Магнитен Лондон с две лица

Един от първите въпроси, които се задават в традиционен британски хотел, е каква закуска предпочитате - континентална или английска. Така е в "разкрачения" между Европа и консерватизма на Острова Лондон. Която и да изберете, все ще се сетите за известния черен английски хумор. А ако се окаже, че едно от гумираните "континентални" сиренца е мухлясало, нищо не остава, освен да си припомните познатото "случва се и в най-добрите семейства", защото фактът се приема повече от спокойно от обслужващия персонал и то без компенсация. Такива сме си ние, балканците, всеопрощаващи и великодушни, най-вече към новите братя. А персоналът, между другото, е от Молдова. Но когато следва препускането по "Оксфорд стрийт" и "Риджънт стрийт" няма как да не си кажеш, че "империята си е империя". Защото всичко е премислено така, че за обере до шушка парите на хилядите "континенталци", които създават чувството за човешко наводнение в дните около посрещането на 2015 година.
Всички магазини работят от 7 до 21 часа, а повечето супери - денонощно. Намаленията бодат очите с 50-70% и то реални. "Маркс и Спенсър" са десетки, а по петите им е американската "Wallis". Те така се и рекламират, заедно, по онези червени обиколни автобуси. Заведения и ресторанти, закусвални и лавки не спират за миг, за да задоволят огладняващия през час турист, предпочел за Нова година английската столица. Любопитното е, че се чува най-вече арабска реч, после японска, италианска или испанска, но не липсва и руската. Сякаш германците са предпочели ски-ваканциите, а индийците се приемат за свои, т.е. само многобройните торби с фирмени надписи биха издали временното им присъствие в Лондон. Пазаруват като за последно хората и пълнят хазната на Нейно величество. За целта тази година е измислен нов експеримент. Заплащат се 10 паунда на човек за място около Темза, където след като си стоял 3 часа прав, можеш да се похвалиш у дома, че си гледал на живо прословутите 10-минутни фойерверки в 12.00 ч., минаващи през "най-голямото в света виенско колело". Онова колело, което го има на всички картички "за спомен" с 31 кабини, колкото са лондонските квартали. А в тези дни почти всяко от 25-те места в кабините е пълно и то до късна доба. Оказва се, че повече от 100 хил. души са стояли около Темза в новогодишната нощ и са осигурили няколко спокойни финансови дни за кмета на Лондон поне в началото на 2015 година.
Е, транспортният хаос след приключване на "масовото посрещане на празника" настървява цялата английска преса на следващия ден, но поне е бил безплатен и с толкова много "бобита" на глава от присъстващите, че можем спокойно да преглътнем числеността на нашата полиция. Да, ама "бобитата" не само са любезни, добре екипирани, с мегафони и даващи указания кой къде да минава, за да спести време, че създават чувство за сигурност и висок професионализъм. Независимо от арестите на 90 (!) препили британци. Ти да видиш, при този милионен човешки поток! Не пият "пенливо вино" тези англичани в новогодишна нощ, видно е, но явно бирата им е дошла в повече. Разпилените кутии издават предпочитанията. Няма как, алкохолът е доста скъп и ние неминуемо се сещаме за Слънчев бряг. Струва ни се обаче, че тази "финансова инжекция" с 10-те паунда ще бъде за първи и последен път. Поне така мисли част от пресата. "Целта не оправдава средствата", пък и по ТV се вижда далеч по-добре. За европееца е трудно да проумее как може галерии като националната с безценните платна на де-що се сетиш световен художник от ХVI та до ХХ век да е безплатна и да работи през всички празнични дни, а да искат по 16,5 паунда на човек, за да разгледа катедралата "Св. Павел" (St.Paul,s Cathedral). Да, умеят да привличат посетители британците, пък и знаят къде и как да прибират скътаните им средства.
"Ковънт Гардън", театри и "Роял Албърт хол" работят без почивка, повечето с цени на 50% и всички са пълни тези дни, защото това е другата традиционна атракция на Лондон, особено ценена от просветените хора. Едва ли и на "Бродуей" мюзикълите са толкова пищни и завладяващи, а същите тук се играят от години. Но самите англичани държат палтата си на коленете по време на представленията, защото гардеробът струва 1 паунд. Пестелив народ, може би.
Другото са "забележителностите" на Лондон и едва ли има турист, който да е пропуснал смяната на караула пред Бъкингамския дворец, да не е видял Парламента и Биг Бен, да не е посетил "Тауър бридж" и т.н. На 1 януари бе организиран парад из цял централен Лондон, в т.ч. и покрай "Даунинг стрийт", с мажоретки и духови оркестри, както се прави в САЩ, за да се разнообрази туристическата душа и да останат не само приятни спомени, но и желание за ново посещение. Странно е да се видят магарета пред Бъкингамския дворец, но облечените като дворцови дами ездачки на красиви коне предизвикват фотографските умения на стотиците ранобудни посетители. Важно е да се изкушават туристите!
Да, ама изкушените имат очи и за другата страна на монетата и първото, което се натрапва, е, че цели улици и квартали на Лондон са заети от представители на други етноси и религии, че по "Еджуеър роуд", на 100 м от "Оксфорд стрийт", са само арабски заведения и магазини, където се продават дори свещници с форма на арабски шейх. Сред посетителите обаче трудно се забелязват неараби. А китайският квартал в центъра на английската столица е толкова обширен, че ти трябва поне час за надникване. По улиците пък освен туристи крачат предимно представители на британската общност извън Острова или просто емигранти от различни поколения. Пред магазините като охрана задължително стоят само едри "афроамериканци", както ги наричат в САЩ. В масовия градски транспорт, където има задължително видеонаблюдение, шумно се возят с много деца точно такива емигранти, а "кореняците" ги наблюдават мълчаливо, но не и приветливо. Пресата съобщава, позовавайки се на данни от Оксфордския университет, че в Англия живеят и 252 хил. българи и румънци, които през 2006 г. са били само 43 хиляди. Но се посочва, че по-голямата част от тях са студенти и заможни хора, а само една пета от тях не работят.
Друга новина на Би Би Си е, че Бразилия вече е изпреварила Великобритания като 6-та по големина икономика в света, но светъл лъч е, че до 2016 г. ще бъде изпреварена френската икономика. В новогодишната си реч премиерът Камерън постави икономиката в центъра на словото си и твърди, че тази година британците трябва да направят избор между "компетентността" и "хаоса" в предстоящите избори през настоящата 2015 година. Според него, ако случайно лейбъристите дойдат на власт, страната ще се върне назад и няма да се   възстанови. Наложително е придържане към плана от предишните 4 години, което ще гарантира просперитет. И тук вече започват анализите на сериозната английска преса, защото тази година наистина е критична за генерацията, както се изразяват на Острова. Въвеждането на фиксиран мандат на Парламента означава, че датата за избор на ново правителство е известна - 7 май, но това не означава, че точно тогава ще се сформира самото правителство. Разбира се, че с днешна дата е невъзможно да се прогнозират резултатите от предстоящите избори. Ако се следва политическата логика, казват в "Тhe Times", би трябвало Камерън да се върне на "Даунинг стрийт", защото социологически проучвания сочат, че торите водят значително пред лейбъристите. Смята се, че по икономическа компетентност те превъзхождат хората на Милибанд и че електоратът е склонен да им даде втори шанс. Но общият минимален икономически растеж всъщност не е подобрил стандарта на хората и е възможно Консервативната партия на Камерън да не постигне политически дивидент, въпреки констатирано възстановяване в икономически аспект. Общото мнение на повечето наблюдатели е, че нито една от основните партии в кралството не изглежда способна да спечели значително мнозинство, а UKIP (на Фараж) и Зелената партия при всички случаи ще имат повече от 5 процента. Заедно с възстановената шотландска SNP (Шотландска национална партия) те ще осигурят такова фрагментиране в британската политика, каквото никога не е имало. Фараж веднага след 1 януари намекна, че би могъл да подкрепи правителство на малцинство на консерваторите. Всъщност която и от двете основни партии, тори или лейбъристи, да спечели, в каквато и комбинация да управлява, пред Великобритания наистина има две основни идеи за бъдещето.
Милибанд, лейбъристкият лидер, вярва в "голямото правителство" и в централната роля на държавата. Смята, че правителството на Камерън е орязало инвестициите в обществения сектор до 0 и ще настоява за намаляване на дефицита чрез увеличаване на данъците за богатите, а не чрез намаляване на разходите. По все още по не много ясен начин той говори за реформиране на капитализма с цел да направи британското общество по-равнопоставено. Казват, че Милибанд ще се стреми към по-равноправна капиталистическа система, като е уверен, че политиката е навлязла в нова "post new labour" ера. Той е убеден, че неравенството е "чудовището, което дебне Англия", а причината Германия да е толкова успешна икономически се дължи на факта, че немският капитализъм произвежда "по-равни условия", отколкото английският, където доминират "финансовите услуги". Пресата в голямата си част е категорична, че проектът на Милибанд е да следва линията на германския капитализъм и затова го наричат не "new labour", а "neue labour", както се казва на немски. Той съчетава амбиция, използва риторични нападения над хищническия капитализъм, настоява цените на енергията да се държат по-добре, да се увеличат данъците за богатите, да се въведат допълнителни данъци за къщи, които струват повече от 2 млн. паунда и точно това кара експремиерът Тони Блеър да казва, че е "отишъл много наляво". Всъщност въпросът е дали с такива послания могат да се спечелят изборите, а не дали тази политика е правилна или не. В отговор на упреците на Блеър за "крайно лявото" в програмата му, Милибанд заявява, че Блеър "принадлежи на миналото", а практически липсата на разлика между ляво/дясно само доказва, че няма нужда от "център-дясно", което е в основата на вижданията на Тони Блеър. Да, Блеър е печелил в миналото избори, но с цената на твърде голям компромис с електората, а това не е начинът на Милибанд. Лейбъристите могат да спечелят като автентично ляво. Затова неговият лозунг е "нова политика, нова ера и съответно нов labour". 
Точно обратното - Камерън настоява да продължи с още по-големи орязвания на разходите за балансиране на бюджета, подчертава необходимостта от ниски данъци с убедеността, че успешната икономика се развива в среда на ниски данъци, а частният проспериращ сектор е единственият дългосрочен източник на средства в държавата. За него има опасност от разделение сред Консервативната партия във връзка с обещанието му за референдум относно членството на Англия в ЕС, дебат, който вече го е вкарал в преговори за връзките на Лондон с Брюксел. Обещал е предоговоряне на условията за членство в ЕС, а после референдум през 2017 година. Ако спечели изборите. Това е беглият преглед на английската преса в първия ден на 2015 година.
Каквито и да са посланията на водещите политици в Англия, няма съмнение, че в навечерието на изборите повечето критични теми ще бъдат "замъглени", че ще се дават обещания, които няма как да бъдат изпълнени, а дебатите относно благосъстоянието и миграцията ще продължат в същия дух. Във външната политика обаче ще се продължи "политиката на изолационализъм", което всъщност е изразяване на загриженост за ужасите в света, увеличили се напоследък, но без желание за действия. Урокът от Ирак се възприема болезнено на Острова. Въпросите за   "идентичността" са тема за дебати в цялата сериозна английска преса и се отнасят до връзките на кралството с Европа, проблемите на миграцията и тези за данъците/разходите. Англичаните се надяват, че предстоящите тази година парламентарни избори ще дадат отговори на въпросите. От 2 януари вече тече времето за поставяне на въпросите и търсене на печелившите отговори от политиците. Оказва се, че англичаните не са толкова търпеливи, колкото сме ние, но в крайна сметка проблемите им не са по-различни от нашите. Най-вече в сферата на здравеопазването, образованието и дори... правосъдието. Поне така твърдят редица журналисти зад Канала. Другото е да се научим да ползваме само положителни практики и да имаме и ние критично око за важните проблеми. А те са глобални.



На 1 януари бе организиран парад из цял централен Лондон


Англичаните свързват много надежди с 2015 година


Снимка БГНЕС
В Лондон се готвят да посрещнат и китайската нова година



Пред "Ковънт Гардън"


Магарета пред Бъкингамския дворец на 1 януари