Махането на ПСА няма да промени историческата истина

Георги Караславов

Съществува действащ Междудържавен договор между България и Руската федерация за приятелски отношения и сътрудничество, подписан на 04.08.1992 г. от президентите Желю Желев и Борис Елцин. В чл. 14 от този договор България и Русия поемат изричния ангажимент взаимно да опазваме паметниците си - и исторически, и паметници на култура, с които взаимно се представяме в двете държави. Също така има и подписан документ между Георги Първанов и Владимир Путин за развиване на двустранните отношения.

Отделно от тези двустранни договори, следва да се спомене за съответните резолюции на ООН за защита на паметниците по повод Втората световна война, както и тази от скоро, с която се осъжда възхваляването и героизацията на нацизма в Европа.

Германия, Австрия, Словакия, Чехия, Унгария, Армения, Естония не бутат паметниците от годините на Втората световна война. Защо? Има Европейска културна конвенция от 1954 г., приета в Париж. Съществува Европейска харта от 1975 г. за архитектурното наследство включително и Препоръка на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 1979 г. за съхранение на европейското културно наследство, включително и Конвенция за запазване на архитектурното наследство на Европа от 1985 г., в която в чл. 1 изброява видовете паметници, като в чл. 3-5 държавите изрично се задължават да опазват тези паметници.

Общината може да решава да маха Паметника на съветската армия, но следва да се прецени какви последствия ще донесе такова действие. Или България ще се нареди солидарно в истерията, обхванала Полша, Прибалтийските държави и Украйна където всичко свързано и минимално с Царска Русия, СССР, Русия следва да бъде унищожено. Но това няма да промени историческата истина.

Бутането на Мавзолея на Георги Димитров промени ли с нещо живота ни? Станахме ли по-свободни? По-богати? По-мъдри? По-уважавани в Европа?

Спомнете си истерията в САЩ от 2020 г., когато тълпи от варвари унищожиха всички паметници, както на откриватели, учени, писатели, политици, генерали и т.н. изхвърляйки цялата си история в морето или боклука като ненужна. Истерията се прехвърли и в Европа - Великобритания, Белгия, Полша, Прибалтийските републики, Украйна... Това е началото на упадъка на едно общество, което няма нужда нито от памет, нито от история, нито има съвест. Едно общество, стъпило здраво върху елементарните първосигнални рефлекси на варварите.

Следващата стъпка каква ще бъде? Демонтиране на паметника на "Цар Освободител" и реабилитиране на нацизма и фашизма у нас? Ще го възхваляваме и героизираме гордо с влизането ни в някакъв модерен европейски русофобски "Тристранен пакт"?

Когато Османската империя поробва българските земи, унищожава и заличава всичките важни сгради и дворци, събаря стени, обръща в джамии църкви и изгаря книжината с една цел - да нямаме книги, символи, памет, самосъзнание.

Сега сами ще се самозаличим, но... историята има навика да повтаря уроците. А те винаги са безмилостни и горчиви.

Пак ще повторя, това, което обичам да казвам за културата и нацията: Не може една нация да претендира за величие, ако не е получила грамота за величието си от КУЛТУРАТА. А културата не се гради с разрушаване и оскверняване на паметници.

Дали някой от всички вас биха останали равнодушни, ако разберете, че паметникът, където са погребани ваши починали близки, е счупен? Как бихте се почувствали? Същото чувство е и за онези, които са оставили близки по бойните полета както на наша, така и на чужда земя.

фейсбук