Мъгливата реалност на европейския проект

Лидерска криза мъчи Европейския съюз, и то не от вчера. Не при едно и две сътресения евроелитът демонстрира безпомощност и неадекватност. В Брюксел като че ли предпочитат да се занимават с ощастливяването на кокошките и изправянето на кривите краставици, отколкото с реалните проблеми пред европейските граждани. Да не говорим, че на международната сцена ЕС все по-стремглаво губи позиции. В тази обстановка традиционните политически партии са загубили доверието на своите поддръжници, които все по-често залитат по крайни течения, защото те дефинират точно проблемите. Не дават обаче решенията. Запълването на този вакуум е шансът на традиционното ляво и дясно да си върне позициите, защото, знаем, всяка крайност е опасна. Сега е и времето - в навечерието на 60-ата годишнина от Римските договори е необходима както равносметка, така и план за нов път пред Евросъюза. За това клишетата за общоевропейски решения, "Заедно сме по-силни", "Да бъдем солидарни" и т.н. не са достатъчни, дори дразнят ужасно.
Именно на клишетата заложиха евродепутатите от ЕНП Андрей Ковачев и Светослав Малинов при дефинирането на основните проблеми пред ЕС и неговите перспективи. Заедно с колегите си Георги Пирински от Групата на социалистите и демократите и Ангел Джамбазки от Европейски консерватори и реформисти, те участваха в организираната от Информационното бюро на ЕП в София и Дипломатическия институт към МВнР дискусия "Бъдещето на европейския проект". Между другото струва си да отбележим дочут разговор между гости на събитието. "Защо проект, ЕС не съществува ли, не е ли даденост? Проект означава нещо, което предстои да се реализира", коментира една дама. И има право... ЕС е реалност, макар понякога да ни се струва твърде имагинерен, което си има своето обяснение - т.нар. евролидери се държат така, все едно обитават някаква въображаема реалност, слънчева и безоблачна. Само че реалният ЕС е обвит в непрогледна мъгла. Какво трябва да се случи, за да се прокрадне слънчев лъч?
Социални държави в социална Европа - така вижда успешното бъдеще на ЕС евродепутатът Георги Пирински, който открои социалния аспект като много важен в този дебат. "Десните виждат това развитие по пътя на Плана "Юнкер". Левите смятат, че неговите инструменти имат своето място, но само като добавка към кохезионната политика", отбеляза Пирински. Всъщност Планът "Юнкер" налива пари там, където вече тече обилно, т.е. идеята е да се инвестира там, където се очаква по-добра печалба. При това положение какво се случва с най-изостаналия и най-беден регион в Европа - Българския Северозапад? Въпросът е риторичен.
Като основен проблем пред ЕС евродепутатът от БСП определи кризата на доверие в институциите, в ЕС такъв, какъвто е сега. Според проучвания на Евробарометър мнозинството от гражданите одобряват членството в ЕС по принцип, но не го харесват в този му вид. Главна причина за това отношение, по думите на Пирински, е чувството на несигурност след кризата от 2008 г., която остави тежък отпечатък върху мнозинството от европейските граждани. Неясните перспективи допринасят за това чувство. А и статистиките са отчайващи - тревожно голям е процентът на младите европейци, които смятат, че ще живеят по-зле от своите родители. "ЕНП поставя в центъра въпросите за сигурността, но тя тръгва от ежедневието на хората - достойна работа, качествено здравеопазване и т.н., и е възможна само в парадигмата на социалната държава", убеден е Пирински, който определи като крачка в правилната посока споразумението за създаване на Европейски стълб за социални права. Действително ЕС налага финансови и икономически критерии на членките, но едва сега започва да говори за социални.
Естествено "Брекзит"-ът бе сред основните теми на дискусията. Георги Пирински го определи като ясна индикация за проблемите и тендециите пред ЕС, като знак, че евроинтеграцията може да има и обратен ход - нещо, немислимо допреди години. От своя страна, въз основа на "Брекзит"-а Светослав Малинов направи прогноза за предстоящите избори във възлови европейски държави - Холандия, Франция, Германия. Давайки за пример резултата от президентския вот в Австрия, където по думите му австрийците са се уплашили, че крайнодесен може да стане президент, Малинов изрази увереност, че ефектът на доминото няма да бъде наблюдаван на предстоящите избори в изброените страни, тъй като ще се засилят европейските центростремителни сили. Струва си да отбележим, че изборите в Австрия имаха, меко казано, странен развой - първо, непризнат вот по пощата, после пък проблеми с лепилото... Нещо гнило?!
Национален суверенитет и национален интерес бяха опорните думи в позицията на Ангел Джамбазки. Именно тези думи все по-шумно отекват в различни краища на Стария континент. На основата на националния суверенитет да формулираш и отстояваш националния интерес - такава е успешната формула според Джамбазки. За разлика от него Малинов е категоричен, че не е нито възможен, нито желателен суверенитетът в стария му обем днес, предвид глобалните предизвикателства.
"ЕС не е нещо извън нас, кацнало в Брюксел. ЕС е това, което страните членки му позволят да бъде, от тях зависи как ще се решават проблемите... Решенията се взимат от националните правителства на Европейските съвети, а често у нас, а и в други страни се втълпява усещането, че Брюксел ни налага", смята Андрей Ковачев. Ами, г-н Ковачев, именно доскорошният премиер от вашата партия обичаше да нарича именно Брюксел, воглаве с Меркел, началници и без да се притеснява, да изтъква, че ние слушаме и изпълняваме каквото ни кажат. А след онзи триумфално представен от Борисов и медиите папагали съвет, на който уж се чу нашата дума и ЕС ни отпусна едни пари, впоследствие се разкри неприятната истина - тези средства са за нови бежански центрове, при това поискани от българското правителство. Всичко това във връзка с отстояването на националните интереси, което не противоречи на еврочленството ни и участието ни в каквито и да е било обединения...
Да се върнем на изгубеното доверие, което, както отбеляза Ангел Джамбазки, е особено ниско сред гражданите на носещите европейската конструкция държави, а не в източните членки. Една от причините за него според Джамбазки е залитането безгранично далеч на европейските политици в политкоректността. "Съюзът, смята той, трябва да се съсредоточи върху сфери, които не се намесват в регулациите на националните държави, а там, където може да добави стойност, да бъде по-гъвкав, по-демократично отговорен." По думите му Европейската комисия не трябва да се превръща в правителство, а да остане изпълнителен орган, да не надскача тази си роля и да прави политически внушения. В Съвета трябва да е единствената политическа тежест. Недоволството се поражда от отношението на тези по върховете, отбеляза Джамбазки, като припомни пренебрежителните реакции по отношение на британците след референдума.
Дискусията не пропусна и въпроса за новоизбрания американски президент Доналд Тръмп, който с изказванията си доста разтревожи европейския политически елит. ЕС се стресна от сменения повей откъм Вашингтон и сега не знае накъде да поеме, каква позиция да заеме, защото не е свикнал сам да си я формулира, все нечия друга трябва да следва.
В началото модераторът на дискусията - журналистът от Дарик Кирил Вълчев, освен Тръмп, цитира и изказване на филипинския президент Родриго Дутерте, който казва: "Майната му на ЕС". Докато всички демонизират Тръмп и леят страдалчески сълзи за претендентката му демократката Хилъри Клинтън, трябва да припомним абсолютно същото изказване на вече бившия помощник държавен секретар от администрацията на Обама Виктория Нюланд, станала по-известна именно като г-жа "Майната му на ЕС". В този ред на мисли трябва да подчертаем и една реплика на украинския посланик в София Негово Превъзходителство Микола Балтажи - за хибридната война, красноречиво визирайки Русия. А къде е днес Евросъюзът в украинската криза? Защо така бързо, заедно с Вашингтон, Брюксел загуби интерес от Киев и евроинтеграцията на Украйна, която върви стремглаво към дъното, или по-точно вече копае и под него?
Пирински, от своя страна, определи неотдавна приетата от Европарламента резолюция за борба с пропагандата, която апропо приравнява Русия и "Ислямска държава", като неуместна. По думите му тоталната пропагандна война е факт, но тя не се води от само една страна.
За съжаление, въпросът за отношенията между ЕС и Русия не бе засегнат повече от това. Незададен остана и въпросът за безсмислената санкционна война, която постави европейското земеделие под голям натиск. Незададени останаха и въпросите, касаещи Турция и позицията на ЕС за случващото се в южната ни съседка след опита за преврат миналото лято. Турция бе засегната само що се отнася до мигрантското споразумение, което според Малинов работи, според Джамбазки - не. А защо Брюксел мълчи по въпроса за погазването на демокрацията в страната? Защо не казва нищо за залетия от жалби на турски граждани Съд по правата на човека в Страсбург?
Що се отнася до равносметката на българското еврочленство, като цяло липсваха като че ли конкретни и убедителни позиции. Ето Ковачев например изтъкна построените метростанции през този 10-годишен период! И ако не бяхме станали членки през 2007-а, сега щяхме да бъдем много по-лесна плячка на други сили, отбеляза евродепутатът от ГЕРБ, очевидно визирайки демоничния Кремъл. Кога ще дойде прозрението, че такава политика само вреди?
 Във връзка с предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС Пирински подчерта, че България трябва да се покаже като добър модератор, да бъде особено умела да прокара своите интереси в дневния ред на ЕС.
Дипломат от румънското посолство засегна темата за Шенген, болна и за България, макар че в тази ситуация в Европа реално Шенген не функционира. Според Пирински Хърватия, като че ли се приближава по-бързо от нас до членство в зоната без граничен контрол, което е недопустимо. Малинов пък е категоричен, че Шенген има връзка с мониторинга, "каквото и да говорят".
"Нека Европа да е семейство от нации, които все по-добре се разбират помежду си, все повече се харесват, правят все повече неща заедно, но които ценят своята национална идентичност не по-малко от общата ни европейска кауза", каза в прословутата си реч в Брюж Маргарет Тачър. Навярно е добре настоящите европейски лидери да се вслушат в тези думи, имайки предвид положението, в което се намира ЕС. Положение, в което Берлин диктува правилата.