04 Март 2021четвъртък21:38 ч.

ново:

Пролетен ден с температури до 20 градуса Пролетен ден с температури до 20 градуса

Марио Варгас Льоса между бунта и възхода

Един от най-интелектуалните писатели на XX век получи заслужено признание

/ брой: 238

автор:Йордан Костурков

visibility 2615

    От края на 60-те години на двадесети век е популярно да се говори за литературния "Бум в Латинска Америка": Хулио Кортасар, Карлос Фуентес, Марио Варгас Льоса, Габриел Гарсия Маркес. Авторите бяха в началото припознати като наследници на североамериканския модернизъм, днес Маркес, етикиран като магически реалист, се антологизира като постмодернист. При него също има движение от модернизъм към постмодернизъм.
 Явлението всъщност е по-мащабно, има корени в миналото (Хорхе Луис Борхес, Аугусто Роа Бастос, Мигел Анхел Астуриас, Алехо Карпентиер, Хуан Рулфо, Хуан Карлос Онети, Мануел Пуиг, Хосе Доносо, Марио Бенедети, Октавио Пас и много други) и трябва да включи и бразилски автори, поне за да оправдае наименованието. Заговори се за писатели "след Бума", постбума, като някак си няма как да бъде игнорирана поне Исабел Алиенде, макар че тя спокойно се възприема и като значителна представителка на североамериканската литература.

Избор без... дискриминация

    От този кратък списък се вижда обаче съвсем ясно, че латиномариканските писатели е невъзможно да бъдат вкарани в удобен шаблон, че те представят културни, социални и политически характеристики на своите страни - Мексико, Гватемала, Аржентина, Перу, Парагвай, Чили, Куба. Дори Нобеловият комитет, прочут с противоречивите си решения, се видя принуден да отличава тези значими творци, без да ги дискриминира по някакъв начин.
Последният представител на латиноамериканската литература, носител на тази иначе престижна награда, Марио Варгас Льоса, съвършено конкретно може да бъде описан като перуански творец - Перу може да не е страна, която е в центъра на световния интерес, но Перу, перуанското общество от романите на Льоса е световно литературно явление. Според специалистите неговите романи упражняват най-силно въздействие върху читателите на латиноамериканската литература по света с изключително сложните си литературни техники. Българският читател е специално привилегирован, защото отдавна познава романите на Льоса, както и цялата латиноамериканска литература от периода, дело на забележителните ни преводачи испанисти.
    Льоса е донякъде "най-лошото дете" на тази традиция и е наистина цяло чудо, че блестящото му творчество бе оценено от академиците, намерили едно доста причудливо определение: "За картографирането на властовите структури и отчетливото му изобразяване на личностните устойчивост, бунт и поражение"? Читателите и почитателите на Льоса, така или иначе, са особено въодушевени от това признание.
    Роден в Перу на 26 март 1936 година в милионния град Арекипа, Льоса прекарва детските си години в Боливия. По-късно следва в прочутия мадридски университет "Комплутенезе" и живее в Испания, във Франция, дори става испански гражданин през 1993 г.

Емблематични творби и романи

    Макар че рано получава литературно признание - след една пиеса и разкази, още през 1963 година издава един от емблематичните си романи "Градът и кучетата", последван от "Зелената къща" - 1965 година, "Разговор в Катедралата" - 1969 година, "Панталеон и посетителките" - 1973 година, ранното творчество на Марио Варгас Льоса е на учен теоретик: той пише докторска дисертация за Гарсия Маркес (1971 година), монография за Флобер и "Мадам Бовари". Льоса е един от най-интелектуалните съвременни творци, като продължава, подобно донякъде на Дейвид Лодж, да публикува своите изследвания. С Гарсия Маркес го свърза голямо приятелство, той е кръстник на първия син на Льоса, но през осемдесетте години дружбата им прераства в прочута вражда, продължаваща "30 години самота". Вражда от ранга на тази между Норман Мейлър и Гор Видал, Лилиан Хелмън и Мери Макарти, Владимир Набоков и Едмънд Уилсън, у нас - примерно Славейкови и Иван Вазов, а и още толкова много.

    Двамата с Маркес дори се сбиват

и през 1976 година Льоса му нанася юмручни удари в "Двореца на изящните изкуства" (мексиканският национален театър) в Мексико Сити. Причините са ясни и неясни - политически, Марио Варгас Льоса отстъпва от левите си убеждения, ревност - "Сто години самота" вече е станал световен шедьовър, а малко по-късно колумбиецът ще получи и Нобеловата награда, прелюбодейство - Маркес изглежда е утешил втората съпруга на Льоса в труден момент на брака им.
    Марио Варгас Льоса се жени за пръв път на деветнадесет години за 13 години по-възрастната Хулия Уркиди, сестра на съпругата на чичо му - "Леля Хулия" от романа "Леля Хулия и писачът", като бракът им приключва девет години по-късно, а Уркиди пише своя версия на неговия сюжет. Година след развода (тема болезнена за Льоса, сам единствено дете на разведени родители, чиито родители също не са живеели заедно), през 1965 година Марио Варгас Льоса се жени за първата си братовчедка Патрисия, с която продължава да живее до днес. Имат двама сина и една дъщеря. Кръщелникът на Маркес, Алваро (роден през 1966 година), е писател; брат му Гонзало, една година по-малък, е бизнесмен, а сестрата, Моргана, родена през 1974 година - след кризата в брака му, е фотограф.

Писател, журналист, кандидат-президент

    Освен като професионален писател, Марио Варгас Льоса работи като журналист, публикува в "Ню Йорк Таймс", "Монд", "Таймс", "Ел Паис", гост-професор е в прочути световни университети, но през 1990 година реши да стане политик и беше един от основните кандидати в президентските избори. Победи го перуанецът от японски произход, агроинженерът Алберто Фухимори. Народът, за който се смята, че никога не греши, мъдро избира Фухимори, който управлява 10 години, бяга в Япония след корупционен скандал, през 2000 година е екстрадиран в Перу и осъден ефективно на 38 години и половина затвор, като в момента излежава присъдата си.
    Литературните учители на Марио Варгас Льоса, високообразован интелектуалец, не са един и двама, но някак показателно той иронично се самокоментира, че "харесвал Фокнър, но имитирал Хемингуей". Льоса не е автор на един-единствен шедьовър - някои смятат, че "Зелената къща" е "един от най-великите романи, създадени в Латинска Америка". "Разговор в бар "Катедралата", от друга страна, е наистина монументална, трудна епична творба. "Леля Хулия и писачът" и "Панталеон и посетителките" представиха различен Льоса, с невероятно чувство за хумор и сатира, използвайки езика на популярните издания.
    През осемдесетте години Марио Варгас Льоса написа исторически роман ("Войната в края на света"), детективски романи с тайнствени загадки ("Кой уби Паломито Молеро?", "Литума в Андите"), един от последните му романи "Лудориите на лошото момиче" (2006 година) е нещо като "римейк" на "Мадам Бовари". Един от най-силните романи на двадесети век е неговият "Разказвачът", след което последва близо двадесетгодишна пауза, когато публикува една от най-силните си творби "Празникът на козела" (2000).

Сред най-впечатляващи съвременници


    Марио Варгас Льоса вероятно е награден от Нобеловия комитет заради литературните достойнства на невероятното си творчество. Като личност обаче той е един от нашите най-впечатляващи съвременници от ранга на Гор Видал и Салман Рушди, грозно засенчвани от политически еднодневки. Той е член, заедно с Тенеси Уилямс и Мартин Скорсезе, на журито, което награди със "Златната палма" "Шофьор на такси". Той е президент на международния Пен-клуб, носител е на най-престижната награда за испаноезични писатели "Мигел де Сервантес".
Избран е за член на Испанската кралска академия, от 1990 година живее в Лондон, макар да е испански гражданин, прекарва три месеца в годината в Перу. Поклонник на кубинската революция и Кастро, симпатизант на марксизма, той днес признава разочарованието си и е преминал на неолиберални консервативни позиции. Неговите есета са едни от най-силните документи за нашата епоха от края на двадесети и началото на двадесет и първи век. Един от най-авторитетните критици на нашата епоха, Харълд Блум, включи „Войната в края на света” в своя списък на Западния литературен канон  Марио Варгас Льоса е антор на 15 романа, разкази, есета, мемоари, пиеси, репортажи, научни изследвания. Той е остър критик на редица режими, някои от тях истински диктатури, камуфлирани като демокрация. Творец поклонник на Флобер, Сартр, Фокнър, Камю и Хемингуей, като тях и той посвещава дарбата и живота си, целия си интелект в служба на човечеството.


 

България замесена в злоупотреби с агросубсидиите

автор:Дума

visibility 402

/ брой: 43

С 25% поскъпна олиото само за три месеца

автор:Дума

visibility 304

/ брой: 43

Поемаме нова порция дълг

автор:Дума

visibility 350

/ брой: 43

86% срив на въздушния трафик, билетите - до 30% по евтини

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 43

Германия удължава строгите мерки до 28 март

автор:Дума

visibility 194

Над 100 вторични труса след 6.2 по Рихтер в Гърция

автор:Дума

visibility 187

Си Ен Ен: Разпада се стратегията на ЕС за ваксините

автор:Дума

visibility 485

/ брой: 43

Защо сме най-бедни в Европа

visibility 7

/ брой: 44

Датата

автор:Дума

visibility 17

/ брой: 44

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ