13 Април 2021вторник19:07 ч.

Малките победи на народната тояга

Партиите се опитват да влязат в час, защото разбраха, че губят инициативата, а срещу себе си имат опонент, който задава дневния ред на обществото

/ брой: 67

автор:Валентин Георгиев

visibility 914

Има ли още нечия болна фантазия, която да смята, че протестите у нас били инспирирани от външни сили и употребени просто за "сваляне на законното българско правителство"? Задавам този риторичен въпрос, защото и за най-предубедените ГЕРБ-ови фанатици или любители на конспирацията трябва да е ясно, че клишето "България вече не е същата" лека-полека се изпълва със съдържание. Да, протестите пооредяха и вече не са на първите страници на вестниците и в топновините на телевизиите, но някои от ефектите на събудилото се гражданско общество са видни и трябва да бъдат приветствани.
Нима въобще можехме да си представим, че е възможна някаква промяна само допреди 3-4 месеца? Днес поне сме свидетели на отприщен поток от обещания и отстъпки, на приземени и гузни партии, политици и медии, които се надпреварват да влязат "в коловоза" на обществените очаквания. Разбира се,

времето е предизборно,

спор няма. И много от лелеяните приказки са само "пара в свирката". Но ще бъде нечестно, а и неточно, ако просто иронизираме и омаловажаваме ролята на народната тояга. Ще бъде и фатално пагубно за всички ни, ако спрем дотук и се затворим отново в черупката на онова живуркане, чиято основна цел бе някак си да оцеляваме от ден за ден.     
Да вземем например прословутите ЕРП-та. Да сте чули скоро за заведени нови дела срещу длъжници? А това беше част от обичайната практика на монополистите, които си "развяваха коня" и мачкаха наред. "Това, което научихме през последните два месеца, е, че трябва да слушаме по-внимателно какво ни казват хората и да сме по-диалогични и ориентирани към решаване на техните проблеми". Думите са на регионалния мениджър на ЧЕЗ за България Петър Докладал... Значи опитомяването било възможно! Възможно било монополистът, който миналата година отчете 240% ръст на печалбата си, да започне да се съобразява с клиентите си, а не само да им одира кожите. Ами скорострелно въведените възможности за разсрочване на сметките с цели 6 месеца или двойното удължаване на срока за безлихвено плащане? Да не говорим за самоинициативата на ЧЕЗ да въведе специален "енергиен омбудсман", към който клиентите на компанията могат да се обръщат директно, когато се съмняват в коректното решаване на техните жалби... Дали тези, макар и дребни, отстъпки щяха да са факт, ако не беше народното недоволство и натискът на улицата?
Та дори в заплахата, отправена преди ден от другия мнополист - ЕВН, че ще съди България заради натрупани загуби за 140 млн. лв. от сбърканата ценова политика на ДКЕВР, се съдържа негласен реверанс към потребителя. Забележете, компанията настоява за нови цени на тока от 1 април, но с неохота признава, че имало вариант крайните клиенти да не бъдат засегнати, т.е. да се търси решение чрез вътрешно преразпределение на тежестите в енергийния микс.

Ами "Топлофикация"?

Истинско чудо е, че този мастодонт, закрепостил стотици хиляди семейства, можел да поиска "столичани сами да кажат как да им се смята парното", така че да се стигне до реално отчитане на потребената енергия. Някой може ли въобще да изчисли колко са случаите досега на разни организации на потребителите и на отделни Донкихотовци за неравна битка с монополиста точно по тази линия? Да не говорим за предложенията за по-справедливо определяне на отопляемия обем и сградните инсталации. Или за премахване на лихвите за прогнозните сметки или за отписване на несъбираемите със закон задължения, както и за сключване на индивидуални договори... Видя се всъщност, че ключът за прокарване на въпросните необичайни стъпки идва от общината и Столичния съвет. Хубаво е, че най-сетне и там се размърдаха с идеи за облекчаване на непосилните сметки и натрупания товар, но дали въобще това беше възможно, ако местните избраници не бяха почувствали заплаха за собственото си оцеляване?
Битката с непочтените правила и практики обаче не трябва да спира дотук. Има доста други сфери и дейности, където духът на безконтролното своеволие продължава. Доста "авгиеви обори", като например в банковия сектор, плачат за изчистване и за елементарна хигиена, съобразена поне със спазване на европейските норми и закони. У нас явно те не важат, стане ли дума клиентът да си търси правата, погазени едностранно и безпардонно.         
Протестите срещу безобразията на банките, разбира се, също са факт, но поне засега, за разлика от бунта срещу енергото, нямат голям ефект. А за да има, би трябвало "туморът" да е постоянно на прицел. И не друг, а институциите, от които зависи неговото ограничаване, да бъдат задействани да си вършат работата, вместо мълчаливо да толерират разрастването му.     
И още малки победи, плод на "народната любов", трябва да бъдат оценени, защото нямаше да видят бял свят или да влязат в полезрението на партии и политици без натиска на улицата. Зейналата пропаст на недоверие между двете страни на "барикадата" определено измести фокуса на т.нар. елит върху по-реални и парливи проблеми за решаване вместо върху практики и дейности, където се изливаха народни пари според мерака на съответната управляваща партия през годините. Вече няма политическа сила, която да фетишизира например някаква абстрактна финансова стабилност, която, видя се, бе крепена последните 3-4 години с цената на невиждана икономическа и социална криза. Или мантрата "Магистрали, стадиони и зали", доведена до нездраво обожествяване заради недоизживените инфантилни пориви на един самозабравил се властник.
Да, старите партии на статуквото се

опитват да влязат в час

и да бъдат наново припознати и интегрирани в обществото, защото също разбраха, че срещу себе си имат сериозен опонент, който задава дневния ред, а те губят инициативата. Затова са и опитите за разцепление сред протестиращите, търсенето на всевъзможни начини за дискредитиране, присламчване към едни и отхвърляне на други, ударите под кръста - все неща, познати ни през 23-годишния преход.
Но и без партиите, без политическата система и правила също не може. И само натрупването на малки победи може да доведе след време до по-голяма победа, какъвто всъщност е най-обикновеният човешки стремеж да се живее в една по-подредена правова и справедлива държава.
          

Германия с нови правила срещу коронавируса

автор:Дума

visibility 134

Искат оставката на Шарл Мишел заради "Дивангейт"

автор:Дума

visibility 297

Израел с диверсия в ирански ядрен обект

автор:Дума

visibility 278

/ брой: 71

Възходът на Остап Бендер

автор:Велиана Христова

visibility 540

/ брой: 71

С обич за сънародниците ни в чужбина

visibility 254

/ брой: 71

Тотю Бакалов на 94 години!

автор:Дума

visibility 330

/ брой: 71

Датата

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 71

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ