Маргарин

Борислав Бойчев

Маргаринът е велико европейско кулинарно откритие. Влиза човекът в магазина, минава покрай суджуци, шунки, луканки, разните му там филета, но се мръщи, не го задоволява вече нашенското, окото му в европейското, направо при маргарина отива.
Научи се народът на маргарин и трудно ще го върнеш към старото. Пък и името звучно, европейско! Само като го произнесеш, и устата ти се наливат.
Маргарин!
По-рано много ходех на ресторанти. И сега по навик се отбивам, ала обслужването от ден на ден става все по-лошо. Поседя, поседя и като наблюдавам какво става наоколо и особено пък като прелистя менюто и се запозная по-подробно със съдържанието му, разбирам, че ще ме обслужат много лошо, и си тръгвам. Отивам си право вкъщи, че като извадя маргарина от хладилника, че като му седна. Режа хляб, мажа, ръся със сол и червен пипер, пак режа, пак мажа и ръся и ям.
Един ден си рекох: защо ли не отида в Японския хотел, там ресторантът друг, обслужването също, а кухнята - японска.
На вратата на хотела ме посрещнаха като президент: златни галуни, поклони, полилеите блестят, подът свети, покривките бели и колосани, сервитьорите облечени като адмирали, с едната ръка носят над главите си сребърни подноси, а другата им ръка стои на кръста и не вървят, ами се плъзгат по паркета като в балета "Лебедово езеро". Погледах, погледах и като ме обхвана една мъка по маргарина! И право вкъщи. Филията режа на тънко, а маргарина го мажа на дебело, ръся сол и пипер, пак режа, пак мажа... Хайде, накрая и една чаша минерална вода от централната софийска баня, хайде още една. И тая минерална вода и нея не сме я ценили достатъчно. Благодат, не мога да й се напия.
Господ здраве да дава на европейците, дето са измислили маргарина!...