитат да инвестират в стари майстори. Би било чудесно, ако колекционерите в България търсят повече млади автори, които да подкрепят, да повярват в тях и да им дадат шанс за изява. И нека не разчитаме само на колекционерите и любителите на изкуство, хората като цяло трябва да усетят нуждата от него. Иначе съм имала няколко възможности да избягам навън, но съм избрала да остана и да бъда художник в България, да се боря тук и сега.
- Какво друго обичате да правите освен да рисувате?
- Много обичам да пътувам и да се вдъхновявам от различни места и култури. Малко хора знаят, но моя страст е поезията и обичам да пиша стихове. Обикновено го правя, когато съм силно вдъхновена от нещо и не ми е достатъчно да пренеса тази емоция само на платното, затова естественото продължение е да го направя в някое стихотворение. Последното ми такова е любовно.
- Има ли цена на бъдеш художник? Какво плаща днес творецът?
- Всяко нещо в този живот си има цена, която плащаме. Валутата може да е време или повече търпение. Лично за себе си мога да кажа, че съм намерила баланса, поне засега. Може да ми отнема малко повече усилия, но това е пътят, който съм си избрала. Аз съм тази, която инвестира в себе си и в това да бъда художник в България. Не казвам, че е лесно.
- Каква е вашата следваща цел (TARGET)?
- Имам своите цели и бъдещи таргети, но за предстоящата 2018 г. бих искала на първо място да защитя своята докторска дисертация, както и да направя самостоятелна изложба. Галерия "Контраст", за която работя, като артмениджър, също има своите интересни проекти и предстоящи събития и изложби, които се надявам да бъдат успешни и да привлекат голяма публика.