Магическото пространство на "Колекционерката"

В Япония съществува термин, "хикикомори", който дефинира самотния човек от нашето съвремие. Неговият проблем може да се опише като страх от риска, като надценяване на потребността от сигурност. Той е настроен срещу всякакви нововъведения - далече от сизифовските задачи, далече от идеята, че всичко се променя, че всичко е поток на възникване и загиване. Той се страхува от онази крачка, която отключва непредвидимото, така режисьорката Катя Петрова определя проблематиката на своята постановка на пиесата на Радослав Чичев "Колекционерката" на сцената на Театър 199.
В този моноспектакъл героинята на Мая Бежанска живее на ръба между измислицата и реалността, между нощта и деня, между земята и небето. Нейната колекция е създадена от измислени неща, приели формата на истинност. Сценичната среда, в която героинята на Мая Бежанска изплита пашкул, в който да се скрие от външния свят, който "се е побъркал", е изградена от сценографката Рин Ямамура. В странна сиво-зелена стая, която явно има множество функции, освен да е просто стая, се е вместил цял вълшебен свят от предмети, части от предмети, парчета мечти, весели кукли и огромни тебеширенобели палта. По стените на стаята-пашкул висят бели силуети на глава, крак, части от един мечтан или може би опасен свят, от тайнствени миниатюрни чекмеджета се подават ръце или ръкавици, изведнъж отгоре се спуска рамка на прозорец, в който весело играе парцалена кукла с червени коси, почти същата като своята стопанка.
Магическо, изпълнено с непрестанно трансформиращи се предмети, пространството в спектакъла неоспоримо се превръща в живо, активно, игриво и играещо действащо лице с поне две лица, две функции и две леко изкривени усмивки. За работата си в спектакъла "Колекционерката" Рин Ямамура е номинирана в категорията "Сценография" за наградата на Съюза на артистите в България Икар 2015.