15 Август 2020събота22:19 ч.

Мануел Муньос Идалго

Срещи

Мануел Муньос Идалго: Авторът, който не се подчинява, плаща високата цена на тишината

Вапцаров жертва живота си, за да промени света, убеден е испанският поет и драматург

/ брой: 235

visibility 944

Мануел Муньос Идалго е испански драматург и поет, роден през 1939 г. в град Алкантария, област Мурсия. Автор е на значителни произведения, посветени и на светите Кирил и Методий и Никола Вапцаров. Почетен член на СБП. Удостоен е с много международни и национални отличия, сред които и орден "Св.св. Кирил и Методий" - първа степен, както и Международната литературна награда "Никола Вапцаров". Почетен гражданин на Велико Търново. В голямото му творчество блестят с уникална стойност поемите, стиховете и двете пиеси, сътворени вследствие изключителните му интереси и задълбочено изследване на значителни теми и събития в българската история и литература.

Пиесата в стихове "Мъдрост и себеотрицание", посветена на светите братя Кирил и Методий, е представена в културния център "Атенео" в Мадрид и е включена в две негови стихосбирки. Преводи на български поети, публицистични статии за съвременната литература и култура на България са публикувани в авторската му колона в седмичника "Ла Расон". Издателството "Български писател" във вариант билингова е издало в две негови книги "Преди да падне нощта" (стихосбирка) и пиесата "Никола Вапцаров - кървавата бразда" (2009 г.) в превод на испанистката Тамара Такова.

Барон Мануел Муньос Идалго е участник в международните софийски писателски срещи "Мирът - надежда на планетата", провеждани в столицата ни от 1977 до 1986 г. В Театър "София" и в Силистренския държавен театър е представена пиесата му "Невъзможна любов" под режисурата на изтъкнатия български режисьор Стефан Стойчев. Произведения на испанския писател са публикувани многократно в български издания.

"Пробуждането от сънищата и мечтите е болезнено"

"Трябва да бъдем гъвкави като тръстиките пред игото на парите, деформацията, рисковете, съмненията, за да запазим силата в себе си, вярата си и достойнството, което, въпреки всичко, остава живо"

"Поезията на Вапцаров е не само ритъм, съдържание и духовна храна за постигане на мечтите. Тя е и за по-достоен живот - без бедност, страх и различия, живот в мир и разбирателство"

"Всички хора, без разлика към коя раса, култура и националност принадлежат, изживяват значението на духовността във всекидневния си живот"

Интервю на Лъчезар Еленков

- Здравей, Маноло! Беседваме в твоя дом в Мадрид, изпълнен с испанско изкуство. Сред него са и образите на светите братя Кирил и Методий, и Никола Вапцаров. Поводът за нашия разговор е приближаващата 110-годишнината от рождението на поета. Кога за пръв път се запозна с живота и поезията му, с неговата голяма обич към човека?

- Посланикът на България в Испания Крум Босев и проф. Хуан Кънчев, испанист и през онези години преподавател в Университета "Комплутенсе" в Мадрид, ме запознаха за първи път с творчеството на поета Никола Вапцаров при срещата ни преди 40 години. Поезията на Вапцаров, която тогава прочетох, ме възхити и удиви с дълбочината и яснотата на своята позиция, а също с неговото отношение към живота, в което изразява уважението си към високите хуманни ценности. Малко по-късно успях да издам в Мадрид неговата стихосбирка.

- В твоята поема "На поета Никола Вапцаров", публикувана на 12 юли 2017 г., казваш: "Пиша стихове за теб, поете и другарю, за да спра сълзите и тъгата си..." Как стигна до тази съкровена изповед?

- Това е нещо фундаментално в поезията, също както и в театъра, в произведение на изкуството, а именно емоцията, която вълнува и движи нашата същност и мислите ни. Поезията на Вапцаров е изцяло пропита от емоция. По същия начин изразявам и необходимостта си да пиша за поета, на когото забраниха да възпре сълзите и мъката си към неоправданите хора.

- Като автор на пиесата "Никола Вапцаров - кървавата бразда", публикувана в двуезичен вариант - български и испански - в издателство "Български писател" и в испанското издателство "Няке" на няколко езика - английски, шведски и испански - преди десет години по случай столетието на българския поет, и която все още не е поставена на българска сцена, какво би споделил пред нашите читатели?

- В театъра на историческа тема, който не манипулира главния герой заради интересите на поредните политици на деня, авторът, следвайки интуицията си, уважението към героя и истината, се сблъсква с най-лошия си враг - неразбирането. Но не всичко е театър! Всичко, което отблъсква зрителя от достоверността, казаните факти и съответния контекст, в случая, когато става дума за познат и известен герой, е измама. Медиите притежават силата да създават чудовища и да зачеркват всичко онова, което не им подхожда. Авторът, който не се подчинява на всичко това, плаща високата цена на тишината. В такъв смисъл за мен беше истинско предизвикателство да напиша театрално произведение, посветено на Вапцаров, в една специална атмосфера и да добавя в пиесата свидетелства от негови съвременници.

- Изразяваш обичта си към родината на Вапцаров и в своята пиеса в стихове, посветена на живота и делото на светите братя Кирил и Методий, която е играна в зала "Мануел де Файя" в Мадрид. Как възприемаш българската духовност, която през вековете подкрепяше и поддържаше самочувствието на славянските народи?

- Всички хора, без разлика към коя раса, култура и националност принадлежат, изживяват значението на духовността във всекидневния си живот. Това е личното и духовното развитие, което помага на човека да оцени сам себе си, а също и на другите около него, за да поемат пътя на продължението във времето. Славянските народи винаги са се отличавали с дълбоката си духовност, която влагат в различните си творчески, религиозни и културни прояви. Двамата братя Кирил и Методий осъществиха приемането на християнството в Моравия. Познавали са местните родни езици, създават Глаголицата. А Кирил превежда Светото писание. По време на моите чести посещения в страната ви усетих, че българският народ нито за миг не се е отричал от религиозната си вяра и винаги е пазил духовността си като най-голяма сила във великите му победи в своята история.

- В навечерието сме на 110-годишнината от рождението на гениалния Никола Вапцаров, един от поетите на България, Европа и света. На 7 декември 2009 г. в Банско ти бе връчена Международната литературна награда "Никола Вапцаров" като признание за твоята изключителна дейност за популяризирането на живота и творчеството на българския поет - един от големите творци на ХХ век. Какво е мнението ти за поезията му?

- Поезията на Вапцаров е не само ритъм, съдържание и духовна храна за постигане на мечтите. Тя е и за по-достоен живот - без бедност, страх и различия, живот в мир и разбирателство. Но, за съжаление, съществуват определени псевдолитературни критици, които налагат собствените си критерии на по-младите поколения и четат поезията на Вапцаров с едноцветни очила. Невинаги най-неподкупните и великодушните поети получават прием и признание, което заслужават в различните житейски ситуации. Вапцаров не е изключение и не се учудвам, че отново го разстрелват. Преди всичко той е голям поет!

- Какво е мнението ти за тази новопоявила се конюнктура?

- Виждам страх и желание да плуват, пазейки дрехите си сухи. Виждам липса на гражданска ангажираност и оръжие за атака, прикривайки се с думата "презумпция". А също доста зле използваната демокрация, за да се оневини преоценката и мнението по отношение на дадено събитие, което издига пречки. Сега всичко е само подобие за постигане на целта. Това явление не е ново!

- Ти си почетен член на Съюза на българските писатели. Какво би пожелал на твоите български колеги в тези времена на бурни промени и емоционална нестабилност, в които предимството принадлежи на диктатурата на парите вместо на човека?

- Да се изгради едно хуманно и справедливо общество е утопия и идеален план, но неосъществим. Ако се лишим от съпричастието и чувствителността, определящи чертите на човеците, за нас ще остане ирационализмът на зверовете. Днес живеем в парадокс - демокрация и диктатура на парите. Това ни причинява отстъпление от свободата. Навярно би трябвало да сменим парите със сделка! Но властниците ще го забранят. Писателите знаят, че пробуждането от сънищата и мечтите е болезнено. За да победим това бедствие, трябва да бъдем гъвкави като тръстиките пред игото на парите, деформацията, рисковете, съмненията, за да запазим силата в себе си, вярата си и достойнството, което, въпреки всичко, остава живо.

- България е една от страните, в която са убити 25 поети и писатели от 1876 до 1945 година. Между тях е и Никола Вапцаров. Как би обяснил истинското призвание на писателя и каква е ролята му днес, за да се промени светът?

- Във всяка страна има непрежалими примери на писатели, отдали всичко срещу идеологията фашизъм, който потиска свободната и достойната личност. В България Вапцаров, както и други герои, стана жертва на политиката на своето време. Той се бореше за благоденствието на народа си с величието на истински борец. Пое върху себе си вината и отговорността на други хора. Беше мечтател, който отдаде живота си, за да промени света. Поет, задължен към себе си - до смъртта, изпълнявайки хуманния си дълг със смелост и обич към човека. Съзнаваше горчивата си самота, защото не е разбиран и подкрепян като личност, като поет. Работи единствено като механик, като огняр... Пречупена е била илюзията му да учи литература в университета. Но той пише стихове за живота и за несправедливостта, с което е пример за днешните писатели. Те също като него желаят да променят света с упорството си, без да свалят гарда и да стават предатели.

- Коя е последната ти пиеса, която издателство "Български писател" ще публикува на български език?

- "Август Странберг, пропастта и разсъмването" - драматично произведение, което пресъздава образа на шведския гений, неговото творчество и човешката му същност - противоречива и вълнуваща по време на пребиваването му в Париж от 1894 до 1896 г. Там се оказва на ръба на лудостта, засегнат от различни враждебни ситуации, от които се отърсва чрез пречистването, съзнанието и волята си! 

- Благодаря за беседата и успех на новата ти пиеса!

Мадрид, есента на 2019 г.

В ПАМЕТ НА МАМА

Утехата не ще издигна като знаме, 

решително отричам болката, с която 

животът и смъртта подобно черно ято 

превърнаха във степ пустинна радостта ми.

Не виждам пролетния лъч на мойто рамо,

цвета на люляка върху реката свята,

след като всичко мое ми отне земята -

душата ми следобедът превърна в рана.

Сега ми липсва смелостта във твойте вени,

ти обич в нас пося и нещо, от което

ръцете ни са пълни със наследство, не от вещи.

Ти нежно, тихо си замина - уморена,

за да изсипе над нас лилии небето

и да се молиш за децата си - сама, горещо.

Превод: Тамара Такова

И църквата във възхвала на Борисов

автор:Дума

visibility 33

Потоп удави Благоевград

автор:Дума

visibility 108

Двама лекари с коронавирус от Добрич са починали

автор:Дума

visibility 272

Румен Гечев: БСП няма да влиза в игрите на Борисов

автор:Дума

visibility 363

Домашните ремонти ще намаляват данъците

автор:Дума

visibility 342

/ брой: 155

Лаптопите най-търсени в кризата

автор:Дума

visibility 282

/ брой: 155

Българите карат най-старите коли в Европа

автор:Дума

visibility 349

/ брой: 155

59 на сто от хората правят застраховки по задължение

автор:Дума

visibility 220

/ брой: 155

Израел възобновява полетите до България

автор:Дума

visibility 215

Франция изпраща военни в Крит

автор:Дума

visibility 440

/ брой: 155

Помпео с антикитайска обиколка в Европа

автор:Дума

visibility 409

/ брой: 155

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ