Макс Фриш и неговият Дон Жуан
Старозагорският театър представя на 17 ноември постановка по творбата на именития швейцарски писател и драматург
/ брой: 264
С премиера на "Дон Жуан, или Любовта към геометрията" от Макс Фриш (1911-1991) на 17 ноември ще подслади вгорчения напоследък от реформата живот на поклонниците на Мелпомена трупата на старозагорския драматичен театър "Гео Милев", съобщи директорът Ивелин Керанов. Постановката и музикалното оформление са дело на Веселин Димов, сценографията е поверена на Теодора Лазарова и Златна Михайлова, а хореографията е на Валерий Кондратцев.
Тази своя комедия големият швейцарски белетрист и драматург създава през далечната 1953 г., почти десетилетие, след като на сцената на театъра в Цюрих е поставена първата му пиеса "Ето че те отново пеят" (1945).
За пиетета си към творбата на Фриш режисьорът казва: "От многото пиеси за Дон Жуан в световната драматургия тази ми е любима. Тя е интелигентна, забавна, изненадваща и нестандартна. В нея прочутият севилски прелъстител, освен че отново се изправя в двубой с небето, е и сам създател на своя мит и низвергване в Ада. Този спектакъл е за трагикомедията на любовта, за вечния мъжко-женски "театър", за израстването от младостта към зрелостта, за стремежа на мъжа към истината и страха му от женствеността..."
В есето си за Дон Жуан самият Макс Фриш пише: "Ако живееше в наши дни, Дон Жуан (какъвто аз си го представям) би се занимавал навярно с ядрена физика: за да познае истината. И като атомен физик той рано или късно ще се изправи пред избора: смърт или капитулация - капитулация на онзи мъжки дух, който, останал самовластен, очевидно е готов да взриви мирозданието, щом придобие техническата възможност за това... Зад всеки Дон Жуан дебне скуката, макар и прикрита умело от безразсъдна смелост. Това е скука, изпълнена не с прозявки, а с лудории - скука на духа, който жадува абсолютното, но се е убедил, че никога не ще може да го постигне..."
Ролята на главния герой в старозагорската постановка е поверена на Иван Калошев, Миранда играе Силвана Пишимарова, а в образите на отец Диего и Дон Гонсало влизат Христофор Недков и Стефан Делев. Включен е почти целият състав на трупата.