Магазин за щастие

Кажете ми колко сте богати, за да разбера дали сте щастливи. Именно така днес може да се перифразира известната поговорка, която чрез качествата на нашите приятели определя личните ни достойнства. Но по-голямото предизвикателство е да погледнем между редовете на резултатите от поредното проучване за връзката между доходите и удовлетвореността от живота.

Колкото и да е отричана, зависимостта на личното усещане за благополучие от социално-икономическия статус винаги е съществувала. И се потвърждава от безброй изследвания, които се надпреварват да "разкриват" голямата "тайна", че жителите на богати страни с високо ниво на БВП се чувстват по-щастливи от населението в бедни кътчета на планетата ни. Обаче експертите така и не успяват да обяснят защо над определена сума (различна във всяка държава) парите вече нямат влияние върху емоционалното състояние на хората.

Феноменът на щастието не може да се принизи до пресмятането единствено на доходите. Няма как само с икономически похвати да се направи категорична дефиниция за онова бленувано доволство, към което човечеството се стреми, откакто свят светува. И от незапомнени времена с това явление се занимават философи, писатели, лекари, психолози, религиозни учения... 

Непоклатимо постоянно изглежда желанието на хората да постигнат усещането, което съответства на представата им за най-голяма вътрешна удовлетвореност. Ако са болни, смятат, че ще бъдат щастливи, когато оздравеят. За истинска сполука безработните приемат успешното трудоустрояване. Има ли по-голямо блаженство за семейства без деца от късмета да се сдобият с потомство... Всеки изстрадал или мечтаещ за нещо съкровено ще добави собствени очаквания и представи за щастие. Само че повечето от тях не се предлагат в нито един магазин. Затова и парите - под каквато и да е форма или количество - нямат особено значение.